Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Magna Grecia - от тарантела до опяване в забравените от Христос земи

16 Декември 2014 / 19:12:24  GRReporter
3495 прочитания

- В продължение на доста години въпросът за произхода на диалектните говори в Южна Италия е разделял научната общност на два противостоящи „лагера”: т.нар. византинисти и архаисти. Първите - мнозинството от тях италианци - подкрепяли византийския произход на този език. Вторите - по правило гърци - застъпват виждането, че корените му са в античната епоха, като поставят акцент върху дорийския диалект на Magna Grecia. За особено значим е смятан приносът на Ан. Каранастасис, съставител на Историческия речник на Атинската академия на науките. От 1962 г. и в продължение на години той осъществява научни експедиции в гръкоговорящите райони на Апулия и Калабрия, събирайки богат езиковедски материал. В резултат на тези изследвания се появява изданието на петтомния исторически речник на гръцките говори в Южна Италия, както и съответната историческа граматика. Със своите проучвания той насочва научните изследвания към един „трезв” и по-близък до историческата действителност възглед за произхода на този език. За да обобщя ще кажа, че Каранастасис разпознава в съществуването на долноиталийския следните езикови под-пластове: архаичен пласт изобилстващ с дорийски и архаични елементи, елинистичен, византийски от времето на византийското господство в Южна Италия и пласт лексикални заемки от местния романски диалект, с който гръцкият съжителства от векове. Очевидно е, че всички тези подпластове са резултат от последователната гръцка колонизация в конкретните райони.
- В текста ви „Запознаване с гръкоговорящите села” споменавате романа на Карло Леви „Христос спря в Еболи”, в който авторът описва живота в областта Лукания на бедния италиански юг, където е интерниран в периода 1935-1936 г. от фашисткия режим на Мусолини. Сравнявате условията на живот в калабрийските села с преживяното и свидетелствата на италианския лекар с леви убеждения. Каква бе икономическата и социална действителност по тези места в средата на осемдесетте години, когато започнахте вашето изследване там?
- Условията там напомняха тези в Гърция от петдесетте години. Достатъчно е да кажа, че през първите три години (1983-1985) на моя престой в къщите нямаше водоснабдяване с течаща вода. Хората черпеха вода от кладенец, който младите хора наричаха „Κάναλο της Αγάπης” („Извор на Любовта”), тъй като там разцъфтяваха идилиите, когато девойките ходеха да пълнят стомните с вода. На този „Канало” ходех и аз, за да пера дрехите си, както правеше майка ми, когато бях малка там където съм родена аз (в село Турколека, област Аркадия, Пелопонес). След първата година, когато се озовах в Галициано, потърсих книгата на Карло Леви и признавам, че бях впечатлена от множеството сходства между Алиано, селото в Лукания, където е бил интерниран самият той (в романа той го нарича Галиано, както е местното произношение) и Галициано. Леви е написал класическия си шедьовър между 1943-1944, в най-драматичните моменти на войната, и го издава непосредствено след нейния край, през 1945-та. Книгата ме потресе толкова, че в някакъв момент, когато се озовах в Рим, взех влака и повторих едно към едно маршрута на неговото пътуване, вписвайки размисли и впечатления в дневника си. По отношение на икономическото състояние на гръцкоезичните села достатъчно е да спомена, че през 1979-та, според проучване на тогавашната Европейска Икономическа Общност, сред 109-те (тогава) области и 260-те (тогава) милиона граждани на Общността, доходът на глава от населението в седемте села на гръкоговорящата област бе най-ниският. Икономиката се основаваше на скотовъдството и по-голямата част от населението бе (е)мигрирала в Швейцария и италианския Север, предимно в Милано. Онези, които се бяха завърнали, предпочитаха да се установят в Реджио (Reggio di Calabria), най-големия градски център в района, тъй като там можеха да осигурят по-добро бъдеще на децата си. До днес съществуват квартали в Реджио с елиногласно, в мнозинството му, население. Въпреки това, по времето на изследването ми селото наброяваше около 250 жители, брой, драматично намалял от началото на 90-те години, спаднал днес до едва 15 семейства. Що се отнася до икономическото положение, съм на мнение, че и до днес не е настъпила някаква зрелищна промяна.  
- През 11-ти век Калабрия познава голям разцвет, който ще бъде прекъснат от появата там на норманите. Те ще бъдат последвани от нови завоеватели в резултат на които настъпва и упадъкът на гръцкия елемент, който обаче ще бъде отново подсилен - след превземането на Константинопол - от масовия излаз на Запад и към Южна Италия на много от жителите на ужасеното от пробива на ислямските турци гръцко пространство. Каква е по-късната съдба на тези големи центрове, в които е съсредоточено православно гръцко население?
Категории: Христина Петропулу Здравка Михайлова Калабрия Magna Grecia Италия гръцки език тарантела
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus