Галерия

1

Зинос Панайотидис: Да, имало е такива филми и искам да забравя за тях. Както разбира се, и големи успехи.  Най-добрият от търговска гледна точка  филм в историята на фирмата беше Asterix. Първата и втората част ги взехме на  distribution basis,  тъй като продуцентът ни беше приятел. Взехме филма без да вложим minimum guarantee и с процент. Значи ако печелeхме печелеха и те. По време на третия Asterix дойдоха други продуценти, които изискаха една огромна сума за  minimum garantee. Дойде време да видим т. нар. first cut. Заминах за Франция и като видях филма не ми хареса изобщо. Казах си това е катастрофа. Но въпреки всичко филмът отбеляза огромен успех в Гърция. Направихме и голяма премиера. Бяха дошли Жерар Депардийо, Адриана Скленарикова и много други.  Това означава, че и ние правим грешки...  Но има и филми, които не изкарват дори и distribution cost. След това се опитваме да ги изкараме на dvd, а после ги продаваме и на телевизията. Нека се върна отново към въпроса  за трудното на това да си директор на една такава фирма и да кажа, че той директорът е в постоянен стрес. За филма, който трябва да намери и да резервира. Защото ако филмът е добър всички се борят за него. Затова и аз пътувам постоянно. Остава, разбира се, и въпросът да немериш  зали за него и да направиш промоцията му добре.  

Като говорим за пътувания коя е любимата Ви европейска столица?

Зинос Панайотидис:  Освен Истанбул, където съм роден, Париж. От гледна точка на  филмовите фестивали бих казал  Берлин и Кан. Практична столица, където можеш да видиш много филми и добър филмов фестивал е Торонто. А от малките фестивали, Локарно в Швейцария. Но Париж ми харесва особено . Вкарвам и много френски филми.  Това е един град, в който обичам да работя, да гледам филми, а дори и просто да се разхождам.

 Как започна любовта Ви към киното?

Зинос Панайотидис: Любовта ми към киното е още от детските ми години. Още от времето на прогимназията в Истанбул. Като студент в университета станах член на сдружението на чуждестранните студенти и реших да се запиша в кино клуб. Клубът беше в доста мизерно състояние, прожектираше филми само веднъж седмично. В началото бях само помощник и извършвах всякакъв вид работи. Малко след това поех функциите на отговорник.  Взимах  филми от  дистрибуторите и сряда, събота и неделя ги прожектирахме.  И така, както първоначално  почти никой не посещаваше клуба, малко по-късно на прожекциите започнаха да идват цели тълпи  хора. Режисьори, филмови критици... Идваха Бакоянопулос, Рафаилидис,  Теодорос Ангелопулос и много други. Това беше и началото на моята любов към киното.

Една интересна случка от онези години?

Зинос Панайотидис: Едно лято, когато бях студент между първи и втори курс отидох на японски филм в кино Електра. Изведнъж на екрана започнаха да се случват всякакви бъркотии. Убити  оживяваха и ставаха, настана страхотна бъркотия. Зрителите в залата се развикаха, че са си купили билети, а тук какво се случва...!  Настъпи суматоха.   Хората си върнаха билетите, а прожекцията беше отменена за следващия ден. Какво се оказа обаче! След като дистрибуторът дойде открихме, че служител, който вероятно е искал да си отмъсти е нарязал филма на 36 парчета...  Помолиха ме да помогна на техника на киното да оправим филма. После ми предложиха и работа.

Нека се върнем  пак на кризата. Статистиките сочат, че през сезона 2009-2010 са продадени с  1 милион по-малко билети отколкото през 2008-2009. Значи ли това, че все пак кризата в киното не е с толкова големи размери?

Зинос Панайотидис: Разбира се, че нещата не са толкова зле. Но нека изясня, че фактът  че за сезона 2009-2010 са продадени между 11 и 13 милиона билети е в пряка връзка с филмите, които са прожектирани. Някои филми вдигат броя на продадените билети. Така например Аватар продаде почти 1 милион билети. За степента на кризата  не можем да съдим по количеството продадени билети. Като цяло вярвам, че киното е евтино развлечение. Виждате какви са цените на питиетата по заведенията например. Билетът за кино струва колкото едно питие.  Мисля все пак, че киното ще е едно от последните неща, които кризата ще засегне.

Това звучи доста оптмистично...

Зинос Панайотидис: Да, така е. Но киното се бори и с други проблеми. Със свалянето на филми по интернет например. Гърция е една от държавата с най-силно пиратство. Знаете ли, че когато  филмът Inception излезе по кината, няколко дена след това африканците вече го предлагаха  по 5 евро на улицата. И човек си мисли: за какво да плащам 8 евро за кино? По-добре да си купя филма за 5 евро и да поканя приятели вкъщи да го гледаме заедно.  

Какво е Вашето мнение за гръцкото кино днес?

В момента нивото ни е ниско. Вижте например турското кино, то е винаги на фестивали. Но аз вярвам, че младите хора ще въведат промени. Жалко е обаче, че държавата не ни помага. Години наред очакваме важен закон да бъде приет. Пред 20 години беше подписан договор телевизионните канали да предоставят 1% от доходите си за продукция на гръцки филми. Вече 20 години нито един канал освен ЕРТ и NOVA не е дал нищо. Не се намери и министър да им каже: „Платете!”