Галерия

1

Приключи Вторият международен литературен конкурс “Българският език - без граница и през граници”, организиран от GRReporter и Българското неделно училище в Атина “Св. Св. Кирил и Методий” в партньорство с Асоциацията на учителите по български език и литература. До крайния срок - 30 април получихме творби от 110 деца от училища в цяла България, както и от Атина, Париж, Испания, Западните покрайнини в Сърбия и дори от Съединените щати. Сред получените творби имаше есета, разкази, приказки и стихотворения.
    Произведенията бяха оценени от тричленно жури в състав: Венета Искренова, преподавател в Българсото неделно училище “Св. Св. Кирил и Методий” в Атина, поетът Иван Брегов и Мария Спасова, директор на GRReporter. Критериите на журито при оценката на творбите бяха:
оригинален подход при третирането на темата;
подробно разработване и аргументиране на авторовата теза;
вещо и майсторско използване на цялото богатство на българския език.

    Творбата, която тази година получава голямата награда е разказът “Посещение в Британския музей” на Маргарита Колева, ученичка от 8б клас на 9-та Френска Езикова Гимназия  "Алфонс дьо Ламартин" в София. Наградата е ваучър на стойност 200 евро от книжарниците “Ориндж”.
        Посещение в Британския музей
Най- накрая и ваканцията дойде. Мама дойде в стаята ми усмихната:
 - Братовчедка ти Линда от Лондон се обади. Покани ни да отидем при нея за ваканцията!
 - Страхотно! Като се замисля, че от такава малка и незначителна държава като България ще отидем в столицата на Англия... Нямам търпение! Тъкмо ще си тренирам английския, защото десет дена няма да чуя българска реч.
 - Какво имаш предвид под незначителна... Много хора уважават България.А дори в Англия има училища, където се изучава български.
- Нямах предвид това. Хората не знаят, че ние имаме такава история. Някои не знаят и че съществува тази държава... За училищата -   мисля, че преувеличаваш!
 - Когато отидем в Лондон, ще те опровергая. Българският дух е навсякъде, той е без граници!
       Оказа се, че Линда е планирала това отдавна и вече имахме билети за утрешния ден. Бях много развълнуван.
      Пристигнахме по обяд. Когато братовчедка ми ме видя, се усмихна  и ни прегърна.
- Здравей, Стефчо, много си пораснал! Като за първи ден предлагам, след като си оставите багажа, да ви разкажа за новия ми живот тук. Какво ще кажете?
 - Непременно! – казахме с мама в един глас.
         На другия ден мама реши да ме заведе в Британския музей.
 - Стефчо, тук има нещо, което мисля, че приятно ще те изненада.
 - Сигурно. Все пак е Британският музей! – казах развълнувано, а мама ме погледна и се засмя.
        По късно разбрах защо каза, че ще се изненадам – сред ескпонати, събрали цялата световна история, ние видяхме евангелието на Иван Александър! Не си и представях, че нещо толкова важно за България е чак тук, изложено пред хората. Зарадвах се, но когато потърсих мама с поглед, не я намерих. Притесних се, защото имаше прекалено много хора. Тръгнах да я търся и без да искам се блъснах в някого.
 - Извинете!- казах от притеснение на български след което се поправих - Sorry.
 - Няма проблем. Нуждаеш ли се от помощ, приятел? – изненадващо ми отговори на български, мъж с приятелска усмивка.
 - Не.
 - Къде са ти родителите?
 - Всъщност това е проблемът. Изгубих мама.
 - Ела да я потърсим двамата.
        Тръгнахме заедно и той ми разказа от колко време е в Лондон и как неговите деца посещават всяка събота българско училище – за него било много важно те да знаят български. Беше много приятно, толкова далеч от България да си говорим на родния ни език!
       След малко срещнахме и погледа на разтревожената ми майка. Тя благодари  за помощта.
Няма проблем! Винаги се радвам да помогна на сънародник!

Когато се прибирахме, много различни чувства ме изпълваха. Не се сдържах и казах на майка ми:
Признавам си, че беше права! Българският език няма граници – въпреки че много съотечественици напускат страната ни, българският дух не ги напуска и те го носят винаги с тях! Дори се вдъхновявам да напиша стихотворение:
 „Има един език- най- значимият за мен,
   той е без граници,
   за много хора е свещен,
   той оставя следи дори и в най- далечните страни!“
Мама се усмихна и каза, че се гордее с мен.   

    Двете втори награди - ваучъри на стойност 50 евро от книжарниците “Ориндж” се присъждат на Венелин Кръстев и Елиф Мехмет. Венелин Кръстев е ученик от 10 клас на Гимназия "Академик Иван Ценов" в град Враца и се награждава за стихотворението “Българският език - без граница и през граници”:

    Бългaрския език- без грaница и през грaници

Свещен език си, мой и мил,
крилaтa свои рaзпери, пaзи ме
и щом зa теб достойният съм бил,
тъй гордо ще повтaрям твойто име.

A името ти, пресвещено, свято,
прослaвяло е винaги нaс знaя,
зa тебе кръв юнaшкa е пролятa,
тъй брaнейки те мъжки и докрaя!

И гдето и дa идa aз след време,
не ще зaбрaвя думте ти звучни
и споменa от мен не ще отнеме,
не сменям тебе с други, скучни.

Ще следвaм твоя дух и силa,
през грaници, години и беди,
повярвaй ми, от теб дори е свилa,
чaстицa мaйкa ми и нейните деди.

Бългaрийо- във тебе вярвaм сaмо,
в езикът твой и мой во веки,
нa тебе кaзaх туй aз честно, прямо,
нa него шепнa пък тез думи леко.

Лети, лети нaпред със мен,
прослaвяй моя род, държaвa
лети до мен във нощ и ден,
aз вярвaм в теб и твойтa слaвa.

И тaзи слaвa в мен ще пaзя,
където и дa идa зaнaпред,
със теб ще ходя и ще лaзя
и вaжното е, че съм с теб !

    Другата втора награда се присъжда на Елиф Мехмет, ученичка в 9-ти клас на    Училище „Христо Смирненски“ в село Черноочене, област Кърджали за есето “Перфектен изследовател”:

        Перфектен изследовател
 Казват, че съм перфектен изследовател. Такава съм си – видя ли нещо, което си струва да се опознава, не устоявам на изкушението и се втурвам напред. Когато видях темата „Българският език – без граница и през граници“ усетих точно това. Спретнах въображението си и започнах...
  Добрият изследовател започва от най-простото, а перфектният от началото. Началото се крие някъде в недрата на праславянския език. Превръща се в легенда, в приказка. Разказва се около огньовете, пее се по нивите, среща планините и се превръща в ехо. Кънти навред с цялата сила на една гръмогласна азбука! Запечатва се с делото на братята Кирил и Методий. Това е българският език!
  Българският език няма граници. Като безформено същество вниква във всичко, до което се докосне съзнанието ни.
  Поглеждам пред себе си, сред тревата, се показва красиво и крехко създание, наричам го „цвете“. Нещо вътре в мен се надига, казвам му „щастие“. Опитвам да погледна онова горящо кълбо, окачено на небето и знам, че то е „слънце“. Точно тук е българският език! Ако не говорех този език, бих ги нарекла по друг начин, но никога не бих разбрала очарованието, което носи кратката дума – „цвете“! Тя сякаш е събрала в себе си цялата прелест, уханието на цветен прашец, жуженето на пчели, багрите на пролетта. Къде ли другаде е българският език?
  Алекс е българче на пет години. Той е дете на емигранти - роден в Германия. Алекс се опитва да говори български език. Думите му, доста често, са неразбираеми и са нещо средно между немски и български. Макар и леко странен, българският език е и в неговите първи опити да каже „Добро утро!“ Защото българският език е щедър към всички.
  Паисий Хилендарски написва „История славянобългарска“ през 1762 година. Реди българските букви, думи, изречния. “...О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш своя език?“ пише той – гневен към братята си и горд със своя език. Точно там е българският език!
  Между цветето, моето щастие и слънцето има пространство, има разлика. Между мен, Паисий и Алекс също има граници – пространствени, времеви, възрастови, културни, етнически и още много такива. Границите са навсякъде! Между бялото и черното... Между огънят и леда... Между сърцата на хората... Всички сме различни, ала българският език руши тези граници. За него, всички сме съвкупности от букви, носещи смисъл. Колкото и дълги думи и текстове да напишем, всичките се свеждат до буквите и звуците на една гръмогласна азбука. Всичко се състои от български език  - всичко, което е в нас и около нас. Българският език е едно безгранично цяло, което придава смисъл на всичко и обезсмисля границите!

    Наградите бяха обявени на тържествена церемония в Атинския театър “Арго”, по време на която бяха представени и тазгодишните абитуриенти на Българското неделно училище “Св. Св. Кирил и Методий” в Атина. А след церемонията публиката имаше възможност да се наслади на представлението “Господин Балкански” на Държавния сатиричен театър с участието на Ивайло Калоянчев и Светослав Пеев в главните роли.