Галерия

1

Една мозайка от Помпей, съхранявана днес в Музея на Неапол, изобразява Платон, който разговаря с други философи под големите дървета на Академията в Атина. Някои от философите държат папируси и са седнали на пейка в полукръг, а до тях се вижда ковчеже, което е служело за съхраняване на папирусите. В дъното вдясно са изобразени стените на Атина с Партенона, което показва на какво разстояние се е намирала Академията от града Атина. «Данните от извършените до днес разкопки показват, че границите на древната Академия, със свещената маслинова горичка в чест на богинята Атина и с жертвените олтари, където Платон  основал своята Философска Школа, не са били само в рамките на днешния археологически обект „Академията”. В древността това място трябва да е било доста по-разширено на запад (към Ипиос Колонос) близо до бреговете на река Кифисос. Въпреки разкопките обаче, въпросът за идентифицирането и датирането на намерените паметници остава открит». Това посочва археологът Ефи Лингури в лекция на тема «Древната Академия. История на археологическия обект и разкопките», изнесена пред Дружеството на гръцките археолози.

И ако историята на разкопките крие интересни моменти, тъй като разкрива трудностите, но и успехите на първите археолози, изследвали Академията в началото на 20-и век, също толкова важни са и усилията, положени за отчуждаване на имотите, попаднали в границите на археологическия обект. В миналото обектът е бил разделен на парцели и сега чрез една програма на министерството на културата се правят опити обектът да се обедини. Защото истината е, че днешният вид на района трудно напомня за мястото, където е била основана и функционирала Академията на Платон, духовният център на Древна Атина, сложила своя отпечатък върху философската мисъл на съвременния свят.

Малцина днес знаят, твърди Ефи Лингури, че откриването на Академията се дължи на един грък, роден в Египет, почитател на Платон – Панайотис Аристофрон. Той е дарил голяма част от имуществото си на Гръцката Академия на науките, която смятал за наследник на древната Академия, за да може да бъде извършено отчуждаването на имотите и да бъдат осъществени разкопките. Битулас или Витулас се е казвал тогава районът, където са направени разкопките под ръководството на археолога Константинос Куруньотис, със съдействието на всички археолози от Академията в Атина и личната помощ на самия дарител.

При тези разкопки са разкрити почти всички от съхранените и до днес древни паметници от Академията. Разкопките са прекратени през 1940 заради Втората световна война, а през 1944 умира Аристофрон, като оставя обаче след себе си изключително по своята значимост дело и един голям парцел, закупен с цел разкопките да продължат. Оттогава започват перипетиите на археологическия обект.

«Опитите за завършване процеса на отчуждаване на имотите се сблъскаха с много проблеми, социални и политически, поради протести на жителите», казва Ефи Лингури, като добавя, че: «Границите на археологическия обект от 1937 насам непрекъснато намаляват».

Днес, след 150 отчуждени имота и ограждане на големи части от горичката, така че запазените паметници да не се намират в непосредствена близост до частни имоти, изглежда, че се разкрива една нова перспектива пред Академията на Платон, разположена на площ от 135 декара.

Както отбелязва и Ефи Лингури, става дума за един шанс да бъде показана на света в своята цялост първата научна и философска Академия, която днес представлява образец за всички научни центрове.