Галерия

1

Благодарение на комплекса от съоръжения, свързани с него, гимназионът е позволявал да се провеждат в него тренировки, свързвани със спортни състезания. Грижите за тялото имали първостепенно значение: младежите са се упражнявали напълно голи, откъдето, както вече се спомена, идва и името на гимназиона – от γυμνός (=гол), а след като са тренирали голи, те трябвало да полагат грижи за предпазване на кожата си. Преди упражненията, атлетите се намазвали с маслиново масло и се посипвали с фин пясък, който полепвал по тялото. Маслото и пясъкът служели, за да регулират телесната температура и да предпазват кожата не само от изгаряния на слънцето, но и от ударите с тоягата на педотриба, който можел да ги удря по време на тренировките при непозволени действия от тяхна страна (Обр. 9, 9-a, 9-b). След тренировките младежите са снемали със стригила слоя от масло, пот, пепел и пясък, който ги е покривал (Обр. 10-а, 11). Накрая те завършвали тоалета си в банята (λουτρών), където с помощта на студена вода и гъба, са изтривали тялото си (Обр. 12, 13). Арибалът с маслото, стригилите и гъбата, са били задължителни атрибути на спортната екипировка на младежите, които те носели в специална торба, която често виждаме изобразена в керамографията закачена на стената на палестрата или гимназиона (Обр. 14, 23). Същите грижи за тялото си атлетите полагали и по време на състезания.

Педотрибът е бил натоварен да обучава учениците на физическа култура. Той е бил заплащан от града, както е било например в Теос и Милет, или от родителите. Педотрибът преподавал здравословна гимнастика, при която усилията и натоварванията са били предхождани от упражнения за разтягане на мускулите и загряване.

         Гимназионът е бил една гражданска институция, принадлежаща обикновено на града, който осигурявал неговата издръжка. Когато не е бил градът, тогава са били сдружения от бивши възпитаници на гимназиона, които са издържали гимназионите и често се събирали в тях. Начело на гимназиона стоял гимназиарх (γυμνασίαρχος), който бдял за неговото добро функциониране. Гимазионът е играл, също така, роля и във военната подготовка, защото ефебите тренирали там. Гимазионът е бил образователен и притегателен център не само за юношите преди ефебията (παῐδες), но и за младежите след ефебията (νέοι) и за бившите възпитаници на гимназиона. Там те можели да тренират, да се срещат и дискутират, както и да слушат беседи на различни лектори. Животът в гимназиона е бил съпровождан и с почитането на собствени култове: състезанията Хераклея и Хермея били провеждани в чест на божествата покровители Херакъл и Хермес (Queyrel 1996, 83-84).

От всичко казано до тук се разбира, че най-общо, палестрата представлява част от гимназиона, комплекс от спортни съоръжения, представляващ самият перистилен двор, с директно свързаните с него пристройки. Във вазната живопис палестрата е обозначена чрез колона (Обр. 9, 9-а, 18- b) спортна екипировка и (или) кирка (Обр. 5-9, 14-18, 20-а, 23). На нея са представени млади хора, с развити тела, винаги идеално сложени, да се подготвят за упражнения, намазвайки се с масло, а след това покривайки се с фин пясък, или да изчистват с помощта на стригила сместта от пясък, масло и пот след упражненията, или да се измиват. Атлетите са подпомагани понякога от малък роб (Обр. 19, 19-a, 19-b, 19-c). Упражненията на палестрата много често са ритмирани от авлос (Обр. 21, 21-а). Изобразяват се скок на дължина (Обр. 20, 22-а), хвърляне на диск (Обр. 8, 14, 15, 19, 22) и копие (Обр. 16, 18, 22-b), бягане, борба (Обр. 9-а, 9-b) и бокс или панкрат (Обр. 9,  9-а, 18-а, 18- b).

Изглежда в древна Гърция се е практикувал само скок на дължина. Преди скока, както и преди борбата, мястото на палестрата, където се е влизало в контакт със земята, се е подравнявало с кирка. Именно, поради честото ѝ използване за тази цел, вазописците са изобразявали кирката, за да обозначат чрез нея, че действието се развива на палестрата или в гимназиона (Обр. 15, 16, 20). Скокът на дължина се изпълнявал с помощта на специални тежести – халтери (ἁλτῆρες), изобразявани често закачени на стената на палестрата (Обр. 15, 16, 18). За да скочи, атлетът държал във всяка ръка по една халтера. Наименованието на тежестите, подпомагащи скачането, произлизало от самия глагол ἅλλομαι (=скачам). Халтерите били от олово или камък, и имали полукръгла форма, която позволявала на ръката да се положи удобно във вдлъбнатината им, подобно на съвременните гири, съставени от две тежести, свързани със ствол за захващане. Тежестта на халтерите варирала от един до пет килограма (Flacelière 1959, 135).

Дисковете за хвърляне били от бронз и тежали от един до четири килограма. Децата трябвало да хвърлят по-леки дискове от тези на възрастните. Хвърлянето на диска включвало две последователни движения – на засилване и изхвърляне, и двете често изобразявани в керамографията.

Копието – оръжие, характерно, както за лов, така и война, се използвало също така и в спорта. Това, използвано в спорта, е било с дължина, приблизителна на височината на тялото и с дебелина около един пръст, без заострен връх, за да се избягват нежелани инциденти, но с тежест на върха, която да улесни полета му. В центъра си на гравитация, копието имало един задвижващ "механизъм" (αγκύλη), представляващ един кожен ремък (Обр. 18), с дължина около 40 см, който се навивал около копието и завършвал с една примка, в която копиехвъргачът вкарвал палеца и големия пръст на дясната си ръка. Този "задвижащ механизъм" е придавал на копието едно въртеливо движение, удвояващо или утрояващо обсега на хвърляне (Flacelière 1959, 136).