Мисля, че е още рано да се говори за подкрепа на отделни държави, тъй като има още много време до изборите и не това е конкретната ми цел тук – да искам и да настоявам. Аз представих някои от своите виждания, изразих надежда, че с Гърция за в бъдеще ще имаме още по-тясно сътрудничество в областта на ЮНЕСКО, независимо от това какво ще се случи по изборите, макар че аз трябва да кажа, че съм много оптимистично настроена за изхода и за възможностите за това да бъда избрана за Главен директор на ЮНЕСКО. Във всеки случай, приемам това решение на българското правителство с много голяма отговорност, бих казала едно национално чувство за отговорност, защото знам, че кампанията и кандидатурата е много видима в България. Аз получавам много писма, много обаждания, много хора желаят успех и питат какво могат да направят, по какъв начин да подпомогнат – това са кметове, областни управители, неправителствени организации, да не говоря за многото български писатели, художници, интелектуалци и разбирам колко голяма е отговорността. Смятам, че имам реален шанс – аз съм много позитивно, оптимистично настроена и с такива мисли дойдох в Гърция.

Гърция също има определени очаквания от ЮНЕСКО и те са свързани с кампанията за връщането на мраморите от Партенона. Какво е вашето мнение и какви ангажименти бихте поели по отношение на нея?

Това е един много важен въпрос за Гърция, за културното наследство и за неговото опазване. ЮНЕСКО определено играе много позитивна посредническа роля. Този въпрос се обсъжда в рамките на Комитета за връщане на незаконно изнесени културни паметници, дори има резолюция, която е приета на последното заседание на Комитета, който заседава от 11 до 13 май в Париж. Приветства се сътрудничеството между гръцкото и британското Министерства на културата, поощрява се ролята на Генералния директор на ЮНЕСКО в тази област. Аз мисля, че Гърция особено след построяването на Новия музей също така има всички основания да работи за това, че тези ценности да бъдат върнати. Ние разговаряхме по този въпрос вчера. Пропуснах да кажа, че вчера имах среща с Генералния секретар на Министерството на културата. Според мен ЮНЕСКО трябва да поощри и да подпомогне този двустранен диалог, който съществува между двете страни, да се намери баланс и приемливо решение, и с много голяма симпатия се отнасям към Гърция за това, което те имат като амбиции и като желание. То е напълно разбираемо.

Какво още може да бъде направено от страна на ЮНЕСКО за опазване на българските културни паметници?

Аз мисля, че България има още възможности за вписване на паметници в списъка на световното културно наследство. Що се отнася до тази Конвенция, аз съм разговаряла с Министерство на културата, с историци. Мисля, че е напълно реално Казанлъшката гробница като паметник на културата да бъде „допълнена” с няколко от другите новооткрити гробници като Александрово, Голямата косматка и някои от другите и заедно да бъдат представени като един сериен паметник на културата – това е новата тенденция в Комитета за световно наследство. Бихме могли да го наречем „Долината на царете” или по някакъв друг приемлив начин. Някои от църквите в Търново, които са запазени – като „Рождество Христово”, в Арбанаси „българската Сикстинска капела”, както я наричаме, великолепна и реставрирана, с още две-три средновековни запазени църкви, тъй като България има не само тракийско изкуство, България има добре запазено средновековно, както е Рилският манастир.

И да не забравяме Конвенцията за нематериално наследство. Там България е една от първите страни, които участват. Конвенцията е свързана с традицията, фолклора и всичко, което имаме като национален идентитет. Там като шедьовър на световното нематериално наследство успяхме да впишем Бистрешките баби с техния начин на пеене. Но смятам, че имаме какво още да представим като световен паметник на нематериалното наследство.