Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Гръцките жени последни получават избирателни права на Балканите

27 Май 2014 / 07:05:53  GRReporter
5516 прочитания

Полина Спартянова
    Когато хората прекрачват прага на избирателните секции и упражняват правото си на вот, не се замислят през какви препятствия е минало обществото, за да си извоюва тази свобода на избора. Но ако се върнем назад в историята става ясно, че всъщност женският пол е водил най-тежката битка за извоюването на правото си на глас. Жените на Балканския полуостров започват своята борба за избирателни права още в началото на XX век заедно със своите съмишленички от останалата част на Стария континент, като последната печеливша битка в региона е в полза на гръцките жени.
    Албанските жени първи получават избирателни права на Балканите през 1920, благодарение на това, че първите стъпки към европейско просвещение на жените там са направени още през 1891, когато в страната е отворено първото училище за момичета. Първото мисионерско училище е спонсорирано от Америка и точно то дава шанс на жените да се отделят от семействата си, без да загубят идентичността си. Двайсет години по-късно, албанските жени за първи път организират движение, чиято цел е да окаже натиск върху властта и да спомогне за образованието на албансата жена като цяло и прераства в борба за изборни права.
    Вълната за еманципация на женското население залива постепенно и останалата част от Балканския полуостров, благодарение на отстъпването на Османската империя от тези територии в началото на XX век и политическия смут, който настъпва след всяка една война в региона.  Когато през 1923 Мустафа Кемал идва на власт в Турция и се захваща с нелеката задача да изравни страната с модерна Европа, той заявява на едно от събранията със съмишлениците си: "Ние трябва да станем цивилизовани. Нашите мисли, нашият манталитет трябва да се измени от главата до петите... повече не можем да чакаме. Цивилизацията е такъв силен огън,че изгаря и унищожава всичко, което остане извън нея...".
    По този начин той поставя само началото на Кемалистката революция, която инициира редица промени в турското общество, така че то да скъса със своите корени в Османската империя. Така се стига до 4-ти октомври 1926, когато се утвърждава нов Граждански законник, който дава равни права на жените с мъжете и само няколко години по-късно статутът на турската жена се издига още повече. От 3-ти април 1930 нежният пол придобива правото да участва в общинските избори и всяка жена може да гласува и да бъде избирана на местно ниво, а от 1935 и на национално.
    Малко след тях и българките получават избирателни права в страната си, макар и само фиктивно. Българските феминистки, ентусиазирани от постигнатото от женските движения в съседските държави след Първата световна война, възобновяват акциите си пред правителството и политическите партии с настояване жените да получат политически и граждански права, равни с тези на мъжете, но молбите им са отхвърлени от управляващите. Чак през 1937 българките си спечелват частични политически права със закона за местните избори, според когото само майките от законен брак са дарени с правото да гласуват, но са лишени от пасивното избирателно право и възможността да бъдат избирани за народни представителки.
    Десет години по-късно при управлението на Отечествения фронт е приета нова Конституция, позната като „Димитровска”, според която "избиратели  и  избираеми  са  всички  граждани  на  Народната  Република , навършили 18  години , без  разлика  на  пол , народност ,  раса ,вероизповедание ...” и по този начин жените и мъжете в България стават равнопоставени. Идеята на комунистическата партия по това време е била да се създаде колективен образ в обществото и да има равно участие в сферата на труда при мъжете и жените. На практика управляващите не премахват сексизма, а само нагледно го ограничават и пропагандираната идея за полово равенство така и не се осъществява по времето на тоталитарния режим в България.
    В съседна Социалистическа федеративна република Югославия, в която също се установява авторитарен режим, също няма особени резултати в постигането на равенство между половете извън законовите норми. По време на Втората световна война Югославската народна освободителна армия, начело с Йосип Броз Тито, организира женски анти-фашистки фронт в окупирана Югославия и набира жени за въоръженото си партизанско движение. Армията допуска участието на жените в комунистическата партия и им дава право да гласуват и да бъдат избирани за важни административни задачи и функции. В резултат на участието на жените в антифашистката съпротива по време на Втората световна война за първи път през 1946 в новата Конституция на Социалистическа федеративна република Югославия са изписани техните политически, социални и икономически права, които отразяват радикалното и революционно становище на Югославската комунистическа партия по отношение на предишните национални и класови различия.
    За разлика от останалите балкански държави новото законодателство в СФРЮ има за цел да  преодолее дискриминационното третиране на жените по отношение на техните икономически и наследствени права, попечителството над децата при развод и раждането на извънбрачни деца.

Категории: избирателни права конституционно равенство между мъжете и жените Балкански полуостров Кемал Ататюрк
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus