Галерия

1

Чакрите са един от най-популярните йога термини. Те представляват енергийните центрове в нашето тяло. На физическо ниво са свързани с различни жлези и важни нервни центрове. Основните чакри са 7 на брой и са по протежение на гръбначния стълб. В превод чакра означава колело. Наречени са така, защото в тях енергията на съответната чакра се върти подобно на колело. Всяка от чакрите отговаря за различни емоционални състояния, свързани са с различни цветове, качества и други. Когато чакрите са изпълнени с енергия, те се въртят хармонично, тялото ни е здраво, а емоциите балансирани. Пречистването и засилването на енергията в чакрите е свързано с кундалини – енергията, която „спи” в латентно състояние в основата на гръбначния стълб. Събуждането на кундалини води до реализиране на пълния потенциал, с който всеки от нас се ражда. Любопитно е да се знае, че има хора, които се раждат с пробудена кундалини енергия. Това са истинските водачи и учители на човечеството.

История на йога.

Един от най-древните археологически артефакти, на който е изобразен мъж, заел йогийска поза

Археологическите проучвания отместват все по-назад във времето отправната точка на  индийската култура. Най-древната цивилизация населявала огромния субконтинент е Харапската цивилизация. По всяка вероятност тя възниква в долината на Инд към средата на третото хилядолетие пр. Хр. и изчезва по неизяснени все още причини няколко века след 2000. Нейната градска култура с основни представители Харапа и Мохенджо Даро е забележителна. Особено характерни са улиците, пресичащи се под прав ъгъл, както и напредналата технология на системите за водоснабдяване и канализация (много преди Римската държава). Любопитен факт е отсъствието на сгради, които биха могли да бъдат оприличени на дворци или храмове. Няма намерени следи от централизирано управление или господство на класа от жреци.

Важна черта на Харапската цивилизация е грамотността. Открити са хиляди печати от стеатит, украсени с фигурки на животни, митологични мотиви и надписи на пиктографска писменост, за съжаление неразчетена до днес. Един от тези печати е особено важен за историята на йога. На него е изобразено рогато божество, седнало в медитативна поза, обкръжено от животни. Смята се, че това е прототип на Шива в ролята му на Пашупати или господаря на животните. Други данни показват наличието на култ към Богинята и плодородието. Твърде много находки демонстрират една удивителна приемственост между Харапската цивилизация и по-късното индийско общество и култура.

Във вековете след 2000 г. пр. Хр. на полуострова започват поетапно да нахлуват номадски индоевропейски племена, известни като арийци. Продължителният им контакт със завареното население бележи формирането на една нова индийска култура. Четирите социални съсловия или варни (касти) се формират именно в този период. Това са брамините (жреци), кшатриите (войни), вайшите (търговци) и шудрите (хора на физическия труд).

Езикът на арийците е санскрит. На него са записани четирите сборника с химни, образуващи свещения канон на индуизма – Ведите. Най-древна от тях е Ригведа. Нейните 1028 химни са групирани в 10 глави и съставляват първоизточника на индуистката религия.Самаведа съдържа химни, предназначени за напяване по време на жертвоприношения. Огромната част от тях са взаимствани от Ригведа. Особено място заема Атхарваведа. Този сборник получава името си от провидеца (риши) Атхарван – "вещ в ритуала на огъня". Съдържа около 6000 магически формули, между които и такива с медицинско предназначение.

Става ясно, че ведическата култура е тясно свързана с ритуалите на древните индийци и по специално жертвоприношението като единение на материалния свят с невидимия свят на духа. Споменатите във ведите практики имат предимно екстатичен и аскетичен характер.

Упанишадите и Бхагавад Гита

Кришна и неговия ученик Арджуна

От началото на първото хилядолетие пр. Хр. насетне започват да се появяват  Упанишадите – философски трактати, съдържащи тайните учения на веданта (букв. край на ведите). Съществуват около 200 такива съчинения, от които 108 традиционно се смятат за класически, а 10 – за съдържащи основните принципи на ведическото учение. В упанишадите се утвърждава учението за индентичността на индивидуалното Аз (Атман) и върховния Абсолют (Брахман). Идеите за кармата и прераждането също бележат развитие, Освобождаването (мокша) от самсара (цикличността на съществуването) се превръща в основна цел на духовните търсения.

В Упанишадите мястото на ритуалите започва да се заема от познанието за истинската същност на нещата и медитативните практики, предназначени да отстранят пречките за неговото достигане. Така, йога продължава да се оформя като система, включваща в себе си определени психофизиологични техники. Майтрания упанишад например разглежда йога като шестчленен комплекс от пранаяма (управление на дишането), пратиахара (оттегляне на сетивата), дхияна (медитация), дхарана (концентрация), тарка (изучаване), и самадхи (отвъдсъзнателно състояние).