Галерия

1

И гдето и дa идa aз след време,
не ще зaбрaвя думте ти звучни
и споменa от мен не ще отнеме,
не сменям тебе с други, скучни.

Ще следвaм твоя дух и силa,
през грaници, години и беди,
повярвaй ми, от теб дори е свилa,
чaстицa мaйкa ми и нейните деди.

Бългaрийо- във тебе вярвaм сaмо,
в езикът твой и мой во веки,
нa тебе кaзaх туй aз честно, прямо,
нa него шепнa пък тез думи леко.

Лети, лети нaпред със мен,
прослaвяй моя род, държaвa
лети до мен във нощ и ден,
aз вярвaм в теб и твойтa слaвa.

И тaзи слaвa в мен ще пaзя,
където и дa идa зaнaпред,
със теб ще ходя и ще лaзя
и вaжното е, че съм с теб !

    Другата втора награда се присъжда на Елиф Мехмет, ученичка в 9-ти клас на    Училище „Христо Смирненски“ в село Черноочене, област Кърджали за есето “Перфектен изследовател”:

        Перфектен изследовател
 Казват, че съм перфектен изследовател. Такава съм си – видя ли нещо, което си струва да се опознава, не устоявам на изкушението и се втурвам напред. Когато видях темата „Българският език – без граница и през граници“ усетих точно това. Спретнах въображението си и започнах...
  Добрият изследовател започва от най-простото, а перфектният от началото. Началото се крие някъде в недрата на праславянския език. Превръща се в легенда, в приказка. Разказва се около огньовете, пее се по нивите, среща планините и се превръща в ехо. Кънти навред с цялата сила на една гръмогласна азбука! Запечатва се с делото на братята Кирил и Методий. Това е българският език!
  Българският език няма граници. Като безформено същество вниква във всичко, до което се докосне съзнанието ни.
  Поглеждам пред себе си, сред тревата, се показва красиво и крехко създание, наричам го „цвете“. Нещо вътре в мен се надига, казвам му „щастие“. Опитвам да погледна онова горящо кълбо, окачено на небето и знам, че то е „слънце“. Точно тук е българският език! Ако не говорех този език, бих ги нарекла по друг начин, но никога не бих разбрала очарованието, което носи кратката дума – „цвете“! Тя сякаш е събрала в себе си цялата прелест, уханието на цветен прашец, жуженето на пчели, багрите на пролетта. Къде ли другаде е българският език?
  Алекс е българче на пет години. Той е дете на емигранти - роден в Германия. Алекс се опитва да говори български език. Думите му, доста често, са неразбираеми и са нещо средно между немски и български. Макар и леко странен, българският език е и в неговите първи опити да каже „Добро утро!“ Защото българският език е щедър към всички.
  Паисий Хилендарски написва „История славянобългарска“ през 1762 година. Реди българските букви, думи, изречния. “...О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш своя език?“ пише той – гневен към братята си и горд със своя език. Точно там е българският език!
  Между цветето, моето щастие и слънцето има пространство, има разлика. Между мен, Паисий и Алекс също има граници – пространствени, времеви, възрастови, културни, етнически и още много такива. Границите са навсякъде! Между бялото и черното... Между огънят и леда... Между сърцата на хората... Всички сме различни, ала българският език руши тези граници. За него, всички сме съвкупности от букви, носещи смисъл. Колкото и дълги думи и текстове да напишем, всичките се свеждат до буквите и звуците на една гръмогласна азбука. Всичко се състои от български език  - всичко, което е в нас и около нас. Българският език е едно безгранично цяло, което придава смисъл на всичко и обезсмисля границите!

    Наградите бяха обявени на тържествена церемония в Атинския театър “Арго”, по време на която бяха представени и тазгодишните абитуриенти на Българското неделно училище “Св. Св. Кирил и Методий” в Атина. А след церемонията публиката имаше възможност да се наслади на представлението “Господин Балкански” на Държавния сатиричен театър с участието на Ивайло Калоянчев и Светослав Пеев в главните роли.