Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb
  • warning: array_reverse() expects parameter 1 to be array, null given in /var/www/html/grreporter/sites/all/modules/GRGalleria_extra/GRGalleria_extra.module on line 294.
  • warning: Invalid argument supplied for foreach() in /var/www/html/grreporter/sites/all/modules/GRGalleria_extra/GRGalleria_extra.module on line 296.
  • warning: Invalid argument supplied for foreach() in /var/www/html/grreporter/sites/all/modules/GRGalleria_extra/GRGalleria_extra.module on line 300.

Кой ще извика: Кралят е гол!

16 Октомври 2011 / 16:10:27  


Няколко сюжета за и против промените, нагласите. Изборът: Гърция

С госпожа Фотини посещаваме един и същ спортен клуб. Съпругът й господин Янис е заместник-началник на станция на атинското метро, едно от губещите държавни предприятия, които обаче раздават щедри заплати на служителите си. Досега той без проблем издържаше жена си и дъщеря си, която от 8 години следва медицина в Рим. Поради съкращаването на публичните разходи неговите доходи паднаха около три пъти за последните две години. “Не се издържа повече”, непрекъснато повтаря госпожа Фотини, която е на 55 години, но никога не е работила.

И с госпожа Ирини също се познаваме от спортния клуб. Съпругът й господин Никос има антикварен магазин на централната атинска улица Букурещка. Семеен бизнес, който наследява от баща си, а той – от неговия баща.
“Винаги при криза продажбите ни скачат. Като че ли в такъв период инвестициите в изкуство се ценят още повече, а и клиентите ни са от най-заможната прослойка”, признава госпожа Ирини. Приходите семейството инвестира в недвижими имоти, притежават доста, включително и няколкоетажна кооперация в централния квартал Екзархия. “Няма да им плащам данъците”, категорична е госпожа Ирини, която е много сърдита на правителството, че вдига данъците всяка седмица.

Приятелката ми Мария е химик, преподава в Полувисшето училище по готварство. Освен това дава частни уроци на кандидат-студенти. И понеже парите никога не стигат, вечерно време работи като секретарка в кабинета на известен ортопед. “В тази страна просто няма място за повече от 150 000 държавни служители. Не можем да издържаме един милион чиновници. Колкото и високи данъци да плащаме”, казва 33-годишната Мария, която съжалява младите хора на измислени държавни служби. Тя дава още няколко години на Гърция да се реформира и модернизира и ако това не стане, е решена да последва брат си, който работи в голяма многонационална компания в Осло.
Това са три гледни точки на три различни социални групи, преки участници в гръцката криза, която отдавна престана да бъде просто икономическа, а се превърна в криза на ценностите. Въпросът пред Гърция не е технически – откъде да се намерят пари.

Въпросът е лидерски


Накъде да поеме обществото и кой да го поведе натам?
“Когато един човек, търговско дружество или цяло общество вървят към фалит, те могат да предприемат два начина на действие: могат да си затварят очите за реалността на положението си и да действат слепешком, водени от нуждата на момента, без да имат смелостта да погледнат в бъдещето, с желанието никой да не назове истината, но с отчаяната надежда, че все ще стане нещо, което да ги спаси, или могат да си дадат сметка за положението, да преценят всички обстоятелства, да открият скрития си потенциал и да започнат да градят наново”. Така през 1960 година американската писателка Айн Ранд започва философския си трактат За новия интелектуалец. Макар написани преди половин век и адресирани към Америка, тези думи много точно описват кръстопътя, пред който е изправен всеки грък, правителството на Георгиос Папандреу и обществото като цяло. 

За да излезе от кризата, Гърция трябва да направи няколко неща – да съкрати драстично раздутия си държавен сектор, да се справи с укриването на данъците, да либерализира пазара си и да се освободи от всички форми на протекционизъм, които спъват конкуренцията и пречат на частната инициатива. Реформите са болезнени, защото настъпват интересите на големи групи хора и на синдикати, които традиционно подкрепят управляващите социалисти. Вместо да направи правилния избор и да проведе незабавно болезнените реформи, които да започнат да дават резултати преди следващия парламентарен вот, социалистическото правителство прибегна до лесното решение да ги отлага. С отчаяната надежда, че поредният спасителен финансов пакет от Европейския съюз и Международния валутен фонд ще са чудото, което ще замести реформите.

“Все ми е едно кой ще управлява Гърция. Единственото, което искам, е да знае какво прави и да ни изведе от това срамно състояние”, казва Мария всеки път, когато разговаряме за възможността от предсрочни избори. Тя внимателно следи изявленията на Андонис Самарас, лидер на опозиционната „Нова демокрация” и политикът с най-големи шансове да замени Папандреу, и е забелязала, че той никога не говори за съкращаване на държавните служители. Мария е една от 30-те процента гръцки избиратели, които не са решили за кого ще гласуват в случай на предсрочни избори. Те са разочаровани от бездействието и нерешителността на управляващата ПАСОК и не виждат алтернатива в опозиционната дясна „Нова демокрация”, чиито политици се лутат между мъгляви констатации и откровен популизъм.

Отговорността на Европа


е голяма и като че ли неосъзната напълно. “Господин Папандреу е очарователен и сговорчив човек, но цялото му същество се променя, когато става дума да се извлекат повече пари за Гърция”. Наблюдението е на Маргарет Тачър в мемоарите й Годините на Даунинг Стрийт и се отнася до бащата на сегашния гръцки премиер, но с всичка сила важи и за него. Защото Георгиос Папандреу изразходва много повече сили и време за лобиране навън, вместо за реформи вътре. И това е практика, която ще продължава, докато съпротивлението срещу реформите вътре е по-голямо от неохотата, с която европейските страни отпускат заемите за Гърция. Когато този баланс се промени, т. е. нежеланието на европейците да финансират Гърция е също толкова непоколебимо, колкото и нежеланието на гърците да се променят, тогава управляващите социалисти няма да имат друг избор освен реформите.

Европа също трябва да направи своя избор, който не е по-различен от това или да признае, че кралят е гол, или да продължи да твърди, че една страна, която никога не е отговаряла на критериите от Маастрихт, може сега, под тежестта на стотици милиарди евро външен дълг, да удоволетвори поне някои от тях и да остане в еврозоната. Това е трудно решение, защото без съмнение европейските лидери искат да предотвратят гръцкия фалит, но пакетите финансова помощ са съставени от спестяванията и пенсионните осигуровки на европейските данъкоплатци. А те са уморени да ги изливат в Гърция независимо дали под формата на разточителни европейски фондове, или на спасителни пакети финансова помощ.
“Европейците няма да ни оставят да фалираме, нямат интерес от това. Защо ни приеха в еврозоната? Сега да ни издържат”, убедена е госпожа Ирини и мнението й се споделя от значителна част от гърците, които предпочитат да търсят причината за кризата в някаква световна конспирация срещу тях. Паниката, с която европейските лидери реагират на случващото се в Гърция и по световните финансови пазари, както и официалната политика на Георгиос Папандреу, че пазарите са виновни за всичко, твърде много способстват за оформянето на тази нагласа.

Как да погледнем на кризата?

   
“Отговорът на кризата е работа. Вечер си лягаш рано, сутрин ставаш рано и си вършиш задълженията по-добре от когато и да било”, ми казва Толис Вакакис, изпълнителен директор на веригата магазини за детски играчки. Общо взето, това е поведението на целия частен бизнес, който в момента е изправен до стената и няма друг избор освен повече работа. Става дума за прослойка от около 40 на сто от гърците, които са активни, градивни, работливи и гледат на кризата като на поредното предизвикателство.

Проучване на консултантската компания McKinsey & Company предлага конкретен план, който в продължение на 10 години ще създаде в Гърция 520 000 работни места и ще доведе до ръст на БВП с 55 милиарда евро. Но трябва някой да направи политическия избор да се унищожи клиентелистката държава и да се даде път на свободната конкуренция.

Досега обаче приоритет на гръцката политическа система е държавният сектор, където в последните тридесетина години стават масови назначения по политически причини. Всяка от двете големи партии купува гласове със служби в държавни предприятия с високи заплати и още по-големи социални придобивки. Само за периода 2004-2009 година в страната са назначени 300 000 нови държавни служители. Да си държавен служител в Гърция е социален статус. “Когато питам моите ученици какви искат да станат, те не ми отговарят, че искат да станат пилоти или актриси, а държавни чиновници”, възмущава се приятелката ми Мария.

Да си държавен служител в Гърция е и нещо като каста – предава се по наследство. Господин Янис, за когото стана дума в началото на разказа, е наследил работата си в атинското метро от баща си, който работил в железниците. В последните седмици поради продължителните стачки на обществения транспорт той прекарва много повече време по демонстрации, отколкото на работното си място. Синдикатите са най-непримиримите противници на реформите. “Много е трудно да накараш някого да разбере нещо, ако заплатата му зависи от това да не го разбере”, така още в средата на ХХ век американският политик Ъптон Синклер обяснява абсурда на ситуацията.

Под какъвто и ъгъл да гледаме на кризата, едно е очевидно – тя промени живота ни завинаги. Госпожа Фотини има все по-малко време за спортния клуб, защото съпровожда мъжа си при синдикалните му изяви. Все по-рядко идва там и госпожа Ирини, която бе принудена да съкрати част от персонала и сама да поеме някои задължения в магазина на съпруга си. Приятелката ми Мария работи по 12 часа на ден и вече общуваме предимно във Фейсбук. А аз – аз продължавам да документирам съдбините на този подведен от политиците си, объркан и разделен народ.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus