Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Египетският народ не е пасивна маса в плен на фатализма

18 Април 2011 / 13:04:47  GRReporter
5440 прочитания

Здравка Михайлова
Специално за GRReporter

Манолис Марангулис е  роден през в Лариса. Завършил е Солунския университет, специализира съвременна гръцка литература, защитава дисертация в Кипърския университет. Занимава се системно с изучаване на гърцизма в Египет, от 2008  е директор на филиала на Гръцката фондация за култура в Александрия и на къщата-музей „Константинос Кавафис”. Неотдавна излезе от печат неговата книга „Време е да се модернизираме: Египет и гръцко-египетската интелигенция, 1919-1939” (изд. Cyprus University Press-Gutenberg, Атина), която изследва възприемането от страна на гръцко-египетската интелигенция  на културното възраждане на Египет в периода между двете световни войни. Авторът използва теоретични модели и интердисциплинарната методология на постколониалните изследвания и изследва широк спектър от текстове на гръцката интелигенция в Египет и разглежда и типологията на отношенията с доминиращата идеология на британските управници.
    В този период сред официалната гръцко-египетска интелигенция превес има идеологията за цивилизационната мисия на гръцкия търговски елит, учени и книжовници, „подпечатана от правото” на хилядолетното  историческо присъствие на гърците в Египет още от фараонска епоха. По такъв начин икономическият и културен напредък на египтяните се приписва на катализиращото въздействие на гърците, и съответно на европейците.
От друга страна доминиращите сред египетския гърцизъм схващания отминават с мълчание автохтонните и в подчинено положение египетски класи. От трийсетте години на двайсети век в опит за реконструиране на 
колективната идентичност се разгаря дискусия, в която все по-динамично се намесва марксически настроената интелигенция от поколението към което принадлежи и известният автор на трилогията „Неуправляеми градове” (Ακυβέρνητες πολιτείες), писателят Стратис Циркас.

        ИНТЕРВЮ С МАНОЛИС МАРАНГУЛИС

ВЪПРОС: Разкажете ни повече за историята на дома в старата кооперация на някогашната улица „Лепсиус”, по-късно известна като „Шарм ел Шейх” (Sharm el-Sheikh) (а през 2010  преименувана на „Константинос Кавафис”), обитаван от поета през последните двайсет и пет години от неговия живот. Самият Кавафис пише афористично, че в приземния етаж на сградата се помещавал публичен дом, отсреща се намирала гръцката болница, а на другия ъгъл била гръцката православна Патриаршия. Една цяла вселена на кръговрата на живота: любовта, вярата, болестта и смъртта.... Кавафис имал обичая да казва: „Къде другаде бих могъл да живея по-добре? Под мен е публичният дом, който изцелява потребностите на плътта. По-натам е църквата, където се опрощават греховете. А малко по-надолу е болницата, където умираме”.

МАРАНГУЛИС: По начало тези три „дома” - на плътта, на духа и на телесната тленност – имат своите съответствия в публичния дом, православния храм и болницата. Вероятно разположението им в непосредствена близост един до друг е стимулирало поета да предпочете за свое жилище тази сграда в тогавашния народен квартал на Александрия Аттарин. Същевременно, обаче Кавафис е бил държавен чиновник, работил е години наред в египетското министерство на напояването, а това означава, че не е притежавал достатъчно средства, за да предпочете по-заможен, скъп и елегантен квартал.
Поддържаното с особена грижа сумрачно осветено пространство на  дома на Кавафис съхранява не само  обиталището на един уединен човек, малко или повече следващ ритуала на монотонно повтарящо се всекидневие, а се превръща в притегателен център и за посетители, оказва гостоприемство на оживените дискусии на многонационална плеада (англичани, французи, италианци, гърци, египтяни, сиро-левантинци и пр.) от хора на изкуството и изящната словесност, които пътешестват до Александрия и пребивават там – едни за кратко, други за по-дълго време. Там вътре, в стаите на този дом, в мигове на духовно опиянение или на жестока самота се ражда замисълът и е артикулирана най-съзидателната част от поетичното творчество на Кавафис: „Аз съм поет на старостта”, имал обичаят да казва поетът. Освен това, трябва да споменем, че това пространство е било средището, където неговите най-близки александрийски приятели, с негово съгласие и насърчаване, както се предполага,  са водили разговори и  решили да организират един вид защитен механизъм за закриляне на самия него и творчеството му от множеството негови критици, оспорващи и подхвърлящи го на съмнение.

ВЪПРОС: Този апартамент е бил закупен с цел в него да бъде подслонен  домът-музей на Кавафис, създаден през 1992 от незабравимия Костис Москоф (1939-1998), завеждал културната служба към гръцкото посолство в Египет. Стои отворен въпросът за „Музей на Кавафис” след оповестеното откриване на такъв в сградата „Колетис” в Плака в Атина, където по инициатива на  председателя на Семинара за съвременни гръцки проучвания (Σπουδαστήριο Νέου Ελληνισμού) Манолис Савидис ще стане достъпен за посетители архивът на поета, богат на ръкописи, книги, негови лични предмети. Гледат ли египтяните на този световно известен поет като на свой собствен, и от „практически” съображения за съхраняване на дома му като музей (туристическа атракция)?

Категории: Египет Александрия Константинос Кавафис Mанолис Mарангулис Здравка Михайлова литература
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus