Много интересен аспект от развитието на гръцките телевизии е продуцирането на телевизионни сериали. Гърците обожават да гледат гръцки телевизионни сериали, те се радват на чувствително по-високи рейтинги от англоезичните или латиноамериканските сапунени опери, които в момента вече показва само Стар. За сметка на това останалите телевизии хвърлят огромни бюджети за собствена филмова продукция. Всяка година в гръцкия телевизионен ефир се показват над 40 премиерни сериали. Някои от тях имат по-дълъг, други по-къс живот. Безспорно най-дългозадържалият се сериал в гръцкия ефир е сладникавата мелодрама „Блясък” на режисьора Никос Фосколос, която българските зрители са имали възможността да видят в ефира на Нова телевизия.

В последните години в Гърция се наблюдава и едно интересно явление – да се преработват според гръцката действителност сериали, имали успех в чужбина. Така например американската поредица „Ugly Betty” вече втора година триумфира от екрана на Мега в гръцкия си вариант „Грозната Мария”. Обикновено каналът закупва авторските права за сериала, а от фирмата –майка оказват творческа помощ при снимките. Освен това каналът закупува и така наречената биография на филма – в кои страни поредицата е имала успех, какви категории телевизионна аудитория я е гледала, какви реклами е успяла да спечели. Това дава голяма сигурност на гръцките продуценти, които стъпват на обработена почва и не рискуват нищо.

Разбира се и местните сценаристи си имат своите успехи. Само един пример. Държавната НЕТ продължава за втори сезон да излъчва при отличен успех телевизионния вариант на култовия филм на Никос Перакис „Униформа и скатаване” със смесен актьорски екип, участвал както в първия вариант на филма, който преди 20 години донесе на режисьора златен Александър от Солунския филмов фестивал, така и в римейка „Униформа и скатаване: Сирени в Егейско море”, който пък донесе на Перакис огромен касов успех преди две години.  Естествено не трябва да забравяме “доброто старо гръцко кино”, което е малко досадно за по-младите, но пък по-възрастните обичат да гледат филмите от тяхната младост и затова каналите от време на време им дават тази възможност.

Битката за зрителската аудитория между частните и държавните канали в Гърция се води с променлив успех и все още не се знае кой модел ще я спечели. Дали частният, който е по-гъвкъв, по-евтин, но много често прекалено лековат или държавният, където традицията е изградила сигурно качество, под което не се пада, но е твърде скъп, бюрократичен и понякога страшно демоде.