Галерия

1

 Журналистът на BBC е категоричен- както и да си представяте Михаил Баришников- като една от най-харизматичните фигури, стъпвали някога на световната сцена или като Александър Петровски от популярния сериал „Сексът и градът”- абсолютно е невъзможно да си представите метаморфозата му в „Старицата” («The Old Woman»).

Става въпрос за представление на „магьосника на образите” и чест гост в Гърция през последните години Боб Уилсън, където балетната звезда се появява като актьор, заедно със също много известния Уйлям Дефо. Представлението сеигра преди няколко дни на Международния фестивал в Манчестър и в периода 18-21 юли ще гостува в Атина, в Залата на литературата и изкуствата на Фондация Онасис като най-очакваната проява в рамките на тазгодишния Атински фестивал.

„С лицето му, гримирано в бяло като призрак, с очите му и устата му в черно като силен контраст, прилича на клоун или анимационен герой” казва журналистът от BBC. Постановката се базира на едноименния разказ на руския писател Даниил Хармс (1905-1942).  Това за Баришников е поредната стъпка в една кариера, която премина от класическия балет, през съвременния танц, през Бродуей, киното, телевизията. Качествата му не спират тук, тъй като той е фотограф, колекционер на произведения на изкуството, продуцент и естествено съпруг, баща и дядо.

„Това е най-голямото предизвикателство в живота ми”казва Баришников за „Старицата” преди няколко дни. Той добавя, че е бил затруднен още повече от изискванията на Уилсън. „За повечето режисьори един актьор знае как работят какво може той да очаква”допълва Баришников и добавя, че Уилсън изисква от актьора да прави неща, които той никога не си е представял- да пее, да прави хореография. Често Баришников отказва да го направи, защото не се смята за хореограф. Уилсън е смятан за перфекционист и Баришников го потвърждава. Казва, че да репетираш с Уилсън е по-изтощително, отколкото да танцуваш 24 часа и добавя, че това е най-трудното нещо, което е правил.

„Старицата” и Даниил Хармс

 Представете си, че излизайки от жилището си един обед срещате непозната старица и си говорите с нея. Представете си, че връщайки се вкъщи вечерта, ви посещава същата старица, заема любимото ви кресло и ви принуждава да легнете по очи на пода. Когато се вдигате глава, виждате,че старицата е починала. Ще повикате ли полиция? А ако ви обвинят, че сте я убили? Може би е по-добре да се отървете от нея тихо? Но как? Това е кошмарът на главния герой на разказа „Старица” от руския поет, драматург и прозаик Даниил Хармс.

Днес Даниил Иванович Ювачёв (както е истинското му име) е смятан за един от значимите писатели на руския авангард от първата половина на 20-ти век. Роден е в Санкт Петербург през 1905 и умира през 1942 в психиатричното крило на затвора Крести в Ленинград по време на немската блокада. Привърженик на руските футуристи и основател на  авангардното Обединение на реалното изкуство, стои далече от социалистическия реализъм. Два пъти лежи в затвора заради участие в антисъветския съюз на писателите.

Публикува детски разкази в списания, които се радват на успех. Другите му текстове, иронични, сатирични, кошмарни, откъслечни, сюрреалистични, еротични си остават в голямата си част непубликувани преди смъртта му. Ръкописите му са спасени от приятеля му Яков Друшкин , пазейки ги десетилетия в един куфар.

Критиката започва да се интересува от Хармс първоначално заради детските му разкази през 60-те години,  когато  са първите издания на негови произведения на запад. Разказът „Старицата”, написан през май-юни 1939, е включен в тома „Синя тетрадка”  (превод на гръцки Родула Папа, издателство Нефели, 2010), в който са включени и стихотворения, скици, бележки на този писател.

Кой е Михаил Баришников?

Роден в Рига, Латвия, през 1948, има трудно детство. Баща му го възпитава строго, по военному, и тези навици Баришников използва в своите изпълнения, признава самият той в интервю за New York Times. С танци се занимава 12-годишен, а когато става на 16 започва да учи в Балетната академия Ваганова . Дебютът му е през 1967 с балет Киров в „Жизел”. Скоро най-известните руски хореографи, Олег Виноградов, Константин Сергеев, Игор Черников, Леонид Якобсон създават балети за него. Балетът «Vestris» на Якобсон  от 1969 се смята за крайъгълен камък в кариерата му.  

Публиката е очарована, специалистите също. Критикът Калйв Барнс пише за Ню Йорк Таймс , че Баришников е най-съвършеният танцьор. До края на 60-те години Баришников става един от най-важните балетисти в Съветския съюз.

Въпреки успеха и славата, през 1974, докато е на турне с балета на Болшой Театър, иска политическо убежище в Торонто, Канада. След това се мести в САЩ. По-късно оправдава бягството си на запад, като казва, че е индивидуалист- нещо , което в СССР се смята за престъпление. Дори и днес той е обърнал гръб на корените си. Не чувства нужда да се върне в Русия, а за политиката на Болшой театър смята, че е отровна.