Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Падането на берлинската стена през погледа на четирима гърци

09 Ноември 2014 / 12:11:11  GRReporter
5000 прочитания

Днес се навършват 25 години от падането на Берлинската стена - акт, който символизира края на Студената война и рухването на тоталитарните комунистически режими в източна Европа. По този повод вестник "Етнос" публикува спомените на четирима гърци, които лично преживяват паметните моменти от ноември 1989, поставили началото не само на обединението на Германия, но и на демократизирането на държавите от бившия съветски блок.

На 9 ноември 1989  говорителят на управляващата партия в Източна германия Гюнтер Сабовски обявява, че са вдигнати ограниченията за пътуване в чужбина. Това става повод  множество хора да се съберат пред Берлинската стена, да започнат да я разрушават с ръцете си и да създадат по този начин някои от най-силните образи от съвременната история на човечеството.

Няколко часа по-късно сътрудникът на Михаил Горбачов Анатолий Чернаев пише в дневника си: „Берлинската стена падна. Една епоха в историята на социалистическата система завърши. След полската и унгарската работническа партия, падна и Хонекер, днес обявиха и за оттеглянето на Живков. Сега ни остават само „близките ни приятели”-Кастро, Чаушеску и Ким Ир Сен. Хора, които ни мразят”.

Промените, развиващи се постепенно от началото на 1989 в Съветския съюз и Източния блок достигат върха си с падането на Берлинската стена. Унгария и Полша преживяват огромни промени. Хонекер и Чаушеску се опитват да убедят Кремъл да нахлуе с войска в тези страни, но Горбачов отказва.  Той се занимава с перестройката и решава, че Москва няма да се намесва за запазването за властта в съюзническите държави.

Малко по-късно започват вълнения в балтийските републики.Като че ли всички забравят Източна германия, където дори тайните служби не са осъзнали размера на вътрешните събития и на случващото се в чужбина.

Разпадането

Пукнатините  във Варшавския договор са все по-видими. На последната среща на Пакта Горбачов говори за възможността да се сложи край на Студената война. Среща силна съпротива, но развитието на събитията в Източния блок продължава.

В паниката възниква проблемът в Източна Германия: бягството на гражданите на Запад през Варшава, Прага и Будапеща придобива все по-големи размери.

Според тогавашния министър на външните работи на СССР Едуард Шеварнадзе, Москва е отписала Източна Германия още от 1986  и през пролетта на 1989 Политбюро обсъжда план за създаването на  федерация от две независими Германии. Хонекер дори не иска да го чуе. Както Егон Кренц споделя по-късно,  „може би е необходимо да бъде свален от власт. В противен случай хората ще нахлуят през стената”.

През юни, Горбачов посещава Западна Германия и казва на канцлера Хелмут Кол: „Постъпете както знаете с Източна Германия”.От страна на Бон започват планове за обединение, които после  ще се обсъждат в на кръглата маса през декември, малко след падането на Стената.

Четирима гърци, които са преживели събитията в Берлин от близо, описват своите преживявания.

Никос Козанитис
В техните очи Западен Берлин приличаше на друга планета

 

„Бях в къщи и гледах телевизор. Така научих, както и повечето хора. Не повярвах. Отвори се границата и веднага Западен Берлин се напълни с хора. Заедно с една приятелка излязохме и отидохме в най-търговската част на града. Наблюдавахме как жители на Източен Берлин гледат с благоговение витрините на магазините и ентусиазирано викат „wahnsinn”, което означава „лудост”.

В техните очи западната част на града приличаше на друга планета. На 9 ноември народът се обедини. Атмосферата беше изумителна. От първия момент осъзнах величината на историческия момент. Около един месец всяка вечер беше като празник” разказва за Етнос художникът Никос Козанитис. Жителите на западната част имат възможност да посетят Източен Берлин като туристи. Има обаче и ограничения- виза, валута, проверка на границата.

„Ходехме в театъра на Брехт, в музеите. Имаше евтини ресторанти, но пътищата бяха тъмни, без светлини. Хората се обличаха различно и имаше полиция. Помня, че при едно от посещенията носех кожено палто, купено за 5 марки от секънд хенд. Източните берлинчани ме гледаха с широко отворени очи и искаха да го пипнат” добавя Козанитис.

„Падането на стената ме изпълни с надежда, че светът ще стане по-добър, ще се подобрят отношенията между държавите, ще дойдат по-добри дни. Нещо, което за съжаление не стана” казва художникът.

Ламброс Савидис
Обедини се един народ, но имаше и последствия

„Стената съществуваше, но не ни пречеше. Западното правителство беше дала много предимства на младите. Между тях- възможността да не служат в армията и главно „Берлинската добавка”- допълнителен доход за всеки жител на града. Беше витрина на капиталистическата система” казва Ламброс Савидис, член на управителния съвет на Гръцката община в Берлин.

Той посещавал често Източен Берлин за да купува книги, които били евтини. „Чакахме един час на опашка, за да вземем виза и след това преминавахме. Ходехме да ядем и след това оставяхме голям бакшиш на сервитьорите. Говорехме със жителите в бирариите. Истината е,че не бяха свободни. Ако станеха по-активни, можеше да започнат да ги следят. Имаше малко коли по пътищата. Но имаха работа, евтини храни, транспорт и безплатно здравеопазване” добавя той.

Категории: падане на Берлинската стена Източен Берлин Западен Берлин обединение спомени
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus