В отзива си за „Господаря Батиста и останалото” във вестник „Култура” поетът и литературен критик Марин Бодаков пише: „Подбран и преведен от Яна Букова, томът на кипърския поет и кандидат за Нобелова награда Костас Монтис (1914-2004) “Кого живея?“, издаден от „Стигмати“ година след смъртта на автора, бързо възвърна смисъла на думата „култов“, включително с преизданията си.  Днес „Господарят Батистас и останалото“ отговаря на въпроса кого всъщност живее Монтис – знаменитият кипърец „живее“ своя митичен прадед с венецианско потекло, господаря Батиста, „живее“ своите родители, рано починалите си братя... Самотата не е опасна, опасно е да свикнеш с нея, гласи епиграфът на книгата. Автобиографичният роман е завръщане в детството, но надали е за деца. Той се подрежда между най-сочните образци на балканската мемоаристика у нас и благодарение на преводачката, която събужда много думи за нов живот; езиковият колорит оплита красива предмодерна черга”.
    Към превода на кои литературни произведения се ориентират българските издателства в последно време?
    Сред българските издателства с последователно представяне на гръцки автори са открояват Фондация за българска литература, с поредицата „Аквариум Средиземноморие”, в която се издадени гръцки и кипърски автори като Г. Рицос, сборникът „Андреас Ембирикос: сюрреалист, психоаналитик и фотограф”, новелата „Тъмносиньо, почти черно” от Т. Валтинос, сборникът съвременна гръцка драматургия „Зрители”, сборникът съвременна гръцка есеистика „Кои са гърците?”, съвременна гръцка поезия в превод на Яна Букова, криминалната новела от К. Калфопулос, „Кафене Лукач: Budapest Noir” и други. Издателят Румен Баросов има дългогодишен поглед върху явленията в съвременната гръцка литература и се стреми подборът на заглавията да отразява нейната пълнокръвна картини в различните жанрове.
    Създадената от Георги Гроздев в издателство „Балкани” поредица „Балканска библиотека” вече повече от две десетилетия прави достъпни  за българския читател класици на балканските литератури като нобелистите Иво Андрич, Йоргос Сеферис, „Езикът и чудовището”, и Одисеас Елитис, „Тяло на лятото”, както и други значими автори от региона. В нейните издания са представени също Андреас Стайкос, „Опасно готварство”, поезия на Харис Влавианос и Стратис Пасхалис, романът „Седем пъти пръстенът” на Измини Капандаи и други.  
    Своя мини-поредица с гръцки автори от няколко години има и издателство „Сиела” с два съвременни романа – „Мрачен Вардар” от Елена Хузури, „Лявата ръка на Афродита” от Такис Теодоропулос и сборника с разкази от Теофано Калояни „Рицарят Челано и други истории”. Може би догодина тя ще получи продължение с отличения с наградата на Атинската Академия роман на Реа Галанаки „Векът на Лабиринтите” – философско-историческа панорама на остров Крит. Историята на една измислена фамилия, която започва през 1878 година в Крит под османско владичество, за да се разгърне до 1978-ма след края на диктатурата на полковниците, откриването на дворците в Кносос от критски археолог преди това да стори сър Артър Еванс, издирването на една жена изчезнала по време на едно от многобройните кланета на острова, едно убийство, при което политическото престъпление граничи с вендета, хрониката на един град и на един планински район на острова през двайсети век размотават нишката на мита във „Века на лабиринтите”. Заглавието на романа, фокусиран върху остров Крит, от край време отъждествяван с мита за Лабиринта, е перифраза на „Века на Просвещението”.
    Върху  превода на кои романи работите в момента и кога могат да бъдат очаквани на българския книжен пазар?
    През 2015 година се очаква да излязат много интересни преводни издания на гръцка литература. Романът на Алексис Стаматис „Бар Флобер” е част от по-мащабен книгоиздателски проект, в който има още три заглавия. В свое изказване на Литературния фестивал в Дъблин Алексис Стаматис казва, че „никой никога не е пил питие в бар „Флобер”. Защото това не е бар. Това е място на една съдбовна среща и същевременно началото на едно пътуване. Ако десетата муза е пътуването, то единайсетата е себепознанието”. Условно бихме могли да наречем романа му „роуд роман”, по аналогия с road movie. Действието се развива „по пътя”, нишката на повествованието се изприда в почти криминална фабула, която отвежда героя в три европейски града: Барселона, Флоренция и Берлин: Бар-Фло-Бер. По същество чрез този свой роман Ал. Стаматис влиза в контакт с гръцката читателска публика, а книгата е намерила своя път и отвъд пределите на Гърция, където продължава да има фанатичния почитатели. По думите на автора, „мнозина от читателите, с които общувам, я поставят на първо място сред написаното от мен, но все пак надявам се, че в бъдеще няма да остана известен само като „авторът на „Бар Флобер”.