Тази година Гърция отбелязва петдесет години от смъртта на най-известния си писател, авторът на „Алексис Зорбас” и „Последното изкушение на Христос” Никос Казандзакис. За да се почете подобаващо паметта му, както и присъствието му на световната литературна сцена, Международното дружество на приятелите на Никос Казандзакис, със седалище в Женева, организира над 200 прояви в 72 държави. Едно от най-впечатляващите събития в  годината на Казандзакис е представлението, вдъхновено от творчеството на гръцкия писател,  на американската трупа MOMIX, което танцьорите ще покажат в началото на декември в Атина и Солун.

Спектакълът на трупата, озаглавен “Страст”, е посветен на романа “Последното изкушение”, придобил световна известност, не на последно място, чрез филмовата екранизация на Мартин Скорсезе “Последното изкушение на Христос” (1988 г.) и представя един различен поглед към шедьовъра на Казандзакис чрез играта на осветление, движение, музика, лазери, специални ефекти и, разбира се, много фантазия.

Основател, ръководител и режисьор на MOMIX е Моузес Пендълтън, един от най-известните американски хореографи, чието новаторско мислене омесва танца, акробатиката, движението на телата, цветовете, светлинните ефекти и музиката в неповторим, типично негов стил. Спектакълът “Страст” събира Пендълтън с друг известен представител на световната музикална и шоу сцена – Питър Гейбриъл, с когото заедно “изпращат” зрителите на едно величествено аудиовизуално пътешествие в света на страстите, както го разбира Казндзакис.

Творбите на Казандзакис са преведени на много езици, докосвайки сърцата на милиони читатели по целия свят. На български, освен “Алексис Зорбас” (може би най-известната в световен мащаб творба на Казандзакис, обезсмъртена от невероятното превъплъщение на Антъни Куин във филма на Михалис Какоянис от 1964 г.), са преведени “Капитан Михалис”, “Христoс отново разпнат”, “Последното изкушение”, “Рапорт пред Ел Греко”, първият му роман – “Змия и Лилия” и др. “Не се надявам на нищо. Не се страхувам от нищо. Аз съм свободен”, гласи епитафът на гроба му в Ираклио. И наистина неговото творчество, сякаш не очаква специално отношение, сякаш не се страхува от критики и по този начин, свободно, достига до всички краища на планетата.