Галерия

1

Спецификата на този въпрос е свързана най-вече с измерението на Македонския въпрос, който занимава както Комунистическата партия на Гърция, така и гръцката държава още от Периода между двете световни войни до 1949. На петия си пленум Комунистическата партия на Гърция решава, че ако спечели войната ще задейства всички процедури за обявяването на независимостта на гръцката област Македония или на част от нея. Това решение е довело до значителни последствия за мястото на партията в гръцкото общество и отношението му към нея.

Каква е била политиката на гръцката държава към тези общности след разпадането на Османската империя?

Политиката е варирала от резервирана до толерантна, но в някои случаи е била враждебна и изпълнена с подозрителност. Особено последният период, който са си спомняли членовете на общностите в онези години – диктатурата на Йоанис Метаксас е време, в което гръцката държава се отнася към славофонните общности по изключително негативен начин. Забраняват им да говорят на своя език и са налични много свидетелства за наказания, които са били налагани на хора от тези региони за това, че са говорели на „идиома”, както е бил наричан техният език. Не им е било позволено да представят публично своите традиции и всичко, което е характеризирало тяхната култура. С днешни термини можем да кажем, че е била налична една агресивна асимилационна политика.

Много анализатори смятат, че това е една от основните причини, поради които славомакедонците са подкрепили Комунистическата партия. Те са смятали, че това е партията, която подкрепя най-активно техните права като членове на национално малцинство.

По-късно доста изследователи подкрепиха позицията, че включването на голям брой славофонни жители на област Македония е било свързано с искания за национална независимост много повече, отколкото с идеологически цели за социалистическа трансформация и прочие. Накратко казано славомакедонците са виждали в Комунистическата партия политическия орган, който би могъл да удовлетвори техните малцинствени или национални искания.

Партизани от Демократичната армия на Гърция пеят в планински регион в региона на западна Македония, 1948 г. 

Бихме ли могли да кажем, че тези хора са имали ясно национално съзнание?

Личното ми мнение е, че за един много голям брой това твърдение не важи. При някои други това е така. Дискусията в Гърция за националното съзнание по онова време е обширна и има много аспекти и несъгласия. Но аз смятам, че една част от това население е имало ясно съзнание. При много от тях съзнанието е било гръцко, при други – не. Но, без съмнение, една вероятно значителна част от тези общности не е имала ясно национално съзнание.

Този факт несъмнено е свързан с това, че 1912 година, когато Османската империя се разпада след Балканските войни е много скорошна за тези хора. От тогава са изминали едва 30-35 години и всъщност само едно поколение е израснало в рамките на гръцката Македония.

В допълнение много от тези общности са били изолирани, понеже са се намирали в труднодостъпни райони. Това прави още по-сложна и трудна процедурата по оформяне на национално съзнание.

Много от тези общности са реагирали много негативно на агресивната асимилационна политика на държавата и са били много недоволни от начина, по който са се отнесли към тях местните власти и изобщо държавните власти. В допълнение част от тези хора, особено в региона на източна Македония, както и някои в западна Македония са си сътрудничели с българските власти и са приели присъединяването на източна Македония и Тракия към българската държава по време на войната като положителен развой на събитията.

Затова мога да кажа, че съществуват много аспекти на този въпрос. Един от тях е, че в посочените региони не е налично едно, а различни национални съзнания – гръцко и българско, както и някои по-замъглени съзнания. В други случаи е имало повече реакции на недоволство срещу държавата, отколкото израз на определено съзнание и в други е изиграла роля случайността. Тоест някои общности са попаднали в центъра на събитията, просто защото са живеели в районите на границите на Гърция с Югославия и България.

Например сред помаците е протекла насилствена мобилизация и някои от тях са били принудени да се оттеглят в България след капитулацията. Тези хора са били мобилизирани от Демократичната армия поради факта, че са живеели в областите източна Македония и Тракия.  Съществуват свидетелства, че помаците са били много лоши бойци. Очевидно е, че те изобщо не са искали да участват и много от командирите на отрядите описват по много негативен начин тяхното участие. Затова и са им възлагали да извършват предимно помощни работи, като например да готвят или да строят пътища. Тоест ролята на географията е много критична ще се отнася до гражданските войни.

Кои фактори предопределят загубата на военния конфликт от страна на комунистите? Кои са външните и вътрешните фактори?

Два са най-основните фактори. Външният без съмнение е помощта на САЩ към гръцкото правителство, предоставена чрез плана „Маршал” и доктрината „Труман”. Тази помощ е била много голяма и в различни области и помощта от страна на социалистическите държави към гръцките комунисти не е могла да я достигне и да ѝ противодейства.