Галерия

2

1

Мария Спасова
    Задушна юлска нощ. Многохилядна, предимно гръцка публика. Хора от всякакви възрасти, седнали търпеливо  върху ръбестите горещи камъни на античния театър в Епидавър. В продължение на три часа ентусиазирано наблюдават развитието на една от най-тежките исторически драми на Уйлям Шекспир - “Ричард Трети”, при това изпълнена на оригиналния й език. Сигурно звучи абсурдно. Не обаче ако режисьор на постановката е британецът от португалски произход Сам Мендес, а ролята на краля, останал в историята с репликата “Заменям кралство за кон” се изпълнява от изключителния американски актьор Кевин Спейси.
    Посетителите започват да се трупат по подстъпите към театъра около час и половина преди началото на представлението. Едно гигантско шествие първоначално от автомобили, чието паркиране се отличава с безупречна организация. Няма клаксони, няма обидни реплики и красноречиви жестове, толкова характерни за местните шофьори. Последният километър-два хората извървяват пеша. Търпеливо, без напрежение изчакват реда си, за да влязат в античния Епидавър. Повечето са облечени празнично - жените носят копринени рокли във всякаква дължина и цветове и плоски сандали, а при мъжете преобладават ризите и дългите панталони. Един негласен “dress code”, който много ясно показва отношението към събитието.
    Двадесетина минути преди да се появят актьорите на сцената, публиката вече се е настанила върху горещите ръбести камъни. Моето място е в долната част на трибуните, силно вдясно и мога да видя движението зад кулисите. Зад мене възрастна двойка се опитва да различи силуета на Кевин Спейски. “Този с костюма е”, казва развълнувана жената, а мъжът й се взира в сумрака: “Къде? Къде”. Не трябва да полага много усилия, защото в следващия момент светлините угасват и магията започва.
    Шекспировото изчадие Ричард Трети доминира на сцената с неговата неистова страст към властта. Низвергнатият гърбав гном, сакат с левия си крак изкормва роднини и близки, дави съперници, хладнокръвно отнема живота на деца и жени, обезумява майки и съпруги, единствено воден от заветната си цел - кралския трон. Той много лесно би могъл да бъде изигран като един сериен убиец и непоправим рецидивист, но Кевин Спейси не прави това. Неговият Ричард Трети е многопластов. Силно трагична фигура, лишена от любов и разбиране, презирана от приятели и врагове, в същото време властна и невероятно изобретателна, чието сатанинско чувство за хумор публиката често оценява с ръкопляскания и смях.
    Носителят на Оскар за прекрасното си изпълнение във филма “Американска красота” Кевин Спейси безспорно бе “въдичката”, която накара хиляди гърци да си купят билети за трите представления на “Ричард Трети” в древния Епидавър. И той не ги разочарова, показа най-добрия Спейси на сцената. Но за успеха на постановката също толкова голям дял има и режисьорът Сам Мендес. Брилянтното хрумване да “облече” боричкащите се за власт английски благородници от 15 век в костюми на съвременни борсови дилъри и банкови трейдъри от лондонското Сити и нюйоркската Уол Стрийт едновременно постига две цели. От една страна показва, че независимо от методите и средствата самоцелната борба за власт малко се е променила през вековете, а от друга костюмите като че ли премахват дистанцията на времето и тежката шекспирова реч ни се струва като част от собственото ни всекидневие.
    Сам Мендес майсторски влияе на човешките сетива, за да внуши усещането, към което се стреми. Под неговите наставления осветлението превръща античната сцена и оскъдните й декори ту в бляскав кралски дворец, ту в сумрачен кабинет на развълнуван английски благородник, ту в кърваво бойно поле, ту в усамотена крайпътна страноприемница. Където и да се развива действието, сцената винаги иззглежда и малко като модерен лофт апартамент. Видео инсталациите, толкова популярни в последните години както в Уест Енд, така и на Бродуей ни потопяват в атмосферата на тоталитарните режими без дори да можем да различим дали става дума за тиранията на абсолютната монархия, за безчовечието на национал-социализма или за престъпленията на комунизма. Постановката започва с тътена на огромни барабани, към които с развитието на действието се прибавят и още ударни инструмени, зад които застават актьорите, когато героите им загинат или изчезнат от сюжетното действие.
    Шекспировата драма е малко несправедлива към историческата фигура на крал Ричард Трети, който освен с безскрупулната си жестокост е помнен и като добър управник. По негово време търговията в Англия процъвтява, а той самият се доказва като покровител на музиката и архитектурата. В произведението на Уйлям Шекспир обаче той завършва на бесилката, предаден от всички. В продължение на три минути Кевин Спейси виси с главата надолу на символичната бесилка преди угасналите светлини да обявят края на представлението.

    Бурни ръкопляскания, които изкарват режисьор, актьор и целия екип три пъти на сцената. Троен триумф за трите представления на Ричард Трети на сцената на античния Епидавър.  Една невероятна среща на древния театър с класическата драматургия на Уйлям Шекспир и модерния талант на тандема Мендес-Спейси. Кой казва, че висшето изкуство не може да печели пари?