Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Тайните на потъналия кораб в Антикитира

17 Юли 2012 / 17:07:52  GRReporter
4813 прочитания

През май 1900 традиционни гмуркачи от остров Сими, които събират натурални морски гъби спрели в Антикитира. Принудително, заради една от честите в тази част на Егейско море бури. Когато морето е успокоило един от тях – Илиас Ликопандис се гмурнал. Но вместо гъби на дълбочина от около 50 метра открил останките на кораб, претърпял корабокрушение. Около него видял мраморни и бронзови фигури. Когато се качил на повърхността държал като доказателство част от една бронзова ръка.

След откритието минали цели шест месеца, преди гмуркачите да успеят да се свържат с тогавашния министър на образованието и археолог по професия Спиридон Стаис. Едва тогава започнала да се организира акцията по изваждането на ценния товар с помощта и на Кралския морски флот.

Повече от век по-късно откритите в корабния корпус съкровища се представят заедно за първи път в изложбата в Националния археологически музей в Атина. Междувременно те придобиха световна слава не само заради произведенията на изкуството, които корабът е пренасял. Най-ценната находка е мистеризоният „механизъм от Антикитира”, който неговият първи изследовател Дерек де Сола Прайс определя като „най-древния пример за научна технология, който е оцелял до днес и променя представите ни за древногръцката технология”.

378 експонати съставят експозицията със заглавие „Корабокрушението в Антикитира. Корабът – Съкровищата – Механизмът”. Сред тях са и предметите, открити по време на второто археологическо проучване през 1976, в което е участвал корабът „Калипсо” на Жак-Ив Кусто.

Статуи и луксозни съдове, украшения, монети, стъклени, керамични и бронзови съдове, части от легло. Парчета от самия кораб, останки от храна и разбира се Механизмът представят пътуването на злощастния кораб, потънал през 50 – 60 г. пр. Н.е. Епоха, в която търговското корабоплаване и морските превози на произведения на изкуството от Изтока към Запада са достигнали своя апогей. Според експертите товарът принадлежи най-вече на елинистичния период (краят на 2-и и началото на 1-и в. пр.Н.е.) с едно изключение: Изкусно изваяната бронзова фигура на така наречения Юноша от Антикитира, създаденa през 4 в.пр.Н.е.

Механизмът от Антикитира

Астролаб? Планетариум? Астрономически часовник? Или може би нещо друго? Месеци след операцията по изваждането на товара участниците в нея започват да разбират, че четириъгълната кутия, която извадили заедно с произведенията на изкуството е нещо много специфично,

Днес учените знаят, че Механизмът от Антикитира, който е създаден през 2 в.пр.Н.е. не само е най-сложният механизъм в древността, нито е бил намерен друг, който да му наподобява през следващите 1 300 години. Той е съставен от зъбчати колела, измервателни линии, оси и стрелки. На базата на познатите тогава астрономически принципи са го използвали, за да определят точните позиции на Слънцето и Луната, както вероятно и на други планети. Механизмът е броял фазита на Луната, предвиждал е затъмненията и е определял датата на провеждане на игрите в Олимпия, Немеа, Делфи и Истмос до Коринт.

Използвали са го също за представяния и преподаване на атрономични явления. Върху механизма и калъфа му са открити инструкции за неговото използване. „Механизмът от Антикитира е един аналогичен компютър. Неговото значение за развитието на технология е толкова голямо, колкото и Акрополът за развитието на архитектурата”, твърди астрономът Янис Сиридакис, член на международната група за изследване на Механизма от Антикитира. Все още не е установено кой е създателят на Механизма. Експертите се колебаят между Посейноний от областта Апамия в Мала Азия или големия математик от Сиракуза Архимед.

Изложбата

Първата част на експозицията в наречена „Приключението на откритието: Раждането на подводната археология”. В нея се представят всички опити за откриването на потъналия кораб, последвалите реставрации, съобщенията за пресата и всички държавни документи от всяка отделна епоха.

„Корабът, неговият капацитет и екипаж” е името на втората част. В нея се представят парчета от корпуса на кораба и неговата външна обвивка от олово, дренажни тръби, тежести за определянето на дълбочината на водата и релефа на морското дъно. Останките от кораба и неговия товар показват, че той е бил товарен с предполагаем капацитет от 300 тона. В Древна Гърция тези кораби са се наричало „олкас”, а на латински „navis oneraria”. Откритите предмети, като например вази и игри показват навиците на хората, които са били на борда.

В третата секция посетителите се запознават с „Пътуването на кораба и неговия товар”. Описаните по-горе предмети показват не само естетиката на потенциалните купувачи, но и новата практика в историята на западната цивилизация – търговията с произведения на изкуството. Проучването на товара спомага, за да разберем морската търговия и движението на гръцки произведения на изкуството в края на елинистичния период към Римската република в светлината на търговския обмен и вкуса на изгряващата Римска империя.

Категории: История археология потънал кораб Механизъм от Антикитира елинистичен период Нацонален археологически музей
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus