Галерия

1

Природонаучният музей Гуландрис е много по-различен от останалите музеи в Атина. Той не само представя експонати, които не са свързани тясно с гръцката история, но и се намира в отдалеченото северно предградие Кифисия.
Основните посетители на Природонаучния музей са учениците. “Правим образователни програми, в които децата разглеждат експонатите, като уредниците им разказват подробно за всеки един от тях и след това пишат, анализират, дискутират помежду си за тях”, разказа за GRReporter отговорничката по маркетинга на музея Йоана Лемони.

Експозициите на музея Гуландрис са две. “Едната е строго природонаучна и в нея се излагат животни, насекоми, минерали и черупки на мекотели. Това е една класическа музейна експозиция, заедно с която посетителите могат да гледат и няколко кратки документални филма. Втората се намира в център “Гея” и е посветена на околната среда. Тя е създадена със сътрудничеството на Природонаучния музей в Лондон и е интерактивна. Децата натискат бутони, за да се появяи информацията, която четат. Също така отговарят на различни въпроси, за да установят познанията си за различните теми”.
За да привлекат повече посетители, в музея организират периодични изложби. “В момента се провежда една, която е посветена на развитието на медицината на Хипократ през вековете. Нейният куратор е професорът по история на медицината Стефанос Геруланос и е насочена за по-големи на възраст посетители. Темата за здравето на хората е винаги популярна и особено сега със засилването на тенденцията за използване на билки за терапия”.

В следобедните и вечерните часове се провеждат лекции с научен характер, които винаги са свързани с природата и околната среда. “Публиката, която засега ни убягва са възрастите между 18 и 35 години. При нас идват или деца от училище, или с родителите си. Трябва да намерим някакъв начин да ги привлечем”.
Както би очаквал някой, икономическата криза не е подминала и музея Гуландрис. Показателно за това е, че служителите не са получавали заплати от два месеца. “Това се случи по три причини. Всяка година получавахме държавно финансиране, което покриваше значителна част от разходите ни. Но освен, че беше намалено, вече е много трудно да ни бъде отпуснато. Втората причина е, че намаляха посещенията на училища и в резултат намаляха и нашите приходи. През изминалите години често наемахме зали на музея за различни външни мероприятия с цел да допълним бюджета и да разчитаме по-малко на държавното финансиране. Но те също намаляха”.
Йоана Лемони разказа, че в музея са били предприети драстични мерки за намаляване на разходите. “Прекъснахме сътрудничества, намалихме персонала на половина, но не с уволнения, а просто не наехме нови на местата на пенсионираните служители, всеки от нас прави по няколко неща, включително почиства сам своя офис. Но въпреки това имаме сериозни финансови проблеми. Все пак все още съществуват компании, които подпомагат музея, като минната компания SNB, банка Alpha bank, Националния тотализатор ОПАП и други, които в годините винаги са ни подкрепяли. И въпреки това ситуацията е тежка”.