Белгийците Жан Пиер и Люк Дарден, еретичният японски режисьор и катьор Такеши Китано, неконвенционалният английски режисьор Терънс Дейвис, международно признатият и два пъти награден с Оскар аржентински композитор Густаво Сантаолагиа, бразилецът Валтер Салес, са една част от големите имена на съвременната кино-сцена, които ще присъстват на 49-ия кино фестивал в Солун.

Тази година в рамките на посвещението „Поглед към Балканите”, публиката ще се запознае и с два български филма – предизвикателният „Дзифт” на Явор Гърдев и "Единствената любовна история, която Хемингуей не описа" на Светослав Овчаров, който  спечели наградата на Балканския филмов фонд за сценарий в Солун през 2004 г.

Ако все още не сте прочели множеството критики за „Дзифт”, накратко той е определен като жанрова комбинация от ретро-соц и нео-ноар. Филмът представя пътуване назад във времето към социалистическата действителност изградена по жанровите закони на филм-ноар. Действието се развива в една нощ. Главният герой по прякор Молеца излиза от затвора в началото на 60-те години, за да попадне в един напълно нов и непознат за него свят - светът на социалистическа София. Един бърз поглед върху нашумялата лента на Явор Гърдев може да направите по-долу:

http://fr.youtube.com/watch?v=BUhRWa4ne5c

В различен стил е направен "Единствената любовна история, която Хемингуей не описа" на Светослав Овчаров. Действието на филма се развива на неназована жп гара в България през 1922 г. Младият военен кореспондент Хемингуей пресича нашата страна с влака на връщане от театъра на бойните действия между Гърция и Турция.

Интересно е, че гръцки режисьор е избрал за прототип на една от главните си героини да послужи съдбата на една българка-емигрантка в Гърция. Това ще е първият пълнометражен филм на награждавания за късометражните си филми режисьор Христос Николерис, който е роден и живее в Солун. Сценарият разказва фаталната любовна история между двама млади емигранти – Горан от Сърбия и Джулия от България, които се срещат в съвременна Гърция. Прякорът на главния герой във филма и същевременно заглавие на филма е „Никой”. Горан си го е избрал от омировата Одисея и за него самият означава, че е „нито сърбин, нито грък, нито нищо”.