Галерия

1

„Focus on the details and the excellence will come” е мотото на фирма Focus Bari, една от лидерите в изледването на пазара в Гърция. От 22 години насам Focus Bari работи с важни гръцки и чуждестранни клиенти и има маса успешни изследователски проекти.

Фирмата става известна с измислянето и установяването  на гръцкия пазар на изследването BARI, “industry currency survey”, което прилага при обработване на информация за масмедиите. Focus Bari е направила повече от 4 хиляди изследвания за многобройни продукти и услуги, провела е повече от 4 милиона интервюта в страната, изследвала е повече от 8 хиляди фокус групи, обучила е повече от 2 500 медийни специалисти. Може да се похвали с повече от 200 участия в европейски и световни симпозиуми.

С президента на фирмата, Ксения Куртоглу разговаряхме за тенденциите на пазара в момента, а също така и за тенденциите, които се зараждат в гръцкото общество.

Ксения Куртоглу е 8 години заместник-председател и отговорник по комуникацията на Съюза на фирмите за сондиране и изследване на пазара. 6 години е представител на Комисията за контрол в изследването на зрителите, а също и представител на комисията на IAB Hellas (Internet Advertising Bureau) и на Института по комуникация. От 1996 година насам тя е постоянен лектор на студентите по масмедии и комуникация в университета PANTEION в Атина.

„Get out of the blocks, run your race, stay relaxed, If you run your race, you’ll win. Focus. Channel your energy”. Тези думи на американския  атлет Карл Луис стават мотото на г-жа Куртоглу по случай 22-та годишнина от основаването на Focus Bari.

Как са се променили предпочитанията на гърците сега, в период на криза?

Нека кажем първо това, че когато за първи първи път се чу въпросът за кризата, преди около 2 години, ние все още не бяхме усетили нищо в ежедневието си. И все пак, още тогава имаше много хора, които вече бяха намалили разходите си. Мина една първа вълна. Хората направиха това главно с профилактична цел. В първите изледвания, които правихме видяхме, че гъркът се е отказал от големите покупки, такива като купуването на кола, например. Едновременно с това започна да се замисля повече над нещата, които избира. Започна да купува по-внимателно, да търси по-ниски цени. Не се е отказал от марката. Но на добра цена.  Миналата есен нещата започнаха малко да се поуспокояват. Но проблемите, които се появиха след това и заедно с идването на Международния валутен фонд и последствията от това ни посрамиха пред света. Кризата навлезе силно в живота на хората и в бизнеса им. Тази пролет, когато се появи сценарият, че Гърция ще банкрутира и започнаха орязванията на пенсии и промени в осигурителната система, хората видяха реалния проблем. Днес вече ограниченото купуване е  станало начин на живот. Мисленето, че каквото и да купувам ще проверя дали имам нужда от него се установи на 100%...

 Това е голяма промяна за гърка...

Да. Търси се алтернативен вариант. Наблюдават се промени що се отнася и до забавленията и излизането навън. Правим изследвания за редица ресторанти и много хора казват, че не искат да бъдат излъгани. Търсят такива места,  на които това, което ще платят ще отговаря на качеството на услугите. И стойността на парите ще се зачете. С други думи искат да съществува value for money. Value for money е най-важното нещо в момента. Освен това хората започнаха да инвестират повече в домашните забавления. Свалят филми от интернет или ги взимат на dvd и канят вкъщи  приятели. Прекарват по-дълго време вкъщи.  Има много интересни неща, които се случват с тях в момента. Готвят, интересуват се повече от околната среда, от здравето си и от семействата си.

Това са позитивни резултати...

Разбира се, че е така. Това е едно връщане към корените... Като казвам обаче, че гъркът повече се грижи за околната среда нямам в предвид това, че изведнъж вижда как другите хвърлят боклуците си, но той няма да ги хвърли своите. Имам в предвид това, че ако му предложиш 3 продукти, които са еднакви и са на една и съща цена, ще избере този, който не вреди на околната среда. Икономическата несигурност, която едновременно поражда социална несигурност, кара човека да има други приоритети. Приоритет вече не е да демонстрираш нещо. Навсякъде чуваме неща да губят стойността си... Фирми загубиха стойността си, бизнеси затварят, големи банки се затрудняват. Всички те имаха висок статут. Човек като не може да се опре на нещо друго, се връща назад към основните стойности. Казва си: „Най-важното е да съм здрав, да е добре семейството ми, да прекарвам добре, макар и на по-малко квадратни метри и с по-малко пари, за да не се побъркам съвсем.”

Изглежда гърците се приспособяват бързо...

Мисля, че да. Мисля, че това става малко по малко. От една страна се наблюдава влияние от страна на медиите, което не е винаги положително. Много често преувеличават с нещата, за да спечелят зрители. Скандалите винаги притеглят най-много хора. Това не е добре, защото се създава едно популистично усещане, че винаги народът е този, който трябва да плаща. Телевизията постоянно създава негативни новини, като цяло. Хората може да се обърнат и към Star, където има повече шеги  и клюкарски програми, но това не вдига нивото. Опитват се да се насочат и към ΣΚΑΙ, която обръща особено внимание на околната среда, към NET, който макар, че е държавен канал предлага друг вид сериозност, в сравнение с по-търговски настроените канали....  Когато в новините постоянно съобщаваш за катастрофи, някои вече не искат да ги гледат. Хората са изморени от лоши новини. Ако на човек половината му приятели са уволнени или се очаква да бъдат уволнени, намалени са заплатите и т.н., как може да има сила да гледа постоянно лоши новини...

За кризата...

Лично аз не смятам, че съществува изход от кризата в смисъл, че ще се върнем към миналото положение, когато ни отпускаха пари без никаква гаранция. Дължиш за къщата, която строиш, купуваш различни неща и си задлъжнял за 3, 4 години, но ти се отпуска пореден заем. И когато в един момент заплатата, която получаваш всеки месец изчезва, всичко става страшно трудно... Много хора казват, че кризата в началото беше  поправима. Но прекалихме, станахме свръхконсуматори. Нямаше нужда постоянно да купуваме толкова много неща. Нямаше нужда да имаме 30 чанти и 50 чифта обувки...

 Цифрите не предупреждаваха ли за това какво може да се случи?

Казваха го хората. Говореха за усещането си, че нямаме спирачки. Влизахме в супермаркета с количката и смъквахме всичко от рафтовете. Взимахме продукти без да ни интересува каква ще е сметката накрая. Сега вече внимаваме. Взимаме нужното количество и обръщаме внимание на срока на годност. Именно това доведе до спад в  купуването на прясното и кисело мляко с 5%. Щом се разнесе информацията за кризата, хората започнаха да купуват едно кисело мляко по-малко, за да не им се развали.

Това със сигурност е по-здравословният вариант...

 Да. Това е по-здравословният вариант, защото те кара да живееш един по-уравновесен живот.  Какво се случва обаче? Едни браншове се крепят на други. Така например, една цяла търговска мрежа се крепеше върху колите. Когато тя „катастрофира”, с нея  „катастрофираха” и други. Падна строителството. А строителството носи със себе си 80 професии. Заедно с тях падна и всичко друго, което можем да си представим – бои, химикали, цимент, железа, телекомуникации, мебели, украси...

Да поговорим за медиите. Как стоят нещата с пресата? Вестниците губят читатели, гърците все повече се информират от интернет... Някои предричат, че вестникът в печатната си форма дори ще загине...

Вестниците падат постепенно. Не само заради кризата. Нека ги разделим на ежедневници и съботно-неделни издания. Ще се позова на ежедневниците. Новините вече се обновяват всяка минута. Интернет ти предлага новини on the go, в момента когато нещата се случват. Но по тази логика досега трябваше да не е останал  нито един вестник. Има много възрастни хора, които четат вестници, а също така съществува и вид емоционална връзка. Страдат вестниците от вестникарската будка. Появи се и free press, която също играе своята роля. Малко по малко хората спират да четат и си набавят информацията по други, по-бързи и по-ефикасни начини.  Има и нещо друго. Децата, които се раждат днес не могат да си представят живота без интернет и без компютър. Учат с екран, а не с молив и лист хартия. Овладяването на електронното общуване, което носят със себе си младите поколения е това, което ще навреди на вестниците. Особено важна в този случай е връзката им с електронния вариант и връзката им с приемача на информацията. Могат да направят  mobile version, например, където да има Top 10 от най-важните новини за деня. А не да трябва да излезе човек до вестникарската будка за да си купи вестник. Трябва да използват стойността на марката. Самото име да построи себе си отново и по различен начин, който има връзка с днешния ден. Но това не може да се промени за един ден. Според мен ще има поколения и тип хора, които няма да имат добра връзка с тази система. Защото може да сме online, когато говорим по скайп, но мислим off-line.

Децата обаче са с абсолютно дигитално мислене. От 2-годишна възраст седят пред екрана, независимо дали това е play station, мобилен телефон или компютър. Виждам каква е връзката, а тя е такава, че правят всичко чрез компютъра. По-късно от там говорят с приятелите си, флиртуват, взимат информация, влизат в блогове и четат или пишат коментари, информират се на практика за всичко.

Ето и някои резултати от най-новите изследвания на Focus Bari. Изследванията са  направени  въз основа на международен въпросник, приспособен към гръцката действителност, с интервюирани online, offline и фокус групи.

Първоначално гърците ограничават  разходите си от безпокойство. В периода от 09.08.2009 до 03.09.2009  49% са ограничили разходите си превантивно. По- голямата част от тях понеже смятат, че кризата ще се засили, а друга, по-малка понеже чувстват угризения да харчат пари. Постепенно кризата започва да навлиза в живота на всички и  7 на 10 души започват да харчат парите си по-внимателно. 47% започват да използват спестени пари за да посрещнат ежедневните нужди.

В последствие ограничаването на разходите става от всички. Това води до промени в начина на живот, в начина на прекарване на свободното време, в навиците и по отношение на консумацията. Хората започват да разполагат със свободното си време по различен начин. Много млади предпочитат да се срещнат с приятелите си на кафе, вместо на ресторант. Продължават да гледат телевизия и да четат списания както и преди, но са ограничили киното, театъра, концертите, клубовете и баровете.  Предпочитат за сметка на това да  свалят филми от интернет, да се занимават с online chat/networking, новини. Забавленията вкъщи в момента стават по-важни от всякога. Заради кризата 51% от гърците е по-вероятно да предпочете да се забавлява вкъщи (homing), отколкото да излезе. 49% признават, че прекарват повече време с електронните уреди отколкото преди.

56% от интервюираните признават, че купуват вече само нужните неща. С 33% са се намалили обажданията от мобилни телефони, с 21% изпращането на SMS и с 18% използването на стационарен телефон. Променя се и връзката на консуматорите с лукса. Само 14% от хората заявяват, че ще продължат да купуват луксозни марки, независимо от икономическото си състояние.  Предаността към дадена марка вече не е  даденост. 54% признават, че ситуацията ги кара да купуват марки, които не са купували по-рано.  Привързаността към марката остава, разбира се, но се търси по-добра цена.73% вече заявява, че се интересува повече от използваемостта и издържливостта на марката, отколкото от нейният статут.

1 на всеки 4 се страхува да не загуби работата си. 48%  живее в стрес и несигурност заради икономическата криза. Позитивното? Гъркът се връща към основните ценности в живота. Сега той се интересува повече от здравето си, семейството си, околната среда и обществото. По-малко го вълнуват парите, кариерата, продукти и марки.