Галерия

1

Обичаят да се хранят и пият легнали идва в Гърция от Изтока през VII в. пр. Хр. През класическата епоха обичаят да се провеждат симпозиуми, в които участниците са седнали, а не легнали, продължил на малко места, най-вече в райони, закъснели в културното си развитие, като о-в Крит, например. J. Boardman отбелязва, че преди VII в. пр. Хр., през Геометричния период, няма податки в изкуството, че леглата са били използвани при хранене. Според W. Burkert, най-ранният паметник, илюстриращ използването на легла при пиршества, е релефът на Ашурбанипал от двореца му в Ниневия, известен като „Празникът в градината на Ашурбанипал” от средата на VII в. пр. Хр. (Обр. 1) (Burkert 1991, 17-18; Michel 2004), а най-ранното иконографско свидетелство в Гърция е изображението на симпозиум с участието на Херакъл и Евритос върху един коринтски кратер (Обр. 2, 2-а), датиран към 600 г. пр. Хр. (Boardman 1900, 124; Delanoyelle 1994, 38, n° 14; Carpenter 1997, 131, fig. 221). В Омировата епоха, напротив, пируващите са представени седнали, а не легнали (Όμ., Il., XIV, 238-241; XV, 95-100; Od., I, 129-131; 144-148; III, 388-391), но това не е единственото различие във връзка със симпозиумите, което се налага в началото на архаичната епоха. Едно от най-фрапантните различия е присъствието на жената, като Арета, царицата на феаките, на Пенелопа, съпругата на Одисей, или Елена (Όμ., Οδ., I, 330-331, 334-335; IV, 119-122, 136-137: VI, 303-309, XVII, 96-97; XXI, 63-66). Въпреки това, жените не са вземали участие в пиенето по време на симпозиума или най-малкото – няма данни в литературните източници, които да го предполагат.

Едно от следствията в резултат на въвеждането в пиршествата на леглата за хранене и пиене, е ограничаването на броя на участниците, защото пируващите в тази позиция заемали повече място, отколкото когато са седнали. Леглата са били поставени по схемата на буквата П и на всяко от тях се настанявали двама или трима гости, в зависимост от тяхната дължина и от броя на участниците. Ако броят на симпосиастите бил ограничен, тогава е имало само три легла – т.нар. триклиниум (τρίκλινος). Леглото било поставяно диагонално, така че да има място за цялото тяло. Избирането на местата много често било от голямо значение и домакинът се стараел да настани всеки гост така, че да не предизвиква оплаквания. Лукиан в своя „Симпозиум” описва жестоки разправии между поканените философи, относно местата, на които трябвало да се настанят (Λουκ., Συμπ., 9). Според Плутарх, първите две легла са били предназначени за гостите, а първото място на третото легло принадлежало на домакина. Застанал там като „водач на впряг или като кормчия на кораб”, той можел с лекота да обхваща с поглед всичко, любезно да се грижи за своите сътрапезници и да им говори, без да бъде отдалечен от другите места (Πλουτ., Ηθ., Συμπ., I, 3).

Изглежда е съществувал известен протокол относно заемането на местата на самото легло. Когато леглото се използвало от двама, по-възрастният се излягал от дясно, на издигната част на леглото, докато по-младият, както се вижда и по изображенията по съдовете, се е разполагал в ляво, откъм краката му (Обр. 8, 8-α, 10, 10-α, 25). Същото правило важи и за жените (хетери), наети, за да разнообразят и увеличат удоволствието на участниците в симпозиума (Обр. 13, 16, 18). И младежите и хетерите са имали сходна роля – те не са се възползвали от симпозиума, а са допринасяли за неговото добро протичане (Scmitt-Pantel 2003, 83-95). В керамографията  се срещат изображения, на които са представени легла с по един симпосиаст (Обр. 2-a, 4, 5, 7, 14, 14-a, 20, 23, 24, 26), но най-често са изобразявани по двама (Обр. 2, 3, 3-a, 6, 8, 8-a, 9, 9-a, 16, 18, 25), рядко по трима, и то в по-късните паметници (Обр. 12, 13).

Младежите, които след навършване на 18 години са придружавали своите бащи и не можели да бъдат третирани като възрастни, са оставали обикновено седнали и не им е било позволено да консумират вино (Bremer 1990, 135-148).

 При настаняването по леглата, всички участници са били с лица едни към други, когато разговаряли. На свободното пространство, което се оформяло от П-образното разположение на леглата, са поставяли кратерите и другите помощни съдове и са се движели робите, който обслужвали участниците в симпозиума. Масите били малки и преносими – можело да има маса за един гост или една маса за едно легло. Някои от тях са били квадратни или правоъгълни (Обр. 2-11, 14, 18, 20, 23, 24), а други кръгли, с по три крака (Обр. 12, 13). Върху тях робите поставяли ястията на предварително приготвени порции, поднесени в керамични или метални съдове.

След като участниците в симпозиума се разполагали по леглата, те се събували, а робите донасяли легени с вода и им измивали краката – върху изображенията в керамографията много често са представени събутите обувки на симпосиастите – най-често те са под леглото (Обр. 16, 24, 25, ) След като им измиели краката, робите донасяли други съдове с вода и за измиването на ръцете на гостите – необходима и полезна практика, като се има предвид факта, че те не са се хранели с вилици, а с пръсти (Flacelière 1959, 214).