Галерия

3

2

1

Христина Кулури казва, че „не липсва само България. Няма ги и други страни като Румъния, Хърватска, Босна, където има прекрасни останки от османското минало, като мостове и други паметници. Може би за страните, които не присъстват в изложбата засега това да е много добра възможност да се организират и представянето своите паметници. Именно по тази причина те не са разпределени по държави. Представени са по смесен начин, именно за да се подчертае, че няма значение в коя държава се намират днес тези паметници, а че са били част някогашните градски центрове на османската територия”.

Тя каза още, че програмата включва различни дейности, които целят да ни накарат да преразгледаме балканската история. „Една от тях е изложбата на снимки, които обаче не са обикновени изображения, а произведения на фотографи – художници. В рамките й бе сниман и документален филм на тема Балканските войни, в който участва и преподавателят от Софийския университет Алексей Кальонски. В електронната страница посетителите могат да видят много повече снимки от включените в изложбата, информация за паметниците, както и образователни програми за учителите”.

Дали изложбата ще успее да помогне на буйните балканци да започнем да се разбираме едни-други?

„На първо място ще ни помогне да осъзнаем колко много са нещата, които са общи за нас. Да разберем, че около нас има сгради, чиято история не ни е позната. Не знаем на коя епоха принадлежат, кога са били построени, кои са живеели в тях. Един такъв пример са хамамите. Те са били част от всекидневния живот на хората в продължение на векове. Дори и днес някои от тях се използват по други начини, примерно като галерии. Всички тези сгради се намират около нас, но може би никой не осъзнава, че те са доказателства за общото ни минало. За една епоха, в която сме живеели по съвсем различен начин, преди създаването на националните държави”.

Много от противниците на подобни инициативи биха погледнали с укор на проекта. Според Христина Кулури те няма от какво да се опасяват.

„Бяхме решили, че сме подминали епохата на националните държави. След 80-те години на 20-ти век много от нас коментирахме, че този политически модел е вече отживелица. Мисля, че историята ни опровергава. Хората продължават да се организират в рамките на национални държави. Дори в момента наблюдаваме как Европейският съюз се намира между една наднационална и националните политики.

На Балканите явлението е още по-интензивно, особено след като сме свидетели на раждането на нови национални държави, като Косово например. Процесът на етногенезис на Балканите продължава”.

Изложбата ще продължи от 10 февруари до 8 април 2012 в Банята на ветровете на улица Киристу 8 в атинския квартал Плака, в подножието на Акропола. Сградата е останка от османската епоха и е функционирала като хамам до 1965. Днес тя е една от художествените галерии към Музея на гръцкото народно изкуство. Цялостният проект и документалният филм „Забравени Балкани” ще бъдат представени в немския институт „Гьоте” (улица Омиру 14-16) на 10 февруари от 20:30.