Галерия

1

Вестниците продават новини. Това е толкова очевидно, че звучи абсурдно да се каже и напише, почти е безсмислено. Но когато един бизнес е бил толкова дълго тясно свързан с хартията, на която е съществувал, връзката между хартията и новината е станала толкова силна и неоспорима, че е почти немислимо да се произнесе думата „вестник”, без тя да породи асоциацията за носителя на вестите - хартията.

Ето, че дигиталната ера дойде и накара издателите да преосмислят неразривната връзка между хартията и съдържанието. Да се преосмисли формулата, при която хартията продаваше новини на своите читатели, а на компаниите продаваше реклама. На пръв поглед изглежда, че задачата, която стоеше пред така наречените „традиционни медии” беше съвсем проста: да подменят носителя, след което да продължат да продават новини на своите читатели и реклама на компаниите. Това, което установиха от опит, не бързам да го нарека горчив, а по-скоро труден, беше, че смяната на хартията променя много от правилата на играта.

Оказа се, че не е толкова лесно да се продава съдържание в интернет. Предимствата на мрежата се оказаха и недостатъци. Читателят вече не е ограничен регионално. Достатъчно е само да пусне своя лаптоп или компютър, или да вземе своя смартфон или таблет, и има на разположение цялата налична информация в мрежата. А "цялата информация" в мрежата означава много, много повече отколкото книжния свят, който доставяше будката с вестници на ъгъла. Читателят има достъп до всички международни медии, а когато иска да провери надеждността и валидността на информацията, може да използва интернет търсачките. Но дори и това не е всичко! Има на разположение блогове, социалните мрежи, Twitter и Reddit, всевъзможни агрегатори на съдържание и всевъзможни начини за споделяне на съдържанието.

Прекалено много течения и източници на информация в огромния информационен океан на мрежата. Медийните „акули” вече нямат самочувствието на най-големите риби. Наскоро, по съвсем друг повод илюстрирах тази метафора в кратко филмче:

Възможно ли е читателите отново да заплащат за платеното съдържание в интернет, макар да липсва хартията? Не искам да противопоставям нови онлайн медии срещу традиционните печатни медии, защото предизвикателството е пред всички и е въпрос на приспособяване и следване на постоянната промяна, а не на наличие на богата история или липсата на такава.

„Челният американски опит”. Няма начин да не обърнем поглед към медиите отвъд океана, за които сме свикнали да мислим като за определящи тенденциите в областта. Много от процесите, които сега наблюдаваме като плахи опити на Балканите, вече имат богата история в Щатите. Асоциацията на издателите на вестници в Щатите (NAA), отчита в последния си доклад, че 8% от постъпленията се падат на т. нар нови източници на доходи, сред които е и платеното съдържание. Дигиталната реклама добавя още 11%.

1% от приходите се падат на платено дигитално съдържание, което в долари представлява 100 милиона. Оптимистичната картина за близките години показва, че се очаква абонаментите за платено съдържание да нараснат до 300 милиона долара годишно. Сумата не е малка, но на фона на обема на цялата индустрия, който се изчислява на 10.4 милиарда долара за 2012, все още не е това, което издателите очакват, за да приемат платеното он-лайн съдържание като заместител на хартиеното издание.

Формите на продаване на платено съдържание показват, че преходът далеч не е завършен. Никак не са редки случаите за пакетни абонаменти, които комбинират хартиеното издание и неговия он-лайн вариант.

Защо е толкова трудно да се продава съдържание он-лайн? Накратко: история + навик. Ето и обяснението: за да се утвърдят, он-лайн изданията трябваше да чакат дълго време, докато интернет свързаността достигне до по-голямата част от населението. През това време те имаха нарастваща аудитория, но съвсем не достатъчна, за да имат авторитетът на вестник с дълга история зад гърба си. Затова  трябваше да предоставят повече т.е. съдържанието да е безплатно, за да привлекат читателска маса, която да продадат на рекламодателите, най-общо казано. Освен това, когато човек дава пари, очаква да получи нещо насреща. В случая с вестниците, получаваш хартията, която можеш да наречеш „моя вестник”. Сама по себе си хартията не представлява ценност, но навикът си е навик и той се символизира от хартията. Все още има не малко хора, които искат да седнат сутрин и докато пият първото си кафе да прегледат своя вестник или вестници. Има нещо успокояващо и познато в разлистването на страниците.

На следващо място, имаме много източници на информация. Ако започнете да предлагате платено съдържание, тогава рискувате не малка част от вашите читатели да преминат към медии, които все още предлагат безплатно съдържание. От това страда рекламата. Ситуацията като да изглежда патова.

Различните форми и допълнителни удобства. Да се чете вестник на лаптоп или стационарен компютър не е само въпрос на преодоляване на стари навици, но и на удобство. Навлизането на таблетите като че ли е глътка въздух и нова възможност за предоставяне на съдържание. Предоставяне на възможност за оф-лайн съхранение на дадена статия, запазването на любими материали и други подобни удобства, поднесени в удобен и красив интерфейс, си струват един разумен абонамент. Особено за хора, които са на път. Това е само един възможен пример и сценарий, който показва в какъв случай читателите биха били склонни да плащат. А то е само когато имат формулирано ясно и точно какво повече получават за парите си.

Отново на стария континент. Главният редактор на таблоида „Bild” Кай Дикман, след няколкомесечно обучение в Калифорния започва въвеждането на платено съдържание. Не без помощта на името и финансовата подкрепа на една от най-големите издателски къщи в Германия, които притежават вестника, Bild чувстват, че имат силите да поискат пари от своите онлайн читатели и да монетизират своя интернет бизнес.

Кай Дикман , Снимка: Ройтерс

Моделът, към който издателят се е насочил е познат като “Freemium”, което означава да предлагат безплатни новини заедно с ексклузивно съдържание. И тук имаме пакетно предложение, което включва приложение за смартфони и таблети плюс абонамент за он-лайн съдържание. Всичко това за цена от 4,99 евро на месец. Който иска дигитално издание на вестника, ще трябва да плати 9,99 евро. За сравнение, петъчният брой на хартиеното издание на Bild е на цена от 15 евро и то с отстъпка.

Bild не са първите, които правят подобен опит, но са от големите медии, за които всички издатели се надяват да направят успешен опит. Това би спомогнало за налагане на модела на платено съдържание, от който да се възползват и по-малките медии, които не разполагат с нужния авторитет или пък финансови средства, за да си позволят подобна авантюра.

Балканите. „Културата на безплатното” е нещо, с което сме свикнали да живеем. Доводите ни са, че нямаме пари за хляб, та да почнем да си плащаме за безплатните интернет новини. Проблемът обаче далеч не е само финансов, социален или културен, а представлява микс от всички фактори. В крайна сметка ще се окаже, че е въпрос на навик или манталитет, ако щете. Появата на платени модели за достъп до съдържание също не е ново. Примери има. Те обаче за момента са по-скоро опипване на почвата и по-скоро неуспешни. Неуспешни опити за въвеждане на успешни практики. Ще се опитам да ги изкажа накратко, без да имам претенции да съм изчерпателен или примерите да са представителни. Просто няма публична статистика, нито изследвания и доклади по въпроса. На първо място са начините на плащане. Хората, които четат вестници на хартия не са особено „на ти” с компютрите, с он-лайн разплащателните средства и като цяло, биха предпочели да се разходят до кварталната будка за вестници. Голяма част от младежите пък нехаят за новини и предпочитат по-интересни начини за информиране. Но не е само това. Да вземем за пример социалните мрежи, чрез които общуват не само младежите, а все по-голяма част от активните и платежоспособни хора. Представете си да публикувате линк към съдържание, което е платено. Сигурен съм, че огромната част от вашите приятели няма да са абонирани и няма да мат достъп  до него, което прави линкът „мъртъв”. Случвало ми се е вече няколко пъти с американски издания и хората просто спряха да споделят от такива източници, а минаха към сайтове с общодостъпни новини.

Нова култура. Да, такава има и тя е културата на туитващите, ползващите социалните медии, пишещи блогове… журналисти. Силно бях впечатлен от един епизод от американски сериал от 2013 година, в който, една от главните героини, журналистка по професия, си смени работата. Напусна вестник със свиващ се тираж и постъпи в „медия от нов тип”. На думи разликата не звучи кой знае колко впечатляващо, но видяно конкретно, макар и в сериал, изглежда доста впечатляващо. Това което видях като редакция беше… най-лесно е да го опиша като офис на някоя голяма софтуерна компания, която се опитва да създаде творческа среда на своите служители. Забравете за традиционната редакция! Забравете за бюра, за срокове за материали, за проверка и редакционна политика. Защо намесвам този пример? Защото хората биха платили за нещо, което не е ограничено и носи вкус на свобода. В примерната „редакция” от сериала, журналистите публикуваха от телефоните си, от където искат и могат, без преглед на материалите, възможно най-бързо. От кратки съобщения тип „Twitter”, та до големи анализи.

Твърде модернистично и може би неприложимо за нашите условия. Но от един определен ъгъл, моделът на тази медия, обяснява успехът на сайтове като Reddit, в които най-важен е читателският рейтинг.

В крайна сметка, за да има успешен модел за продаване на онлайн съдържание, на читателите трябва да се предлага това, което самите те търсят. И то може да бъде предложено само от хора, които имат сходен мироглед и ползват по сходен начин различните канали на информация.

Платеното съдържание в мрежата е един от пътищата за развитие на журналистиката и на развитие на традиционните медии. Моделите и формите под които това съдържание ще се предлага, тепърва ще се утвърждават или пък ще бъдат откривани и усъвършенствани нови. Вече има наемане на филми онлайн, YouTube пуснаха платени канали. Имаме платени приложения за таблети и смартфони или такива на абонаментен принцип. Очаква се и пускането платени он-лайн телевизии, за каквито се носят слухове, свързани с имената на Apple, Google, Sony, Intel. Оформя се един много разнообразен микс от канали и услуги, който да се бори за вниманието и парите на Негово Величество Потребителя. Добре дошли в ерата на потреблението на съдържание!