Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Библията е чужда на модерната и постмодерната епоха

31 Март 2015 / 09:03:59  GRReporter
6587 прочитания

Великден приближава, а с него и мислите за смъртта, възкръсването, жертвата и саможертвата, Бог, историята, Библията, Стария и Новия завет. GRReporter ви предлага мнението по всички тези теми на изследователката Мирто Теохарус. С нея разговаря Здравка Михайлова.

Кипърка по националност, Мирто Теохарус е преподавателка в Гръцкия библейски колеж в Атина, отдел „Библейски изследвания – Стар Завет. Завършила е богословски науки в същия колеж (2005), продължава образованието си с магистратура в колежа Wheaton, Илиноис (2007), в програмата „Библейска екзегеза на Стария и Новия Завет”, последвана от защита в Кеймбридж на докторската й дисертация на тема: „Сравняване на старогръцкия текст на Септуагинта със староеврейския библейски текст на Дванайсетте пророци с цел откриване и анализиране на използването на интертекстуалност при процеса на превеждане”.

Тя е член на различни професионални общества: Европейската асоциация за библейски проучвания (ЕАБП), Обществото за библейска литература, Евангелско богословско общество, международна организация за изследване на Септуагинта - древния гръцки превод на еврейската Библия от Седемдесет и двамата тълковници (Septuagint and Cognate Studies). Участвала е в редица научни проекти като, например, „Текст и Канон”, Tyndale House, Кеймбридж, през академичната 2008-2009 година. Преподавала е библейски еврейски за напреднали към Фондация „Артос Зоис” (”Хляб на живота”) в Атина. Освен че се занимава с наука, тя също така е доброволец в организацията Action against Human Trafficking: „Нов живот” (Атина), чиято основна цел е  издирването на жертви на трафик с хора и предоставяне на духовна, психологическа и физическа подкрепа на принудени да проституират жени.

С Мирто Теохарус специално за GRReporter разговаря Здравка Михайлова

Преподавате в Гръцкия библейски колеж, водила сте курсове по староеврейски, както и към Фондация „Хляб на Живота”. Какво е вашето мнение по въпроса дали Библията разкрива перспективи пред модерността? Ако мислите, че това е така, по какви начини смятате, че става това?

Аз смятам, че Библията е също толкова чужда на модерността, колкото е и на постмодерността. Ако приемем, че модерността  отхвърля „чудото” като лишено от каквато и да била епистемологична основа, тогава значи Библията не се чувства у дома в модерността. Тя е твърде чужда на нея. Тя има своя собствена логика, своя собствена традиция, следователно е безполезна в предлагането на някакви универсално приемливи истини. Правени са множество опити да бъде открита някаква полезност, утилитарност за Библията в модерността чрез усилията на различни учени от епохата на Просвещението, опитали се да проникнат отвъд „мита”, до реалните исторически факти и случилите се събития. Движението „Историческият Христос” e подобен пример, а неговият проект е да „демитологизира” текста, да отбели люспата на историческата интерпретация и да запази зърното историческа истина.

Разбира се, постмодерността реагира на това, като изтъква, че никой поглед към текста не може да бъде безпристрастен. Никой не може да достигне до „фактите”. Всеки интерпретира, като всеки е обременен от предпоставените истини на неговата традиция. В този смисъл модерността сама по себе си е една специфична традиция, която се опитва да се наложи и да елиминира други традиции. Библията открива свое пространство в постмодерността, но тя не се чувства много комфортно там, заради универсалното си изискване за съществуването на един Бог.

Както при модерностата, така и при постмодерността, съществува опасност да бъде накаран да замлъкне и да бъде манипулиран библейският текст в името на нечии собствени цели. Но аз смятам, че текстът остава свободен, в динамичната връзка с неговите читатели, като той също така крие множество предизвикателства за всички възрасти. Неговата мъдрост е релевантна за съвременната аудитория и човек може да се съотнесе към много неща на които неговите страници учат, но същевременно тя остава чужд, отстранен глас, който разговаря с всички нас. При все това, не всеки е в състояние да се отъждестви с библейското повествование. Аз имам студенти, които имат чисто исторически или културни интереси към нея, както и други, които подхождат към Библията преди всичко религиозно мотивирани. В Гърция наистина съществува нарастващ интерес към библейски еврейски, затова съм благодарна на „Хляб на Живота”, че улеснява изучаването на староеврейски език.

Участвала сте в редица научни форуми, както в Гърция (включително в една от годишните конференции на „Хляб на Живота”), така и в чужбина, някои ваши изследвания са публикувани в специализирани академични издания. Върху какво са съсредоточени научните ви занимания?

Интересите ми са насочени към Стария Завет. В Гърция по принцип Старият Завет е пренебрегван и често пъти превратно разбиран. Християните проявяват склонност да мислят, че само Новият Завет е важен и свързан с тях, като не осъзнават, че Новият Завет е просто кулминацията на старозаветното повествование и че Исус не може да бъде разбран, ако бъде отделен от него. Нещо повече, пренебрегването му може да създаде един Исус, който изглежда по-малко евреин в християнския ум и който може, колкото и тъжно да е това, да доведе до изкривени форми на християнство, дори до антисемитско християнство. Така че, аз мисля, че Старият Завет е от твърде решаващо значение за православна Гърция, днес повече от всякога. Моята роля е да продължавам да го „изравям”, доколкото е по силите ми.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus