Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Златото и пристанището са причината за възхода на Амфиполи в древността

12 Септември 2014 / 12:09:03  Анастасия Балездрова
3240 прочитания

Продължението на хитоните и изключително майсторски издяланите форми на телата на двете кариатиди са най-новото откритие на археолозите, които провеждат разкопките на гробницата в Амфиполи. След премахването на първия каменен блок от преградната стена те установиха, че скулптурите не са крепели архитрава с ръцете си, тъй като не са били открити нито метални връзки, нито следи от обработка в долната му част. По всичко изглежда обаче, че двете красиви женски фигури са повдигали с ръцете си от външната страна своите хитони. По време на разкопките на конкретното място са били открити също части от лицето и шията на източната кариатида.

Уникалните находки в Амфиполи с всеки изминал ден провокират все повече сценарии за самоличността на покойника, положен в гробницата. В интервю за GRReporter преподавателката по археология в Солунския университет Хрисула Саацоглу-Палиадели заяви, че в нея може да са положени повече от един покойници.

„Богатата украса, включваща скулптури, както и изключително големите размери на гробницата и нейния двор очевидно отразяват значимостта на покойника или покойниците, както и възможностите на хората, които са се заели с отдаването на почестите към тях”.

Нейният разказ за историческия период, в който е била построена гробницата обяснява защо регионът на Амфиполи е бил важен за македонските владетели, и преди всичко за Александър Велики.

„Периодът от смъртта на Александър във Вавилон през 323 пр.Х. до края на 4-ти в. пр.Х. е много бурна епоха, белязана от споровете между неговите генерали за това кой ще го наследи, които водят до разпокъсването на неговата империя. Амфиполи е била стара колония на Древна Атина, която Филип II-ри впоследствие е превзел. Значимостта на града е свързана със съседството й с планината Пангео и намиращите се там златни мини, както и с пристанището, изиграло важна роля в експедицията на Александър. След неговата смърт Егес - старата столица на Древна Македония започват постепенно да губят своята важност, въпреки че дворецът, градът и гробището продължават да се използват до завладяването им от римската войска през 168 пр.Х. и окончателното включване на региона в състава на Римската империя през 148 пр.Х.”.

Днешното име на региона, където се е намирала старата столица на македонското царство е Вергина. Хрисула Палиадели е била част от екипа, който осъществява разкопките на Голямата могила, където са открити царски гробове.

„Вергина е един огромен археологичен обект, който се разпростира от южния край на македонското поле в северното подножие на планината Пиерийската планина  и се състои от укрепения град и голямото могилно гробище, открито и описано от френския археолог Леон Хьози (Léon Heuzey) през 1876.

Пространството, на което се намира археологичният обект съвпада с част от „Македонската земя” на Херодот, който определя нейната географска позиция на юг от река Алиакмонас. Описаното от него време е от преди учредяването на македонското царство през 7-мия предхристиянски век . На този ранен период (1000 = 700 пр.Х.) принадлежи голямото могилно гробище, където е провел разкопките си Манолис Андроникос през 50-те и 60-те години на миналия век.

Разкопките на Солунския университет „Аристотел” от 1938 до днес откри и продължава да разкрива забележителни находки и надписи, които свидетелстват за царското присъствие в региона. Те потвърждават непрекъснато, че именно там се е намирала старата столица на македонското царство Егес и царският некропол на династията на Теменидите (650 – 323 пр.Х.), както бе предположил за пръв път през 1968 английският историк Николас Хамънд (Nicholas Hammond).

Кулминацията на този изследователски проект бяха разкопките на Голямата могила, продължили от 1976 до 1980, където бяха открити царски гробове от македонски тип, датиращи от 4-ти век пр.Х. Два от тях не бяха осквернени от иманяри и така бяха спасени множество ценни предмети, сред които и стенописи с изключително качество, които осветяват познанията ни за древногръцкото изкуство като цяло”.

 

Хрисула Палиадели с Манолис Андроникос по време на разкопките на Голямата могила във Вергина (1976 - 1980), снимка: личен архив

Ходът на разкопките в Амфиполи до момента разкри наличието на три преградни стени, издигнати от древния архитект с цел да попречи на проникването в гробницата. Наличието на Лъва от Амфиполи на върха на постройката и откритите във вътрешността й статуи, както и размерите й я различават от откритите до днес гробници в региона.

„Така наречената македонска гробница е една подземна монументална постройка, покрита от  полуцилиндричен покрив (арка). Тя се състои от една или повече погребални камери, а фасадата е оформена и снабдена с вратни отвори, укрепени с мраморни и по-рядко дървени каси. Този вид погребална архитектура е създадена в Македония през 4-ти век първоначално за нуждите на царските погребения. Тя е далечен потомък на монументалните куполни гробници от Микенския период, създадени със същата цел”.

От 2001 професор Палиадели ръководи университетските разкопки във Вергина, в хода на които продължават да възникват важни за познанията ни за онзи исторически период находки.

Категории: История археология гробница в Амфиполи кариатиди Вергина разкопки Голяма могила царски гробове Хрисула Саацоглу-Палиадели Манолис Андроникос
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus