Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

На гости на единствения в света Дейнотериум

27 Март 2014 / 10:03:44  GRReporter
6106 прочитания

Полина Спартянова
    Една от многото потайности на софийския университет „Св. Климент Охридски” е един от братовчедите на мамута, който „обитава” подкуполното пространство на северното му крило в Музея по палеонтология и исторична геология. Той е от рода Дейнотериум и в научните среди се смята, че това е единственият изцяло запазен скелет на този вид бозайник в света, тъй като е изграден от автентично запазени кости. Скелетът на Дейнотериума е дълъг седем  метра и е висок около четири метра и  по изтритостта на зъбите му може да се предположи, че той е бил на средна възраст – между 40 и 45 години. Той има родственост както със съвременните слонове, така и с изчезналите мастодонти – разликата между тях е в размерите и посоката на бивните. Дейнотериумът е изчезнал в края на последната „ледена епоха”, тоест преди около 11 хиляди години и досега е в челната тройка по размери бозайници, крачили някога върху планетата земя.
    Първите български палеонтоложки колекции произхождат от началото на миналия век. Това са находки от редица широко разпространени вкаменелости в България. Те са събирани от преподаватели и студенти на Софийски университет по време на техните практики,  екскурзии и тематични теренни работи. По-късно през 30-те и 40-те години редица млади геолози, преминаващи през докторантурата си, завещават на тепърва сформиращия се музей нови вкаменелости и литоложки образци. Така Музеят по палеонтология и исторична геология, освен с прякото си предназначение да подпомага учебния процес, става и място, където специалисти и любители от страната и чужбина могат да видят постиженията на българската палеонтология.
    Централното място в него е отредено на гордостта на българските палеонтолози – Дейнотериумът, като в същата зала са експонирани и вкаменелости от други бозайници. Тук може да се видят още черепи и челюсти от отдавна изчезнали видове като хипарионите, които са били древни коне. Експонирана е и голяма част от фосилите, с които разполага музеят, на дузина животни, населявали тези земи преди няколко милиона години като хоботните гиганти с огромни бивни – Mammuthus, Anancus, Tetralophodon. В експозицията са включени и останки от мечки и газели и се изясняват условията, причините и закономерностите на еволюцията им и възникналите биологични проблеми. Сред неогенските представители се открояват и хищниците като съблезъб тигър, жираф и маймуна.
    Експозицията включва още и богата колекция фосили на безгръбначни и отчасти растителни организми от палеозоя до кватернера, подредени старателно в големи дървени шкафове. Двете различни експозиции – по палеонтология и исторична геология – са разположени по геохронологично-еволюционен и по тематичен принцип. В 23-те шкафа на палеонтоложката колекция могат да се видят основните фосилни безгръбначни и отчасти растителни организми от палеозоя до кватернера. В изложбата по исторична геология са подредени скални образци и вкаменелости, както и геоложки карти. Тук се намира и единствената колекция от геоложки карти в България, съдържаща всички подобни карти отнасящи се до нашите земи, отпечатани у нас и в чужбина. Като цяло преобладават експонатите на морските вкаменелости, тъй като в по-голямата част от времето днешната територия на България се е намирала на дъното на океана. Поради този факт не се намират и останки от динозаври по тези територии.
    В наши дни колекцията на Музея по палеонтология и исторична геология продължава да нараства, благодарение на студентите по палеонтология в Софийския университет. Преподавателите в катедрата на университета по геология, палеонтология и изкопаеми горива често провеждат заедно със своите студенти планирани теренни изследвания както в България, така и в чужбина. По този начин на младите хора се предоставя възможността не само да навлязат в дълбините на една от най-важните науки за растителния и животинския свят, но и едновременно с това да допринесат за изследването на миналите геологични епохи.
    Въпреки че повечето хора се интересуват по-скоро от историята на човечеството, отколкото от тази на биологичния свят и неговото развитие, в Музея не  липсват посетители.  Тук може да се срещнат много студенти, които се опитват да разгадаят легендата за мамута, който се помещава точно над не толкова интересните аудитории за лекции.

 

Категории: Дейнотериум Музей по палеонтология и исторична геология фосили динозаври мамути скелет експедиции
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus