Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

ОДИСЕАС ЕЛИТИС ИЛИ ПОЕЗИЯТА КАТО СБЪДНАТА ПРОЗРАЧНОСТ НА ЧУВСТВАТА

21 Март 2011 / 09:03:27  GRReporter
6903 прочитания

Здравка Михайлова
Специално за GRReporter

Март е месец на поезията и в Гърция тази година той е посветен на Одисеас Елитис. А цялата 2011 е обявена от Министерството на културата за година, в която се чества рождението както на Елитис, така и на друг голям поет - Никос Гацос. През 2011 се изпълват и  петнайсет години от отсъствието (само физическо) на втория гръцки поет-нобелист. Елитис принадлежи към породата големи поети, дълбокият скрит смисъл на чиито творби може да бъде разчетен само чрез декодирането на езика и думата. В сборника с есета “Открити карти” поетът подчертава своята убеденост, че всеки език освобождава едно конкретно съдържание”. Елитис превръща хиперреализма на поезията в начин на живот, сюрреализмът приучва поета да преодолява границите на времето и пространството. Гърция на морската стихия и планинската твърд съжителстват в мирен синкретизъм с пейзажите на паметта. Сюрреализмът с неговата антирационална сила му помага да извърши истинска революция по отношение разбирането за това какво представлява “гръцката истина”.

“За мен пространството на Егея е не само част от природата, а един вид “отпечатък от Божия пръст”, казва Елитис. Без да бъде шовинист, за него Гърция символизира “определени ценности, които могат да обогатят световните духове навсякъде”. Елитис е от малцината поети, развили цялостна теоретична система върху която почива тяхното творчество, като същевременно представлява и начин за интерпретиране на света, на човека. Есетата му са теоретичен подстъп към поезията и към политическите и идеологическите му възгледи. За да бъде по-добре разбран, поетът развива своята “Теория на аналогиите” в есето за Пикасо от сборника “Открити карти”.
В едно свое интервю, озаглавено “Аналогии на светлината” поетът пише: “Аз и моето поколение - тук включвам и Сеферис - се мъчехме да открием истинското лице на Гърция. Това бе необходимо, защото дотогава като истинско лице на Гърция бе откроявано онова, което европейците си представяха като Гърция. За да постигнем целта си, трябваше да надвием традицията на рационализма, обременяваща Запада. Така се обяснява големият отзвук на сюрреализма у нас при появата му на литературната сцена”. Както самият поет подчертава, той никога не е бил привърженик на сюрреалистичната школа, но в нея открива определени подходящи елементи, които приспособява към гръцката светлина. Като “зрително потвърждение” на поезията му колажите на Одисеас Елитис изглеждат сякаш изплували от глъбините на неговите стихове.
По повод месеца на поезията, посветен на Одисеас Елитис Здравка Михайлова разговаря за творчеството му с неговата спътница и муза, поетесата Юлита Илиопулу.

                ИНТЕРВЮ С ЮЛИТА ИЛОПУЛУ

ВЪПРОС: Одисеас Елитис е от малцината поети със свой цялостен мироглед, който помага да вникнем с по-голяма лекота в поезията и идеологията му като творец. В есето му за Пикасо озаглавено „С открити карти” поетът говори за своята „теория на аналогиите”. Линията, нарисувана от един художник или думата, написана от един поет на са затворени сами в себе си, а имат своите аналогии в света на нравствените ценности.  Например, планините имат един или друг контур и това би трябвало по някакъв начин да оказва въздействие и върху човешкия дух, би трябвало да има своите аналогии. Като идеален пример за подобна аналогия Елитис цитира наблюдението на Льо Корбюзие, който казва, че контурът на атическите планини се повтаря във фронтона на Партенона. Гръцкият пейзаж има своята метафорична употреба от поета, той е прослава на свободата, прозрачността на чувствата (прозрачността е основно понятие в неговата поезия), осъжда и войната („ Песен героична и траурна за загиналия в Албания лейтенант”), всякакъв фалш и подчиняване на духа. Как контурът на гръцкия пейзаж се преосъществява в нравствени ценности в поезията му?

ОТГОВОР: Струва ми се, че в разширения си въпрос давате отговор за развитата от Елитис в интервюто му пред Ивар Иваск (Ivar Ivask) теория. В него той размишлява върху съотнасянето между естетически и нравствени ценности. Елитис често пъти говори за правописа на пейзажа, за въздействието, което Природата оказва върху психическия и духовния свят, върху естетическите ценности на пространството в тази точка на Средиземноморието. Често пъти в негови текстове читателят различава проекцията на една чиста линия, която започва от пейзажа, продължава през действието на езика, за да достигне до трансцендентно размишление. Става дума за една непрекъсната метафора от света на осезаемите неща към вселената на трансцендентните понятия, която прави по-близко и понятно непознатото, но разкрива и непознатия аспект на познатите неща. Най-просто бихме казали, че Елитис настойчиво търси да отмахне булото на привичното от заобикалящата ни действителност и да разкрие нещо от скритото съвършенство – естетическо и нравствено – „което се намира някъде завършено”.

ВЪПРОС: Елитис има почти идолопоклонническо отношение към светлината, към безкрайния лазур на Егейско море и неговия островен архипелаг, поезията му съдържа елементи от митологията и античната гръцка традиция. Той е поет епичен, чувствен, религиозно благоговеен, метафизичен, сюрреалист, който не се побира в определения, тъй като поезията му извира от всички аспекти на живота. Неговите ранни стихотворения са окачествени от известния гръцки писател Георгос Теотокас като „мистично зазоряване над Егея”. Доминиращи елементи в неговите първи стихосбирки „Ориентации” (1940) и „Слънцето първо” (1943) са Егейско море с неговата солена аура, цветовете и слънчевата светлина. Самият той възприема поезията си като източник на неподправени бунтарски сили. По какъв начин допринася тя за завоя в гръцката поезия в търсенето на образа на една различна Гърция, към която се стремят представителите на т.нар. поколение на Трийсетте години в гръцката литература?
 
ОТГОВОР: Преди всичко той търси новия облик на Поезията. Придава нов смисъл на поетичното действие. Отдалечава понятието за поезия от понятието за лична изповедност, от понятието за описателност на живота, от обикновената констатация, обръща се към архетипове, прави опит да пресъчетае наново стихиите на света посредством езика, придавайки динамичен смисъл на поетичната вселена. И разбира се, като изхожда от подобна позиция за преобразяващата сила на поетичната мисъл, посретсвом света на сетивата и осмисляне на пренебрегнатите възможности на страната, той откроява един различен образ на Гърция далеч от преклонението пред античността.
Преживява значими исторически моменти и съумява да открои не злободневния, а трайния смисъл на нещата. За него Гърция се превръща в мощно естетическо явление, в непреодолима езикова сила, в нравствена ценност. Макар и подложена на ударите от заобикалящата действителност, поезията е длъжна да показва нейната истинска стойност и пътя към сбъдване на благото.

ВЪПРОС: Езиковото богатство и способността на Елитис да придава на думите нов смислов заряд представляват отправна точка и за следващите поетични поколения. Някъде бях чела, че поезията му е написана с около 8000 думи, докато тази на Кавафис, например, използва 3500 думи. С какво тази способност за изковаване на нови думи допринася за различното качество на неговите стихове?

ОТГОВОР: Донякъде афористично бихме казали, че поезията се пише чрез езика, бихме казали, че тя е език сама по себе си. Елитис добре съзнава това. Той изглежда като че не само  невероятно се наслаждава на този гъвкав инструмент, предоставен му от гръцкия език, а експериментира с неизпробвани езикови форми и предлага неизпробвани проявления и на самия живот. Той мисли, действа, отхвърля посредством оригиналното композиране на словесната си изразност.

ВЪПРОС: Неотдавна в Мегаро Мусикис бе представена програмата за честванията, с които ще бъде отбелязана стогодишнината от рождението на поета. Сред множеството прояви – международния конгрес на тема „Двайсети век в поезията на Елитис. Поезията на Елитис през двайсет и първи век”, поетичните четения по повод Международния ден на поезията, традиционно честван на Деня на пролетното равноденствие - 21 март, активирането на уебстраниците  www.odysseaselytis.gr и www.elytis.gr, концерта в „Иродион” с музика на Куропос по поемата „Монограм”, е включена и изложбата с изобразителни творби на поета, която предстои да бъде открита във Фондация „Теохаракис”. Кои негови творби ще видим там?

ОТГОВОР: Не става дума само за изобразителна изложба, а за представяне на вселената на Одисеас Елитис. Целта ни е да покажем най-важните етапи от живота и творчеството му - ръкописи, преводи, изобразителни произведения на други творци (Царухис, Моралис), на чужди творци, чиито пътища са се пресекли с творчеството и света на Елитис. Както и произведения на съвременни художници, вдъхновени от поезията на Елитис.

ВЪПРОС: Мировъзрението на поета ще бъде представено в цвят, слово, музика, издания. През 1960 Елитис е удостоен с Държавната награда за поезия за „Достойно ест” («Άξιον εστί»), а през 1961 започва сътрудничеството му с Микис Теодоракис, който композира музика по тази поема и полага началото на широкото популяризиране на „музицираното” му поетично слово. Изобразителните творби на Елитис допълват  неговите стихове чрез цвят и образ. Бихте ли се съгласили, че поезията на Елитис същевременно отправя към читателите и изобразително предизвикателство?

ОТГОВОР: Изобразителното предизвикателство, за което говорите идва не толкова от любителската за него форма на изобразителен изказ, колкото от сътворяващото образи измерение на неговото слово. Онова, което той пише има свое визуално покритие. Дори най-интелектуалната мисловна схема има своето съответствие във видимия свят. Нека не забравяме, че Елитис стимулира нашите сетива и естествено е да се изразява чрез звуковата ритмична равностойност на едно словесно понятие.

ВЪПРОС: Речта си при получаването на Нобеловата награда в Стокхолм поетът започва с думите: „Нека ми бъде позволено да говоря за светлината и прозрачността”. Човек има усещането, че в сбъдването на неговото последно желание   – да бъде построена църквица с изглед към Егейско море – духът на поета се среща с вечната прозрачност - тази на безкрайната морска шир. Тази година през лятото на остров Сикинос ще бъде осветена църквата „Богородица Всерадующа” („Παναγία Παντοχαρά”), за изграждането на която съществен принос имате вие. Разкажете малко повече за това събитие.

ОТГОВОР: Тази църква е посвещение от Елитис към Богородица. Като благодарност за живота и творчеството му. Желанието му бе тя да бъде построена на този остров, който той никога не бе посещавал, тъй като бе убеден, че той повече от всеки друг е съхранил автентичността си. Аз осъществих това негово желание. Заех се с неговото сбъдване. Тази година привършват строителните работи и се надявам да може да бъде отслужена и първата литургия там.

ВЪПРОС: На Париж и срещата си с творци като Шагал, Леже, Макс Ернст Елитис дължи дълбокото привличане, което го свързва с изобразителните изкуства и специално с техниката на колажа. Благодарение на приятелството си с френските сюрреалисти той усеща по-осезателно връзката поезия-рисуване. Макар че се е занимавал с художество, „Достойно ест” (1959) става поводът за международната известност на поета. През 1946 той среща своя истински учител в лицето на поета Пол Елюар. Следва второ пътуване в Париж през 1948, където се запознава с Пикасо и Матис и съзнава, че би могъл спокойно да бъде и художник. Изобразителният Елитис е повлиян най-вече от неоимпресионизма, но и от сюрреализма. Той излага творбите си на изложбата на сюрреалистите в Атина (1935), а показва и индивидуална изложба в Стокхолм (1979). Някои от книгите му са илюстрирани с негови колажи („С открити карти”) и с акварели („Частен път). Продължава ли Елитис да гледа на себе си като на художник, когато е бил в апогея на славата си като поет?  

ОТГОВОР: Става дума за изложението на сюрреалистите през 1935 в дома на поета Андреас Ембирикос. Елитис не е излагал други свои творби преди 1979 и  1980 в Швеция и Атина. Той не е художник. Не е илюстрирал своите книги. Издал е някои от тях като „Частен път” и „Градината с илюзиите”, като успоредно е представил и свои изобразителни творби. Той обичаше много живописта, имаше задълбочени теоретически познания, но не е учил рисуване, теория на цветовете. Тъй че той бе самоук почитател на това изкуство, а не художник. Някога бе писал, че ако не е бил роден грък и не е имал на разположение конкретния езиков инструмент, тогава може би и да щял да стане художник.

ВЪПРОС: Тази година се навършват сто години и от рождението на един от преводачите на Елитис на български – поета-елинист Стефан Гечев. Преди няколко години вие посетихте в София за дискусия на тема „Изобразителният Елитис”, която се проведе  в залата за културни прояви към гръцкото посолство там, носеща името на българския поет. Споделяте ли мнението, че ги свързва не само рождената дата, но и поезията като начин на живот, поезията като „другото лице на гордостта” по думите на самия Елитис?

ОТГОВОР: Да, правилно отбелязвате тази връзка. Свързвало ги е едно общо разбиране за смисъла на живота, за духовните приоритети. Взаимно са се ценили един друг, свързвали са ги споделено уважение и доверие.

По повод Международния ден на поезията Националният център за книгата на Гърция и Асоциацията на писателите организират поетична вечер посветен на

Одисеас Елитис

понеделник, 21 март 2011, 19.00, книжарница Public
τη Δευτέρα 21 Μαρτίου 2011, ώρα 19:00
στο Public, площад „Синтагма”(Public Café - етаж V).

Категории: Одисеас Елитис поезия Здравка Михайлова нобелова наградаДевет музи
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus