„Мъжът, който ме удари беше облечен в сиви дрехи като полицай” пише 44-годишната Константина Кунева на едно листче хартия, съобщава вестник „Елевтеротипия”. Българката, която беше залята с киселина преди коледните празници все още се бори за живота си в атинската болница „Евангелизмос”.

За да няма недоразумения - тя казва „дрехи като на полицай”, но полицаите не носят сиви дрехи, така че най-вероятно става дума за работна униформа.

Нейните колежки се страхуват да проговорят, въпреки че някои от тях не са си получавали заплатите четири месеца. Тези, които се решават да проговорят, предпочитат да запазят анонимност.

„Работех в болница заедно с още 80 колеги. Дойдоха от Държавния Инспекторат, за да ни проверят, защото бяхме пуснали иск чрез нашия синдикат. Пуснахме иск, защото не са ни давали заплати от четири месеца. От Инспектората установиха, че ние получаваме 350 евро и имаме два свободни дни, а подписвахме договори, че получаваме 600 евро. След това лека-полека ни уволниха всички.”

Класически случай на експлоатация в сектора на чистотата. Но как всъщност функционира системата? Частни фирми поемат поръчки за почистване на държавни учреждения и на болници. Основният критерий е цената на услугите да е ниска, а пък оттам нататък никой не се интересува как работодателят успява да смъкне цената още повече.

В случая на фирма ИКОМЕТ, където е работела и Константина Кунева, намаляването на цената се получава като служителите подписват персонални договори, с които се задължават да почиват между 30 и 45 минути. Така, реалното работно време намалява на 5 часа и 30 минути, т.е. пада под времето, което определя закона, за да получават служителите по-добри здравни осигуровки.

Повечето служители в този сектор са емигранти, които имат нужда от работа, независимо, че е при по-лоши условия. Така, работодателите им не се колебаят да ги експлоатират и да ги задържат на работа при тези лоши условия като им насаждат постоянен страх от уволнение.

Често по-красивите момичета стават жертви на сексуален тормоз от страна на по-висшестоящите в службите по чистота. Жертвите са млади момичета – чужденки, които не знаят езика и са притиснати от финансови проблеми. Те имат и необходимост от законен стаж, за да могат да си изкарат необходимите документи за престой и работа в Гърция.

Вестник „Катимерини” публикува последното интервю на Константина Кунева, което е направено от белгийския фотожурналист Жаки Делорм, който се занимава с трудови и социални теми. Делорм е бил в Гърция в края на ноември миналата година и е правел изследване за чистачките наемани от фирми за почистване на големи учреждения.

„Заплашвали са ме, че ще ме убият”

Новият звукозапис, който фоторепортерът изпрати на вестник „Катимерини” свидетелства, че Константина Кунева наистина е била заплашвана заради синдикалната си дейност, както твърди и семейството й.

Делорм и Кунева са се срещнали една вечер през ноември на една от станциите на метрото, където е работела българката. Разговорът започва така:

- Колежките ми не ме поздравяват. Толкова много ги е страх. Защото ако ги видят да говорят с мен или да вземат нещо от мен, веднага ги уволняват. До такава степен.

- Какви други проблеми имаш поради синдикалната си дейност?

- Обвиниха ме в кражба, обаждат ми се по телефона и ме заплашват. Направо си го казват, не увъртат. Предполагам, че ще се опитат да ме уволнят. Обаждали са ми се по телефона и са ме заплашвали, че ще ме убият. Един ден изпратиха полицията да ме хване, три коли обкръжиха станцията на метрото в Маруси, където работя – все едно съм тръгнала да убивам папата.

- Уволнили са и майка ти?

- Да, уволниха я, защото ми е майка. В началото работеше в метрото при по-нормални условия, а след това я изпратиха другаде. И гръбначният й стълб е изкривен, не може да се изправи. Съвсем се разболя.

- Какво е работното ти време?

- Работя от 5,30 сутринта до 11,30 ч. Тридесет часа седмично, които не ми се плащат.

- Тежко ли е да работи човек във вашия сектор от гледна точка на здравни условия и сигурност?

- Тежко и опасно. Постоянно съм в допир с химически и канцерогенни вещества. Имам и обриви от химикалите. Защото не ни дават подходящи ръкавици. Ние си купувахме, когато можехме и ги носим дори да са скъсани. Виждаш ли, имам кожен проблем на лицето. Ние работим 1000 човека, не сме много, но ни тормозят работодателите. Всеки път, когато имаме избори идва и някой представител на работодателя – влиза, излиза, брои всичко. Много често в последните месеци служещите ги уволняват без причина. Ясно е, че нашият работодател ни е обявил война, след като някои членове на синдиката постигнаха успехи в съда. Нямаме необходимата подкрепа от държавата. Механизмите за инспекция на работното място не функционират в наша полза, а са на страната на работодателите. Ние се оправяме сами.