След един дълъг период на застой, гръцкото кино атакува фетивалите. Доста години по тях се появяваха единствено филмите на световноизвестният Тео Англопулос. След участието на ”История 52” на Алексис Алексиу и на „Стрела” на Панос Кутрас на Фестивалите в Ротердам и в Берлин, и след големия международен успех на филма "Поправка" (2007) на режисьора Танос Анастопулос, сега дойде и участието на други два филма на Фестивала в Кан.

 „Абсурдното, непостижимото, доколко е ограничен човешкия мозък са въпроите, които ме интригуват в „Кучешки зъб ” казва за вестник „Та неа” Георгиос Лантимос – режисьор на филма. „Крайностите в начина на изразяване на героите произтичат от историята на филма”, допълва 36-годишният режисьор, който е горд, че неговият втори филм е включен в програмата на фестивала в Кан.

„Всеки десети грък ходи в съда поне веднъж в годината” твърди от своя страна 56-годишният гръкофрацузин Маркос Гастон, чийто документален филм „Темида” успя да стигне до Кан и ще бъде прожектиран на фестивала ΑCΙD, който се провежда паралелно и е за независими продукции.

 „Надявах се, но не очаквах да изберат моя филм” казва Маркос Гастон. „Преди 33 години дойдох за кратко в Атина като французин от гръцки произход, но оттогава си живея за постоянно тук и винаги казвам, че съм гръкофранузин” заявява режисьорът. Присъстващите на делата, които се водят в съда, представляват една миниатюра на нашето общество. За първи път по време на снимките на неговия филм „Темида” камера влиза в залите на Атинския съд и записва „обикновените” дела, тези вълнуващи малки драми!

Самота, размити морални принципи, пристъпи на насилие, липса на сили да комуникира с другите и да изрази чувствата си бяха главните черти на героя от „Кинета” – първият филм на Георгиос Лантимос. Вторият му филм – „Кучешки зъб” не се различава коренно, но е изпълнен с черен хумор според думите на режисьора. Герои във филма са двама родитеи и трите им деца, коио живеят в една къща извън града. Около къщата има една висока ограда и децата, които никога не са излизали навън растат, забавляват се, спортуват и скучаят без да получават никакви външни стимули, „дотолкова, че започват да си мислят, че самолетите, които летят над къщата им са играчки, а зомбитата са малки цветенца”! Тираничните родители не оставят децата си да излезнат дори извън двора и ги отглеждат според техен измислен експериментален метод, за да станат с безупречни характери. Те променят дори смисъла на думите...