Галерия

1

Още със създаването си през 1821 година гръцката държава заявява намеренията си  да върне обратно в Атина скулптурите от Партенона, притежание на Британския музей. Това става ясно от 21 документи, които разкриват преписката между министрите на образованието и външните работи, както и отчетите на гръцкия посланик в Лондон от онова време. Документите се преиздават за първи път от издателство Алития в луксозен сборник и могат да се купят единствено в сувенирния магазин на Музея на Акропола. “Това досие е голямо оръжие в ръцете на гръцката страна при преговорите й с Британския музей, защото показва най-ранните усилия да се възстанови и опази атинския Акропол и да се изчисти от всякакви чужди интервенции”, разказва издателят Костас Царухас.
    Атинският Акропол преживява много бедствия. След изграждането си във вида, в който го познаваме днес през 5 век преди Новата ера, той става обект на вандализмите на фанатизирани християнски свещеници в ранните християнски векове, страда от многобройни природни бедствия, периодично е изгарян от нашественици, превърнат е в барутен склад по време на Османската империя. През 1822 храмът официално преминава в ръцете на гръцката държава и е обявен за паметник от първия гръцки крал Ото Баварски. Изчистен е от всички сгради, които са надстроявани върху него и които нямат нищо общо с първоначалното му предназначение и започват реставрационни работи.
    Точно от този период датират и първите опити на новата гръцка държава да си върне обратно скулптурите от Партенона, отнесени от британския дипломат лорд Елджин и продадени на Британския музей за 35 000 лири стерлинги. Тези опити ще се превърнат в постоянен приоритет на гръцката държава в следващите повече от два века и ще достигнат своя апогей, когато известната актриса Мелина Меркури става министър на културата на средиземноморската страна.