Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Какво може да се види в Музея на византийското и християнско изкуство в Атина

02 Юли 2010 / 14:07:34  GRReporter
4312 прочитания

За първи път Византийският музей в Атина прави опит да представи периода след завземането на Константинопол и падането на Византийската империя като свързва експонатите със социалната, културна и политическа рамка на епохата, от която идват. В колекцията „От Византия до новата епоха” има изложени нови 1000 предмети, които датират от завземането на Константинопол от османците до 20 век. Те са предствени в три големи раздела: Духовна и културна мобилност през 15 век, От Византия до новата епоха и Византия и най-новото изкуство.

Вторият голям раздел е посветен на изкуството на островите Крит и Додеканезите, които са били завзети от венецианците и проследява смесването на византийската и венецианската култура. Сред изложените творби се отличават тези на Дамаскин, Ангелос, Клондзас, Ламбардос и Викторас. В залите може да разгледаме и предмети от бита на ромеите от периода на османската империя, които свидетелстват за тяхното всекидневие, но и да разберем каква е била ролята на църквата и манастирите като места за изповядване на вярата, но и като места за социализиране. Отделен раздел посветен на „Печата и новия елинизъм” разказва за приноса на гръцките и чуждестранните печатници за сформирането на идентичността на новия елинизъм.

Постепенната загуба на териториите на Византия след 11 век с пиков момент завземането на Константинопол през 1453 г., допринася за създаването на една сложна социална и политическа система в Източната част на Средиземноморието. Населението, което живее на територията на Византийската империя преживява промените по различни начини: в районите, които са завзети от венецианците съжителството със западняците води до създаването на нови социални и културни структури – византийската традиция и гръцкият език се срещат с творбите на ранния период от европейския Ренесанс и това си проличава в островната част на Гърция – в Крит, на Кикладските острови, на Йонийските острови и в Пелопонес.

В районите завзети от труците населението се интегрира в административната система на една друга империя. В тези рамки ромеите, както са наричнати православните христиани най-вече независимо от техния произход и език, са граждани на султана, а религиозният им водач е Вселенският патриарх. Тогава православната църква се превръща в институция на османската администрация. Но в същото време тя запазва византийскта традиция, гръко-православното образование и гръцкия език като по-късно така способства за създаването на гръцкия национален идентитет.

Социалната организация на православните, които са живеели на гръцките територии и в Мала Азия между 1453 г. и 1830 г. се е основавала на понятието за общността. Във вътрешността на тези малки общества за хоарат имало значение кой от къде е, каква професия има и икономическото му състояние. Православните населения имали една обща традиция свързана с вероизповеданието и начинът на мислене като определящ фактор за тхното ежедневие била църквата. Църкават определяла схващанията, според които тълкували заобикалящия ги свят, но в същото време друг начин на мислене налагало езическото минало на христианите. Всичко това било част от единна система на мислене, която в същността си била средновековна поне до 18 век.

Храмовете освен за молитви се използвали и за социални прояви като сватби, кръщенета, дискусии на социални иполитически теми. От друга страна манастирите още от византийскат епоха са духовни центрове, които се развиват и като важни производители. След като османците навлизат на Балканския полуостров църквите, които успяват да си запазят територията и имотите си продължават да се развиват като икономически, духовни и културни центрове, а някои от тях развиват важни за епохите си школи по изобразително изкуство.

През 18 век в изобразителното изкуство все още надделяват църковните проъчки, а формите са повлипни от византийската традиция, но се свързват с разни европейски и османски елементи. Тогава се появява и изобразяването на нерелигиозни теми, които картини започнали да красят къщите на богатите търговци, а понякога и храмовете.

За образуването на гръцкия идентитет важна роля изиграват печатниците, които действат още от 15 век и разпространяват най-вече религиозни издания. Появява се и гръцкото просвещение повлияно от европейското, а революционните идеи на гръцкия национален поет Ригас Фереос намират почва сред ромеите. И така революцията през 1821 г. води до създаването на гръцката държава, чийто първи управник става баварецът цар Отон, а за първата столица на нова Гърция се избира Навплио, а след това Атина. Изобразяването на религиозно-православни теми се обръща окончателно към триизмерното рисуване, което в крайна сметка се приема за официалния начин на изобразяване от гръцката църква. Паралено с това успяват да оживеят и по-традиционни начини на изографисване наричани „народни”. На изложбата може да бъдат разгледани предмети, картини, икони, дрехи, книги, които дават общото усещане за епохата и за многообразието й.

 

Категории: история Византия музей печатници икони рисунки манастири
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus