Галерия

1

Вчера, преди да тръгнем за Гърция гледах снимки на Лили Иванова. На тях тя е с къси панталонки и се виждат съвършени, изваяни крака като на статуетка. Това, което си помислих докато гледах тези снимки е колко силна жена е тя и каква сила на духа има. Никога не съдя хората по външната им обвивка. Душата е тази, която излиза на преден план за мен. Красотата на мислите на един човек и добронамереността са от значение.

Не беше ли предизвикателство за теб да запазиш женствеността си докато свириш на тези големи барабани, които виждаме във видео клипа?

Сравнявам свиренето на барабани с бокса или с каратето. Барабаните са боен инструмент. Не са като арфата, например. Процесът за подготовка е като на спортист. Хващаш една фигура и я въртиш с часове. Така както боксьорите загряват – скачат на въже 30 минути, след това имат силова програма, след това по-лека програма. Изгледала съм много тренировки на спортисти и мисля, че барабаните са един много спортсменски инструмент.

Освен това гласът изисква да се наспал добре, което помага той да има цвят и да използваш най-високите си тонове, за да си в брилянтна форма. Второ, да свириш и да пееш едновременно е голямо предизвикателство. Бързите ритми учестяват пулса на сърцето. Тогава пеенето е като да тичаш и да пееш бавна мелодия. Затова трябва изключително добре да владееш тялото, духа и ума си, за да постигнеш най-добър възможен резултат. Когато има екстремни ситуации, когато вадиш палките, прибират се, взима се микрофона се репетира като вид хореография. С големите барабани, на които свиря от година (Олимпийския барабан и Дървото на живота) е още по-трудно. На тях се свири с изправени ръце и там натоварването е още по-голямо.

Какво ще видим на Евровизия?

Подготвяме няколко изненади, но все още сме в репетиционен процес и със Стоян изчистваме детайли. Имаме три беквокалистки, които са от формация “Драгостин фолк” и един млад изпълнител, в който виждам голям потенциал. Казва се Венци Чанов . Надявам се, освен да развие таланта си да остане земен, защото когато си млад голямата сцена може лесно да те накара да литнеш. В него виждам заряда, който аз имах преди 10 години, когато бях на неговите години. Той много бързо възприема това, което му казвам и показвам.

Както казах, подготвяме няколко изненади, но най-голямата е един барабан, за който си мечтая вече повече от година. Много държа като излизаме на толкова големи участия да сме уникални. Европейската публика ни познава вече с “Вода”. Те знаят, че можем да пеем и да свирим на барабани. Сега ще видят нещо повече от това, което знаят за нас.

Как върви промоционалния тур за Евровизия 2013 досега?

Бяхме в Холандия. Изпяхме “Само шампиони” в Амстердам. По същото време Стоян беше в Брюксел. Сега по време на посещението ми в Атина, той е в Сибир. Умишлено сме се разделили на две, за да може да обхванем повече държави и песента да придобие по-широка известност докато дойде време за конкурса. Наистина вярвам, че трудът ни ще бъде отплатен, защото много силно сме се отдали. Аз лично се готвя много повече за тази Евровизия, отколкото за предишната, защото смятам, че българския народ има нужда от събития, които повдигат духа ни като нация. Да се чува за България с добро, в името на малките спортисти и новото поколение, в което виждам страхотен заряд и потенциал.

Какво мислиш за тазгодишната песен на Гърция на Koza Mostra?

Гърция по принцип се слави с красивите си гласове. Харесвам много Ана Виси, Елена Папаризу, имам много гръцки музиканти, които са ми приятели. Никос Толиатос е един от тях, който е най-добрият гръцки барабанист. С него свирихме 2004 на Олимпиадата под Акропола. Тук хората са музиканти в душата си. Пеят за любов и музиката им винаги се отличава с по-романтични послания. Не знам дали е от климата и митологията им, които са пропити в съзнанието и манталитета на хората тук, но има някаква магия в гръцката песен. Традиционно гърците се класират на добри места в Евровизия и смятам, че и тази година ще е така.

Какво смяташ за родната музикална сцена. Твоите песни имат пряка връзка с традицията и с народната песен в България, но е облечена в модерния дух на новото време. Разкажи ни как смяташ, че трябва да се развие българската музикална сцена според теб?

Основното, което най-много липсва у нас, за да изплуват талантите е мениджмънта. Не говоря просто да бъдат забелязани, а да им се даде възможност да изплуват, да имат успешна кариера и да извървят успешно своя творчески път. Липсват ни мениджъри, които да обгрижват артиста за всички детайли около него, за да може той да мисли главно за гласовата си форма, да е достатъчно отпочинал, да може да се отдаде на трептенията и вибрациите на творческия процес. В момента, ние певците се грижим за много от тези детайли и това отнема от времето и концентрацията ни.

Смяташ ли, че чалгата в България има по-добър мениджмънт от поп музиката, щом така процъфтява в последните години?

Явно, да. Тази схема очевидно работи. Излизат много по-качествени и красиви видео клипове, с красиви и по-смислени текстове. Можем да кажем, че чалгата претърпя една метаморфоза. Това не означава, че не мога да поканя, която и да е колежка от тази сцена, за да направим едно своеобразно надпяване на живо с две палки в ръка.

В кръга на шегата всичко това. Истината е, че моята професия е малко бойна с барабани и с палки в ръка и аз винаги съм готова за един импровизиран музикален дуел.

Не забравяйте, че всеки от нас е шампион в душите на тези, които го обичат и подкрепят. Те са с нас в най-важните моменти и изпълват душите ни с любов и светлина.