Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Нови интерпретации на откритията в Амфиполи

12 Декември 2014 / 13:12:14  Анастасия Балездрова
2359 прочитания

Изложбата за представите на древните гърци за отвъдното и съдбата на човешката душа след физическия край на тленното тяло неминуемо провокира асоциации с една от основните теми, които монополизираха вниманието на обществото през последните месеци – разкопките на гробницата в Амфиполи.

Част от изложените експонати в Музея на кикладското изкуство са създадени в същия период или представят произведения на същата тематика с откритите в хълма Каста край Серес.

Затова и по време на представянето на изложбата пред медиите, нейният куратор - археолог директор на музея и Николаос Стамболидис представи няколко тълкувания на откритията в Амфиполи.

Сред най-впечатлителните открития там бяха двете женски статуи във втората камера, които ръководената от Катерина Перистери група археолози нарече „кариатиди”. Според Стамболидис обаче тази преценка е погрешна, тъй като от главите на статуите липсват напълно характерните за кариатидите постаменти, върху които те носят кошници. „Това, което виждаме там всъщност са статуи на богинята на подземния свят, Луната и нощното небе Хеката, която древните гърци са почитали като покровителка на домовете, обработваемите площи и гробовете”, посочи той.

В изложбата „Отвъдното” е представен експонат, наречен „трилицев Хекатий”, който датира от 1-ви век пр.Х. Предположенията на археолозите са, че подобни изображения са били поставяни пред външните врати на домовете, с цел да ги предпазват от злини, както и във вътрешността на некрополи.

Една от "кариатидите" в Амфиполи

 

Трилицев Хекатий, експонат на Музея Бенаки, част от изложбата "Отвъдното" в Музея на кикладското изкуство в Атина

Красивата мозайка на пода на третата камера в гробницата в Амфиполи бе изтълкувана от работещите там археолози като пресъздаване на отвличането на Персефона от Хадес, в което колесницата се води от Хермес Психопомп. Според Стамболидис обаче присъствието на бог Хермес в нея не е като Психопомп, тоест преносител на душите към отвъдното.

Той обърна внимание на митологията и творчеството на Омир, който описва как богът на подземното царство Хадес или Плутон се влюбил в красивата дъщеря на Деметра и Зевс и решил да я отвлече. Един ден Персефона събирала цветя в цветущата Нисейска долина в компанията на Атина, Артемис и океанидите. В определен момент тя се отдалечила в търсене на най-красивото цвете. Когато се навела, за да откъсне един нарцис, земята под нея се отворила и от недрата й изскочила една колесница. Карал я Хадес, който държал юздите с едната си ръка, а с другата грабнал красивата девойка. Виковете й не били чути от никого и така Персефона се озовала в подземния свят.

„От митологията знаем, че Хермес не е участвал в отвличането. В този случай той е представен като водител на булката Персефона към подземния свят”, заяви Стамболидис, за да подчертае съмненията си относно интерпретацията на мозайката. Показателно е, че в открития в един от гробовете в некропола на столицата на Македонското царство Егес (близо до съвременния град Вергина – б.а.) стенопис бог Хермес не присъства в сцената.

Мозайката в Амфиполи

 

Стенописът във Вергина

В представите на древните гърци някои от мъртъвците са били възприемани като по-специални и това е променяло церемонията по тяхното погребение. Надгробните камъни или статуите, които са обозначавали или украсявали гробовете на починалите бойци най-често представят батални сцени, които винаги завършват с победа на починалия. Освен това, в множество случаи върху груповите гробници на загинали по врем на война бойци е била поставяна скулптура на лъв. Тя от една страна е пазител на гроба, а от друга напомня за мъжеството на погребаните бойци. Асоциацията с Лъва от Амфиполи е неминуема.

Лъвът от Амфиполи

Скулптура на лъв, поставена върху гроб, експонат на Националния археологически музей на Гърция, част от изложбата "Отвъдното" в Музея на кикладското изкуство в Атина

Николаос Стамболидис  разказа как преди няколко години на погребение на жена в региона на Мани в южната част на Пелопонес, нейни близки поставили в гроба й пистолет и два ножа, за да ги занесе на починал по-рано мъж.

„Погребалните обичаи са много малко променени от древността до наши дни. Един от тях - поставянето на предмети в гроба е оцелял и до наши дни, затова трябва да бъдем особено внимателни в преценките си относно пола на мъртвеца и да не съдим за него по тях”, подчерта той.  

Категории: История гробница Амфиполи открития Николаос Стамболидис Музей на кикладското изкуство изложба Отвъдното
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus