„Архитектурата трябва да изразява човека и неговите нужди” казват архитектите на новия музей на околната среда в Стимфалия. Архитектурата като изкуство и като наука се променя, защото се променя начинът, по който се прави, тъй като се влияе от новите условия - нови материали и нови начини на строене, „зелените параметри”, новите технологии.

Гръцката архитектура се опитва да се докосне до тези течения, които са започнали в чужбина. И началото се поставя в името на „зелената” идея с  конструкции, където чрез биоклиматично планиране се спестява енергия. В гръцката архитектурна колекция се отличава Музеят на околната среда в Стимфалия построен с подкрепата на Културната Фондация към Асоциация „Пиреос” от архитектите Димитрис Исая, Тасис Папайоану и Лила Галата. Музеят отмъкна специална награда на Наградите за Архитектура 2008 раздавани от Гръцкия Институт по Архитектура.

Музеят е построен на стръмен склон на един от най-зелените хълмове, които заобикалят езерото Стимфалия. „Основната тема на конструкцията е самото езеро. Създадохме в сградата едно белведере – една огромна веранда-наблюдателница, за да има гледка към езерото. Сградата не се опитва да се пригоди, т.е. да се „скрие” чрез постепенното надстрояване като следва повърхността, която е на нива. Напротив, изпъква от хълма като по този начин заявява своето присъствие като избягва колоричностите” обяснява арх. Димитрис Исая.

Музеят се състои от две главни постановки. Едната е от предмети, които са свързани с традиционните професии от по-широката област. Втората цели да информира и да ангажира посетителите с опазването на околната среда и екосистемата в областта, както и да разкаже историята й. Усещането за формата на сградата се подсилва от поставения дървен балкон с надвес, който разкрива гледка към езерото. Музеят се състои от зали, които имат отвори към езерото и достъп до балкона, който създава усещането, че виси в празното пространство.

Климатът в областта Стимфлия, която се намира близо до Коринтския залив, е благоприятен за проветряването на сградата, което е взето предвид и при планирането й от архитектите. На много места в сградата се проветрението от високи прозорци, а пък в централната зала употребата на камък за изграждането на стените допринася за пестенето на енергия за отоплението и охлаждането на помещението.

Тенденцията към семплота при използването на материали е последвана от архитекта на Музея в Стимфалия като той дава още едно измерение на икономическата криза във връзка с архитектурното производство: „От време на време ние архитектите изживяваме кризи. Свръхоптимизмът от началото на 2000-та, който произтече от факта, че източниците на доходи се увеличаваха до безкрайност, мина. Архитектурата произведе преувеличени сгради, които бяха отражение на балоните от пари и нашият живот се превърна в една постоянна гонитба на нещата, които са на мода. Сега се връщаме към основата на нещата и настъпи момент, когато трябва да си дадем сметка за нашите изисквания. Това е което търсим в архитектурата. Нейната цел е да разреши въпроса с подслона и да даде израз на нашите истински нужди.”