Галерия

2

1

Кирякос Аргиропулос: Ами аз съм живял там в най-хубавите си години, в детските.  Това е период от живота, когато човек не се занимава с политика, не гради своето бъдеще... Живее най-истински, най-емоционално, най-чисто. В този смисъл спомените ми са прекрасни. А тогава там бяха много тежки следвоенни години. Аз всъщност много добре съм запечатал в съзнанието си като образ, като звук и като мирис, ако искате, много неща. Например независимо от това къде се намирах аз познавах руснаците по мириса. Беше много странно. Живеех в Легница и до нас бяха локирани съветските войски, комендантството им. Децата по детски общувахме с всички тези войници и си прекарвахме деня между тях. И в съзнанието ми е останал един мирис. Дори има случаи, когато се разминавам с руснаци да казвам: А, това са руснаци!  Връщам се да проверя и се оказва, че това са наистина руснаци. Има някакъв странен и характерен мирис, който усещам. Може би на тютюн...

GRREPORTER: Вие сте човек с три родини. Избрал сте да живеете все пак в България...  От какво беше мотивиран избора Ви?

Кирякос Аргиропулос: Да, родините ми са три. Със сигурност детството ми е оставило голям отпечатък в съзнанието. Втората част, по-съзнателната, когато вече влизаш в младежките  години, когато почваш да осъзнаваш нещата, да ги търсиш и да ги осмисляш мина в България. Направих опит да остана да живея в Гърция, но бях женен вече тук, в България. Съпругата ми имаше професия, която не позволяваше съществуването на езикова бариера и така приех да живеем в София. Моята професия като режисьор ми позволява да бъда по-свободен, да пътувам и да се връщам без това да е някаква пречка. За жена ми обаче пътуването беше пречка. По-късно ми се родиха и двете дъщери. Започнаха да учат, изградиха си среда, макар че годините бяха много тежки. Винаги съм имал надеждата, че нещата ще се променят и че България ще израстне през тези години. Силно се надявах, макар че това не се случи.

GRREPORTER: Не се случи...?

Кирякос Аргиропулос: Ами 20 години за един преход е доста дълъг период от време. Получи се една дива демокрация. Изчезна контролът, изчезнаха и правилата, а нови не се появиха. В Полша нещата се развиха по по-различен начин... Може би духът на поляка е свързан с много силен патриотизъм. Докато в България всеки може да изпсува родината си, полякът такова нещо няма да направи. Може да изпадне в ситуация на остър конфликт с теб ако го нагрубиш на отечество. Българина може да го обидиш на родина и той да не реагира... Силата е в национализма, който не прекрачва границите на шовинизма. Полякът е с градивен дух, който му е позволил да се запази в онзи строй на комунизма. Да отстои себе си. Той винаги гледаше с недоверие, ирония и недоброжелателност целия този строй. Не се примиряваше никога. Докато при българина като че ли нещата се асимилираха. Даденостите много бързо се приеха.

GRREPORTER: Какъв е вашият коментар за това как се развиха нещата в Гърция?

Кирякос Аргиропулос: Бих казал,че гърците поради своя темперамент са емоционални патриоти. Сега нещата са сложни поради породилото се недоверие. Настъпи прелом във взаимното доверие, в доверието на  политическата класа. Обикновеният грък се почувства измамен. Гърците преодоляха войните... имам пред вид както втората световна, така и гражданската и се стигна до затваряне на книгата. Книгата обаче беше прочетена. Докато в България това не се случи... В Полша стигнаха до някъде в прочита на книгата. В Гърция я прочетоха до край, затвориха я и всички са убедени, че това което се случи в периода 1946-1949-1950 година, беше една убийствена гражданска война. Всички склониха глави. И двете страни се признаха за виновни. В България това не се случва още. Досега нито бивши комунисти, нито сегашни социалисти  не се извиниха на собствения си народ за годините, в които имаше мракобесие и терор.

GRREPORTER: Какво мислите за младото поколение гърци? Голяма част от тях днес емигрират.

Кирякос Аргиропулос: След първата световна война в Гърция започва една емиграция на хора, която е икономическа. Сред тях е и дядо ми. Той заминава чак за  Австралия. Другият ми дядо заминава за Америка. Те тръгват по чисто икономически съображения, за да припечелят пари и да оцелеят семействата им. Защото гладът и беднотията са били много големи в Гърция. Гърция започва да израства когато става една от страните на Европейския съюз. Инфраструктурата се подобрява с европейски пари. Вливат се много пари, но и много пари изчезват. Това са неща, които се случват и в България, за съжаление... Мозъци и таланти са изтичали и преди. Гръцката диаспора е из целия свят. Всеки търси да живее там, където му е по-удобно или там, където икономически се чувства по-стабилен. Това е един нормален процес. Ще има едно изтичане на талантливи хора. Това са хора, които оценяват своя талант, знаят че са  категория хора, които са търсени. При тях светът е открит. За жалост в Гърция настъпи един процес, който допълнително влияе върху липсата на вярата на младите в това, че нещата вървят на чисто. Те не се доверяват на политиците. И затова търсят страни, които да са по-стабилни икономически и политически. Страни, в които биха могли да се чувстват добре.

GRREPORTER: Младите търсят държави, където има правила, които се спазват. Това е доста тъжно за Гърция...

КирякосАргиропулос: Да. Имайте в пред вид, че много от гърците пътували в чужбина, главно в Германия, Холандия, Дания и Канада не са били специалисти. Там заминаваха семейства, които работеха в областта на услугите. Нямаше тотално напускане на хора интелектуалисти, на цвета на нацията. Сега може би и те са принудени да напускат, защото образованието навлезе много дълбоко в обществото, разви се. Сега има повече завършили висше образование, специалисти в дадена област. Отивайки да специализират в по-развита страна  те остават там, защото имат повече шансове.