Винаги, когато го питат кои са любимите му архитекти, Бернар Цуми отговаря с филмови имена – Айзенщайн, Годар, Уелс. Не това е истинската причина, за да го наричат режисьор на пространството. „За мене архитектурата е едно движение във времето и пространството, което се определя от обитателите на сградата. Тя е една атака на създателя, която подрежда в хармония на изискванията на човека като личност и физически субект и ограничените възможности на пространството”, казва Цуми. Един от най-известните архитекти на нашето време е в гръцката столица, за да наблюдава приготовленията за преместването на Акропола в новия му музей, чийто автор е самият Бернар Цуми.

            Роден е във френска Швейцария в семейство на архитект. Въпреки че от ранно детство свиква с присъствието на моливи, линеали и разпилени чертежи архитектурата не е първата му любов. Увлича се от литература и философия. Прегръща семейната строителна традиция по време на зимна ваканция в Чикаго, когато красотата на Америка го омагьосва и той решава за дълго да се установи там. Архитектурната си кариера започва в Ню Йорк като автор на теоритични книги за архитектура и преподавател и 15 години декан на архитектурния факултет на Колумбийския университет там. В този период издава изследователските си есета „Дневниците на Манхатън” 1981 и „Архитектура и развързване”1994.

            Започва да се появава и по архитектурни изложби, като например изложбата „Деконструктивната архитектура” през 1988 година в Нюйоркския музей за съвременно изкуство. Преломният момент в кариерата му е през 1983 година, когато печели конкурса за проект за парка Вилет в Париж. Става дума за най-големия парк на френската столица, който е 500 декара и има алеи, мостове, сгради, градини. „За мене беше като печалба от лотарията – за една нощ трябваше да наема 30 чертожници и да отворя ателие”, спомня си Бернар Цуми.

Следват разширението на Нюйоркският музей за съвременно изкуство, Стъклената видеотека на холандския музей Гронинген, сградата на факултета по архитектура към университета във Флорида, Музеят на африканското изкуство в любимия му Ню Йорк. През миналата година на 10-то архитектурно биенале във Венеция Цуми отново впечатли всички с проекта си за 12-хиляден град Elliptic City, който ще се построи на 17 000 декара в Доминиканската република.

Съвсем естествено на този фон Бернар Цуми се явява на конкурса за нов музей на атинския Акропол през 2002 година и безапелационно печели първата награда. Швейцарският архитект предложи оригинално решение на три предизвикателства – да се намери подходяща среда за археологическите находки, така че те да са защитени от ерозията на времето и атмосферата, да ги подреди в подходящ за посетителя ред, така че да могат да се настанят и тези скулптури от Партенона, които сега се намират в други музеи по света и на трето място да сложи край на нелепото несъответствие между класическия стил на Акропола и съвременния еклектизъм на заобикалящата го Атина.

„Цуми създаде една ефирна стъклена защитна черупка, която вместо да изкрещи за съществуването си, приема с уважение всичко, което приютява”, казва гръцкият архитект Михаил Фотиадис, който е местният партньор на известния швейцарски архитект. „В Новия музей на Акропола можеш да видиш експонати, но и да преживееш един исторически период. Сградата е една архитектурна разходка във времето, един диалог със съдържанието на музея”, пояснява Цуми. За стойността на сградата доказателство е и фактът, че тя беше посочена като едно от седемте чудеса на съвременната архитектура от списанието Wallpaper.

Официалното откриване на Новия музей на Акропола ще бъде през 2008 година. Следващата неделя, 14 октомври в 10,00 часа сутринта, започва преместването на експонатите от стария музей в новия им дом. Много барелефи, които в момента се намират по стените на Партенона и са изложени на капризите на времето и на атмосферното замърсяване също ще бъдат преместени в Новия музей.