Най-старата книга на Европа – Дервентският папирус – ще кандидатства за включване в списъка на ЮНЕСКО в категорията „Паметник на културното наследство“.
Става дума за единствения запазен и подлежащ на разчитане папирус, открит в гръцките земи, създаден около 340-320 пр.н.е. като препис на по-стар текст от края на 5 век пр.н.е. Ръкописът е изписан с остро перо, потопено в мастило и се състои от 9 части. Запазени са 266 фрагменти, чийто размер варира от размера на голяма пощенска марка до размера на лещено зърно.
За да бъде включен в списъка с паметници на ЮНЕСКО обаче, папирусът трябва да бъде изложен в своята цялост, а не само част от него, съхранявана днес в Археологическия музей в Солун. Въпросът с включването на целия папирус в постоянната изложба е бил обсъден от Съвета на Музеите, като позицията на Музея е положителна.
Папирусът е открит през 1962 в клада на благородник близо до прохода Дервент, солунско. Запазен е до наши дни, въпреки че е разделен на отделни части, тъй като е бил частично овъглен. Огромното му значение е оценено веднага от ръководителя на разкопките Петрос Темелис, а след това и от археолога Хараламбос Макаронас. Австрийският специалист Антон Факелман развил веднага цилиндъра и поставил фрагментите върху попивателна подложка. След това папирусът бил притиснат между две стъкла, които впоследствие били запечатани.
Съдържание
Съдържанието на папируса е изключително ценно, като ръкописът е наричан «най-важния нов извор за старогръцката философия и религия, появил се след Ренесанса, но едновременно с това и най-трудния за разчитане».
Първите седем колони ни въвеждат в света на посветените в мистичните вярвания и култове, както и на персийските жреци. Авторът се обръща към тези, които не вярват в страданията, които ще изпитат след смъртта си, и описва жертвоприношения, извършвани в чест на Ериниите и Евменидите, които за него не са божества, а безбройните души на мъртвите. След това преминава към тълкуването на теогония, орфическа поема, която преди откриването на папируса не е била известна, освен в следващи нейни варианти.
Междувременно колекцията на Археологическия музей в Солун ще бъде обогатена с още един изключителен експонат.
Става въпрос за парче тъкан със златни нишки, от малкото запазени древни тъкани в Гърция, която има украса и следи от пурпурен цвят. Била е част от погребение от 3 в., изложено в музея от 2006 и състоящо се от скелет на жена на около 50-60 години, висока 1,60 м., мумифицирана с използването на смоли и ароматни масла.