Галерия

1

Новите трудови отношения, безработицата и последствията на политическо, социално и културно ниво бяха темата на конференция, която бе организирана от Образователната фондация на Съюза на журналистите в Атина.

Преподавателят по трудово право в Солунския университет Аристотел, Арис Казакос разясни, че икономическите мерки на правителството променят напълно трудовите отношения в страната. „Стратегическа цел на така наречените реформи за подобряването на конкурентността на гръцките компании чрез вътрешното намаляване на цената на труда на единица произведена стока е унищожаването на системата за колективни наредби и възстановяването на насилствените индивидуални трудови договори и дори на правото на работодателя. А за случаите, в които индивидуалните договори не са достатъчни законодателят предвижда премахването на колективните трудови договори”.

Уволненията на журналисти и техници, закриването на някои вестници, неизплащането на заплати в продължение на месеци и несигурността относно професионалното им бъдеще грози медийните служители не по-малко от всички останали гърци, заявиха единодушно всички участници в конференцията.

„Неолиберализмът спечели битката на повечето от фронтовете на социалната и идеологическата сфера. А ние, като журналисти изиграхме важна и негативна роля”. Заяви журналистката от Катмерини, Христина Копсини и посочи колко изненадана е останала от реакцията на австралийските авиолинии Qantas да отговорят на стачката на служителите със стачка, чрез спирането на всички полети или така наречения Lockout. „Това означава, че всички стари наредби са тук. Преди малко Янис Кузис ми каза, че възможността мярката lockout, която бе премахната през 1982 е напълно реална. Истината е, че нищо, свързано с работните отношения вече не е в състояние да ни изненада. Например последната важна новина дойде от федерацията на работещите във фармацевтичната компания Alapis на Лаврентис Лаврентиадис. Там са заплашени 1400 служители. Компанията е на път да фалира. Това ще бъде вероятно най-голямото колективно уволнение, което може да се случи в последно време. Но въпреки това, ако потърсите в медиите, включително и във вестника, където работя и аз ще видите, че тази новина бе отбелязана много бегло”.

Според Христина Копсини, първата сериозна загуба за медийните представители е фактът, че самите те са създали предпоставките за навлизането на всички промени в гръцкото общество. „Ако всичко това, което се случи с трудовите отношения в Гърция през последната година и половина, се беше случило 3-4 години по-рано, в страната щеше да избухне революция. Но днес обаче виждаме, че много от промените се приемат в малка или голяма степен”.

Тя порица позицията на Съюза на журналистите да не допуска членството на млади журналисти, които работят на свободна практика. „Ние сме една от малкото организации, които продължаваме да имаме толкова строги и бюрократични ограничения за младите хора. В Германия и други държави от Централна Европа те имат осигуровки и сдружения, докато ние тук ги изолираме”.

Христина Копсини описа по особено точен начин състоянието на работещите в гръцките медии. „Всички работещи в медиите са обединени под общия страх от загубата на работата си. Действително митовете свършиха и положението в медиите е страшно. Знаем какво се случва във вестник Елевтеротипия, в Алтер и в други големи телевизии. За седмичните вестници нещата вървят от зле към по-зле. Наскоро главният редактор на вестник „О козмос ту епендити” бе уволнен, понеже му бе поставен въпросът да бъдат уволнени половината от служителите във вестника, т.е. да бъдат анулирани договорите на всички журналисти, които получават заплащане срещу издадена фактура. Ред други вестници се издават от минимален брой служители”.

Според нея журналистите не са заплашени повече от който и да е друг служител в Гърция. Разликата се намира в самоцензурата, която някои от тях ще се принудят да си наложат, за да запазят работата си. Разбира се, за сметка на свободата на словото. Тя не се ограничи само дотук, а направи и една самокритика за една голяма част от журналистите, които досега лесно се отзоваваха на „повика” на печалбата, упражнявайки огромно въздействие върху гръцкото общество.

„Казвам това, защото кризата и разгромяването на трудовите отношения намериха благодатна почва в гръцките медии. Много преди избухването на световната икономическа криза журналистите, и особено колегите, които се занимаваме с икономическия репортаж се бяхме постарали да напълним главите на хората с основните догми, които днес виждаме да се изпълняват и да заплашват и нашата професионална среда. Именно тук се намира и нашето самоубийствено отношение”.

По повод възникналия напоследък спор дали работещите в държавните медии журналисти могат да се приемат за държавни служители, тя посочи: „Ясно е, че журналистите не са държавни служители, но трябва да работят според обществените интереси и мисля, че това е нещо, което бяхме забравили в продължение на години”. Тук тя посочи примерите на всички онези журналисти, които работеха и работят все още на няколко места: паралелно в частни и държавни медии, понякога в повече от 2-3 медии. „Тази картина не засяга всички журналисти, но засяга една доста голяма част и преди всичко онези, които наричаме „витрина на професията” – известните журналисти. Когато хората чуват нещо от някой от тях, знаем много добре, че те започват да вярват в казаното. От тази гледна точка смятам, че трябва да се замислим много за това какво е обществен интерес и какво трябва да е поведението на един журналист в публичното пространство”.  

Журналистката от Катимерини разкритикува поведението на журналистите, които „не би следвало да говорят за кризата, след като носят много конкретни отговорности за партито, което се разрази през цялото десетилетие на 90-те години на миналия век и достигна своя пик със скока в атинската борса и Олимпийските игри. Днес просто събираме отпадъците, които оставихме след този купон”. Фактът, че много журналисти получаваха заплати, в пъти по-високи от определените в колективния трудов договор, правото на журналистите от икономическия репортаж да купуват акции на по-ниски цени, възможността да работим на 3 и 4 места, да се пенсионираме на възраст 50-52 години, натоварвайки осигурителната каса. Всичко това е нещо, с което нашата професионална група трябва да се пребори. Да видим какво ще правим. Не, защото сме в криза, не защото само половината от нас ще имат работа през 2012, а за новото поколение, което ще ни наследи в тази работа”.

По време на конференцията три журналистки от всекидневника Елевтеротипия разпънаха лозунг, в знак на протест срещу собствениците на вестника, които не са им изплащали заплати от три месеца. По същата причина работещите в телевизия Алтер спряха излъчването на програма на живо за няколко часа. В същото време тече нова 48-часова стачка на служителите в държавните радио и телевизия ЕРТ. Те протестират срещу гласувания преди около две седмици закон, според който те ще бъдат счетени за държавни служители и ще им бъдат наложени всички предвидени за тях мерки.