Галерия

1

За кинопредпочитанията на гърците, за ситуацията на седмото изкуство в страната и за това какво означава да си дистрибутор на качествени арт-филми днес, разказва Зинос Панайотидис, директор на Rosebud. Именно благодарение на  Rosebud качествени филми от европейски фестивали стигат до екраните на гръцките кина, а в последствие и до душите на гръцката публика.

Обичат ли гърците киното?

Зинос Панайотидис: Не. Гърция заема доста ниска позиция в статистиките.  Вече трябва да вземем под внимание и факта, че не сме 10 милиона, а 11 или 12 милиона. Това означава, че годишно се пада по един зрител на жител. Гърция продава  12-13 милиона билети годишно, а това е много малко.  След нас се нареждат само бившите социалистически страни.  Съответно не можем да кажем, че гъркът обича особено много киното.  Лошо качество на гръцкия кино пазар е това, че съотношението филми-билети е несъразмерно. Тук излизат от дистрибуция 350 или 400 филми годишно. Това наистина е голяма цифра, означава че имаме 7 нови филми на седмица. Голяма част от тези филми са с високо качество и имат нужда от критика. Проблемът обаче е, че всички излизат заедно. Ето сега на 30-септември ще излезат  11 филми,  7 от които имат нужда от критика. Зрителят се влияе от критиката за да отиде и да ги види... Но може ли за 7 от тях да се намери място  в един вестник?  Това е преувеличение. Гъркът винаги е краен във всичко.  Така както едно време отваряха един до друг видеоклубове, dvd- клубове или будки със сувлаки и после затваряха, така е и сега с филмите...

 Какви са предпочитанията на гърка днес?

Зинос Панайотидис: Фикция, blockbuster  и някои филми на известни режисьори,  които бихме могли да наречем качествени и популярни едновременно. Такива са например филмите на Алмодовар, Фатих Акин, Михаел Ханеке. Тук много се харесва и Уди Алън. Можем да пуснем филми от Вики, Кристина, Барселона, който разпродаде  350 хиляди билети до Scoop,  който имаше само 25 хиляди. Но за разлика от Америка, в Гърция  Уди Алън  се харесва. Жалкото е, че има и много други качествени филми, които не могат да продадат дори и 1000 билети. А някога  най-ниската цифра за тях възлизаше на 5000. Друго нещо, което трябва да добавим е, че данните се отнасят главно до Атина. В Солун зрителите са  малко, а извън Солун пък още по-малко. Например  филмът „Бялата панделка” на Михаел Ханеке, който спечели наградата за най-добър европейски филм  в Кан миналата година , отбеляза в Гърция много голям успех. Продаде 70 хиляди билети, но от тях почти 60 хиляди бяха разпродадени в Атина. Останалите  7 500 в Солун и около 2000-2500 в останалата част на страната. Представете си за какво съотношение говорим. Янина, Патра, Ираклио, Комотини, Ксанти, Лариса, всички тези градове са университетски... Ако имаме обаче гръцка комедия ситуацията е по-оптимистична. Продажбите са половин на половин. Един такъв филм, който върви добре и продава около 300 хиляди билети, обикновено продава половината  в Атина, а другата половина в провинцията. Ситуацията с по-качествените филми е по-различна. Солун и останалата част на Гърция участват само с 5%. Това е свързано с културата на провинцията. Там хората предпочитат да седят в кафенетата, да си говорят и да си пият фрапето. Останали са някои  романтични хора, които посещават  изложби, филмови и театрални зали, но те наистина не са много.

Какво означава да си директор на фирма кατο Rоsebud  в период на криза?

Зинос Панайотидис: Вижте, като цяло в работата ни има много голяма доза риск. Преди години този вид филми ги гледахме и ако ни харесваха просто ги купувахме. Сега не е така. Щом се обявят новия филм на режисьора отиваш и го купуваш, дори и да е скъп. После може да се окаже, че филмът няма успех, защото не е добър. Помислете си само на колко много режисьори филмите не са излезли добри, но дистрибуторите са ги купили, базирайки единствено на името му. Някой път купуваш единствено на базата на името на режосьора, на актьора, темата или дори на скрипта. Трудно е. Rosebud е фирма, която 50% е моя, а 50% на  Одеон. Одеон е голяма, има продукция, дистрибуция, киносалони Кosmopolis, Starcity. Имаме разбира се, сътрудник с когото дискутираме, но изборът на филми е мой.

Случвало ли Ви се е да вземете филм, който противно на очакванията в последствие се оказва провал?

Зинос Панайотидис: Да, имало е такива филми и искам да забравя за тях. Както разбира се, и големи успехи.  Най-добрият от търговска гледна точка  филм в историята на фирмата беше Asterix. Първата и втората част ги взехме на  distribution basis,  тъй като продуцентът ни беше приятел. Взехме филма без да вложим minimum guarantee и с процент. Значи ако печелeхме печелеха и те. По време на третия Asterix дойдоха други продуценти, които изискаха една огромна сума за  minimum garantee. Дойде време да видим т. нар. first cut. Заминах за Франция и като видях филма не ми хареса изобщо. Казах си това е катастрофа. Но въпреки всичко филмът отбеляза огромен успех в Гърция. Направихме и голяма премиера. Бяха дошли Жерар Депардийо, Адриана Скленарикова и много други.  Това означава, че и ние правим грешки...  Но има и филми, които не изкарват дори и distribution cost. След това се опитваме да ги изкараме на dvd, а после ги продаваме и на телевизията. Нека се върна отново към въпроса  за трудното на това да си директор на една такава фирма и да кажа, че той директорът е в постоянен стрес. За филма, който трябва да намери и да резервира. Защото ако филмът е добър всички се борят за него. Затова и аз пътувам постоянно. Остава, разбира се, и въпросът да немериш  зали за него и да направиш промоцията му добре.  

Като говорим за пътувания коя е любимата Ви европейска столица?

Зинос Панайотидис:  Освен Истанбул, където съм роден, Париж. От гледна точка на  филмовите фестивали бих казал  Берлин и Кан. Практична столица, където можеш да видиш много филми и добър филмов фестивал е Торонто. А от малките фестивали, Локарно в Швейцария. Но Париж ми харесва особено . Вкарвам и много френски филми.  Това е един град, в който обичам да работя, да гледам филми, а дори и просто да се разхождам.

 Как започна любовта Ви към киното?

Зинос Панайотидис: Любовта ми към киното е още от детските ми години. Още от времето на прогимназията в Истанбул. Като студент в университета станах член на сдружението на чуждестранните студенти и реших да се запиша в кино клуб. Клубът беше в доста мизерно състояние, прожектираше филми само веднъж седмично. В началото бях само помощник и извършвах всякакъв вид работи. Малко след това поех функциите на отговорник.  Взимах  филми от  дистрибуторите и сряда, събота и неделя ги прожектирахме.  И така, както първоначално  почти никой не посещаваше клуба, малко по-късно на прожекциите започнаха да идват цели тълпи  хора. Режисьори, филмови критици... Идваха Бакоянопулос, Рафаилидис,  Теодорос Ангелопулос и много други. Това беше и началото на моята любов към киното.

Една интересна случка от онези години?

Зинос Панайотидис: Едно лято, когато бях студент между първи и втори курс отидох на японски филм в кино Електра. Изведнъж на екрана започнаха да се случват всякакви бъркотии. Убити  оживяваха и ставаха, настана страхотна бъркотия. Зрителите в залата се развикаха, че са си купили билети, а тук какво се случва...!  Настъпи суматоха.   Хората си върнаха билетите, а прожекцията беше отменена за следващия ден. Какво се оказа обаче! След като дистрибуторът дойде открихме, че служител, който вероятно е искал да си отмъсти е нарязал филма на 36 парчета...  Помолиха ме да помогна на техника на киното да оправим филма. После ми предложиха и работа.

Нека се върнем  пак на кризата. Статистиките сочат, че през сезона 2009-2010 са продадени с  1 милион по-малко билети отколкото през 2008-2009. Значи ли това, че все пак кризата в киното не е с толкова големи размери?

Зинос Панайотидис: Разбира се, че нещата не са толкова зле. Но нека изясня, че фактът  че за сезона 2009-2010 са продадени между 11 и 13 милиона билети е в пряка връзка с филмите, които са прожектирани. Някои филми вдигат броя на продадените билети. Така например Аватар продаде почти 1 милион билети. За степента на кризата  не можем да съдим по количеството продадени билети. Като цяло вярвам, че киното е евтино развлечение. Виждате какви са цените на питиетата по заведенията например. Билетът за кино струва колкото едно питие.  Мисля все пак, че киното ще е едно от последните неща, които кризата ще засегне.

Това звучи доста оптмистично...

Зинос Панайотидис: Да, така е. Но киното се бори и с други проблеми. Със свалянето на филми по интернет например. Гърция е една от държавата с най-силно пиратство. Знаете ли, че когато  филмът Inception излезе по кината, няколко дена след това африканците вече го предлагаха  по 5 евро на улицата. И човек си мисли: за какво да плащам 8 евро за кино? По-добре да си купя филма за 5 евро и да поканя приятели вкъщи да го гледаме заедно.  

Какво е Вашето мнение за гръцкото кино днес?

В момента нивото ни е ниско. Вижте например турското кино, то е винаги на фестивали. Но аз вярвам, че младите хора ще въведат промени. Жалко е обаче, че държавата не ни помага. Години наред очакваме важен закон да бъде приет. Пред 20 години беше подписан договор телевизионните канали да предоставят 1% от доходите си за продукция на гръцки филми. Вече 20 години нито един канал освен ЕРТ и NOVA не е дал нищо. Не се намери и министър да им каже: „Платете!”

 Друг проблем са режисьорите. В момента няма такива, които да правят добри филми.  Сега, когато Гърция минава през икономическа криза, мисля че и като теми,и като креативност нещата  ще си влезат в ред. Смятам, че кризата ще помогне. Режисьорите ще имат повод да се загледат в много картини от ежедневието. А когато човек е леко притиснат икономически, сърцето и разумът започват да работят повече. Започваш да мислиш по друг начин, по-логично. Затова някои държави, по-ниско развити от Гърция имат много добри режисьори и  филми произведения на изкуството.

Не знам колко време ще продължи кризата, но вярвам, че за някои  хора  тя ще  е полезна. Първо на първо за всички новобогаташи, които са ни притиснали. Те са виновни за цялата тази ужасна ситуация в духовния живот на Гърция. Пожелавам им кризата да удари точно тях, спечелилите пари нелегално и похарчили  ги също нелегално. Това е и главното ядро на проблема. Мнозина,  творци и хора на телевизията се увлякоха по този вид пари. Надявам се обаче Гърция да излезе по-мъдра от  кризата.