Галерия

2

1

Анастасия Балездрова

Стелиос Папатанасопулос е преподавател по организация и политика на медиите и декан на Факултета по Комуникации и Средства за Масово Осведомяване на Атинския университет, гост – професор на университета City в Лондон и член на европейските изследователски групи Euromedia Research Group и Network of European Political Communication Scholars. Автор е на книгата „Медийни перспективи в XIX век”, както и на ред публикации в западни академични издания.

Според Стелиос Папатанасопулос причините, поради които гръцките медии през последните двадесет години изживяват „най-конкуретния период” в историята си са три: огромният спад в тиражите на вестниците и преди всичко на политическите всекидневници, липсата на контрол на радиотелевизионното пространство чрез неиздаването на лицензи и сериозните ограничения в бюджетите на медиите, които в голяма степен се дължат на икономическата криза и на големия отлив на реклами. Стелиос Папатанасопулос смята, че това се дължи на липсата на стратегия в комуникационното пространство на Гърция, както и на факта, че повечето бизнесмени – собственици на медии са ги използвали като средства за политически натиск в полза на останалите си дейности.

Според него „в резултат на това липсва дори краткосрочна медийна стратегия. От друга страна повечето телевизии действат чрез перспективата на интересите на собствениците, а техните служители са превърнати в предмети на експлоатация, които работят в условия на постоянна несигурност”. Той казва, че предвиждането на бъдещето на гръцките медии е толкова рисковано, колкото и да бъде направена прогноза за времето през следващите три месеца. Смята обаче, че е дошъл моментът, в който ще станем свидетели на „голямо свиване” в традиционните медии, вестниците, списанията и радиостанциите. Според Стелиос Папатанасопулос телевизията се намира в най-добра позиция в сравнение с останалите медии без това да означава, че няма да бъдат закрити или слети някои канали, нито пък, че други няма да станат платени.

В разговора със Стелиос Папатанасопулос се опитах да открия отговорите на въпросите, свързани с настоящето и бъдещето на медиите в Гърция.   

На какво се дължи според вас огромния спад в тиражите на вестниците?

Нека първо да кажа, че с появата си преди 20 години частната телевизия не навреди само на държавната телевизия ЕРТ. Тя навреди най-вече на вестниците. От момента, в който частната телевизия стана факт можем да кажем, че информирането се либерализира по някакъв начин. Публиката, която дотогава беше свикнала да гледа само държавна телевизия започна да чува други, различни мнения. Дотогава тази нужда от информация беше приоритет на вестниците, които даваха гласност на различните позиции, на мнението на опозицията, на другия глас. От момента на появяването си частните телевизии предложиха точно това и за вестниците беше трудно да реагират.

Освен това мисля, че не само в Гърция, но и в целия европейски Юг, в страни като България, Италия, Франция и Испания никога не е имало вестници с големи тиражи в пълния смисъл на думата. Никога в своята история вестниците не са имали тиражи от 1 милион броя например. Голям тираж не са 250.000 броя, както казваме тук. При наличието на тези данни в една страна, в която не се четат вестници и условията се промениха с идването на частната телевизия, вестниците трябваше също да се променят. За съжаление те не направиха нищо. Загубиха сравнителното си предимство относно информирането и се опитаха да се защитят по глупави начини. Един от тях беше да последват телевизонната тактика. Започнаха да се пишат кратки текстове с малки заглавия, а съдържанието на повечето вестници е свързано с това, което се случва зад кулисите. Смятат, че така ще привлекат повече читатели, но това също е нещо, което лесно се пренася в телевизията. Във вестниците няма анализи, те не се задълбочават в темите. Големите статии в гръцките вестници съдържат средно по 600 – 700 думи. При тези условия защо един читател да си купи вестник? Истина е, че започнаха да публикуват повече снимки, станаха по-модерни, но за да привлекат читателите започнаха да раздават подаръци. И какви бяха те? Неща, които нямат нищо общо с журналистиката. Би трябвало да продават съдържанието си, а не да приличат на супер-маркети, които раздават велосипеди, автомобили. Дори музикалните компакт дискове и dvd-та, както и книгите не са лицето на вестника. Искам да кажа, че през всичките тези години вестниците продаваха каквото и да е друго, но не и журналистическо съдържание. И инвестираха в подобренията във външния им вид, но за съжаление не направиха никакви инвестиции относно съдържанието, т.е. не инвестираха в хората. Те са обаче, които пишат текстовете и когато работят в една несигурна обстановка, им е трудно да вършат добре своята работа.

След това се появиха безплатните издания. Вестниците отново не приеха посланието, защото не прецениха, че те са опасност за тях. Но, когато на едно общество, в което само 63 от 1000 граждани си купуват вестник всеки ден се предлагат безплатни вестници, то няма ли да се насочи към тях? Дори ако цената им е само едно евро.

А след появата на интернет, който сега се развива и „поглъща” всички тези медии ситуацията за вестниците съвсем се усложни.

Вестникарите, както и членовете на останалите медии в Гърция никога не базираха своите действия на научни изследвания. Никога не отвориха ушите си за мнението на хората, които се занимават научно с медиите. Смятаха ни за теоретици. Аз казвах същите неща то 1993. Казвах, че подаръците ще подействат на тиражите временно и после ще се изживеят. А след тях какво ще предложиш на читателя? Ако не предизвикаш в него навика да чете, ако не въведеш вестниците в училищни програми, ако не покажеш на младите хора какъв е вестникът, който биха разлистили, как очакваш те да си купуват вестник, когато станат на 20 – 30 години? Нищо от тези неща не беше направено, все едно, че цялото време беше пред тях. Всъщност спадът в тиражите на вестниците започна с появата на частната телевизия в началото на 90-те години.

Не получаваха ли държавни субсидии?

Държавните субсидии са много по-големи в други страни, като например в скандинавските. Допреди известно време медиите получаваха и част от държавните реклами. Сега обаче те намаляха. Ситуацията вече е много по-сложна.

Всяка година в бюджета на Централния секретариат по комуникациите и медиите са предвидени суми за разпростаняването на пресата в провинцията и чужбина. Как коментирате това?

Тук говорим за подпомагане. Вестниците не получават директно парични суми за това. Гърция е страна с много планини и острови. На много места пресата може да бъде пренесена само със самолет, за да стигне навреме. Затова се отделят тези средства.

Четох, че някои икономически издания оцеляват само благодарение на фирмените баланси, които публикуват.

Да, има вестници, чийто тираж не надвишава 1000 броя. Според издателите им обаче те имат 10.000 абонати. Какво означава това? И аз бих могъл да кажа, че вестникът ми има 30.000 абонати.

Това обаче е най-малкото според мен. Големият проблем се намира в това, че гръцкият пазар е малък, а печатните издания - много. Централните вестници са над 20, местните издания са над 280, радиостанциите 1.200, националните и местните телевизии 160 и списанията 800. И всички те се борят за място на един 11-милионен пазар. 12-милионен заедно с имигрантите, но те пък имат своите си вестници и това, според мен е отражението на случващото се в Гърция. Вестниците на имигрантите са страшно много. Разбира се, те са от различни страни, но все пак не се издава само по един вестник за всяка имигрантска общност. Това е много показателно за ситуацията в Гърция и не би могло да се случи в страни като Франция, Германия, Англия. Там всяка общност би издавала по един вестник, въпреки че тези страни са много големи.

На какво всъщност се дължи дълбоката криза в гръцките медии?

Кризата в гръцките медии не се дължи само на един фактор. Затова и се намираме във времето на „голямото свиване” на медийния пазар. Много трудно би било ситуацията да се задържи такава, каквато е в момента, особено след като през последните 30 години не бе направено нищо. Промените в медиите са като всички промени, които ще бъдат направени например относно затворените професии в рамките на един месец. Това са правилни стъпки, но се правят толкова набързо. Говорим за едно общество, което трябва да се промени за една нощ.

Как мислите, че се появи частната телевизия в Гърция? За нула време, както се казва. Частните канали започнаха да никнат като гъби, без никой да разбере защо и как. Министърът по онова време заявяваше, че ще снеме сателитите със самолет и т.н. Точно в това е проблемът, според мен. Не предвиждаме нещата, не сме далновидни. Затова финансовото състояние на страната стигна до това ниво. А медиите, както винаги казвам отразяват гръцкото общество. На колко места в Гърция се строи незаконно? На много. Казваме, че някои не плащат данъците си и дължат. Колко и кои са те? Мисля, че е погрешно да се смята, че медиите са нещо различно. Те са огледалният образ на гръцкото общество.

Какво е вашето мнение за държавната телевизия ЕРТ?

Всички, и особено журналистите можем много лесно да нападнем ЕРТ, но аз не смятам, че тя е по-малко независима отколкото частните телевизии. Просто неин собственик е държавата. Защо да не искаме да плащаме за нея? Месечната такса, която струва колкото една кутия цигари не е нещо страшно.

Може да се приложи следната схема на финансиране: Държавните такси да отидат за държавната телевизия, а рекламите – за частните канали. Така стоят нещата с държавните телевизии в ред европейски страни като Англия, Франция и Испания. С това искам да кажа, че каквито промени и да се случат в гръцката национална телевизия, те ще дойдат от големите европейски страни. Ако ЕРТ фалира, това ще е една съвсем различна ситуация, защото тогава заедно с нея ще фалира и гръцката държава. Разбира се, че трябва да се проведат реформи. Не е възможно държавната телевизия на една малка страна като Гърция да има толкова много канали и радиостанции. Но начинът, по който ще се проведат тези реформи трябва да се планира. Не мога да кажа дали една или друга периферна станция трябва да бъде закрита или не. Не трябва да правим същите грешки като в миналото. Това, което повтарям непрекъснато е, че да забравим аналоговото си минало, което е болезнено и трагично и най-после да построим цифровото си бъдеще с благоразумие и рационализъм. Цифровото бъдеще може да побере всички медии, които искат да функционират според правилата, които ще бъдат малко на брой и не твърде строги, за да могат да бъдат приложени. И като начало да бъдат дадени лицензи на радиостанциите.

Колко от тях нямат лицензи в момента?

Всички. През 1998 собствениците подадоха молби за отпускане на лицензи, които се подновяват непрекъснато. Всички, които са подали такива молби се смята, че работят законно до издаването на лицензите. Това е подигравка и трябва да бъде спряно. То е част от аналоговото ни минало, за което не трябва да се гордеем особено.

След като промените към цифровата епоха текат в цяла Европа и имаме възможността да я последваме, нека цифровите лицензи да се дадат сега.

Да видим за колко платени и колко свободни телевизии има място на пазара. За колко канали на държавната телевизия също. Да анализираме потенциала на гръцкия пазар. Сега е времето да направим всичко това, но не го правим, а просто чакаме да видим какво ще стане. Трябва обаче да разберем, че времето на тези остарели тактики отмина безвъзвратно.

За колко телевизии има място на гръцкия медиен пазар според вас?

В миналото казвахме, че побира общо три телевизии. Мисля, че това беше доста преувеличена преценка, защото тя беше направена на базата на тогавашните бюджети. Сега не мога да ви отговоря колко телевизии биха могли да действат в цифровата среда. Все още дори не сме седнали да помислим за това. Въпросът обаче не е толкова в броя, колкото във вида на телевизиите, техните бюджети, начина им на финансиране и т.н. Бих предложил дори да се учреди една обща каса, която да възнаграждава телевизиите, които предлагат сериозни и стойностни продукции.