Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Българите и гърците имаме сходни културни норми и ценности

20 Януари 2014 / 08:01:56  GRReporter
3607 прочитания

Доц. д-р Ана Лулева е ръководител на секция „Етнология на социализма и постсоциализма“ в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българската Академия на Науките. Завършила е Историческия факултет на Софийския Университет „Св.Климент Охридски“ със специализация по история и теория на културата. След защита на докторат в областта на българската традиционна материална култура тя работи като научен сътрудник в Етнографския институт с музей при БАН. Специализирала е в Мюнхен и Йена, била е хоноруван преподавател в Югозападния Университет „Неофит Рилски“ и гост-лектор в университети в Мюнхен, Регенсбург, Тарту и Истанбул. С нея разговаря Полина Спартянова.
 
Как бихте определили всекидневната култура на българите в днешно време?
Много сложен въпрос. Ако приемем, че под „всекидневна култура“ разбираме съвкупността от ценности, нормативни ориентации и социално конструирани значения и образци на поведение, които хората, членове на дадена социална група, възприемат като характерни за тяхната общност и въплъщават във всекидневните си рутинни практики, то би било много трудно да се говори за всекидневната култура на българите в единствено число. По-скоро според мен днес наблюдаваме сложна констелация от всекидневни култури в едно комплексно, отворено общество, в което съжителстват практики и възгледи за света от различен характер – и предмодерни, и модерни, и пост-модерни. В  културата на съвременните хора по нов, непознат преди начин, се съчетават суеверия и вярвания в магии и уроки, например, с образованост и знания за света.    
Според Вас как се е отразила всекидневната култура на социализма и постсоциализма върху развитието на българското общество?
Безспорно културата има значение и влияе върху състоянието на една социална група или обществото като цяло. Работата на етнолози, културни и социални антрополози се състои именно в това – да изследват тази връзка. С края на комунистическия режим не настъпва и краят на всекидневната култура, създадена в неговите условия. Редица представи и практики се оказват жизнени и устойчиви и в пост-социалистическия период и – от своя страна – оказват въздействие върху процеса на постсоциалистическа трансформация.
Има ли аспекти от българската традиционна култура, които в последно време са се оказали пред изчезване и кои са те?
С термина „българска традиционна култура“ етнолозите обозначават културата на прединдустриалното българско общество. Приема се, че тя е била запазена в българското село до началото на ХХ век. Големите социални промени след септември 1944 водят и до разрушаване на предишния начин на живот и всекидневна култура. Българското общество се модернизира, урбанизира и на селската култура в годините на социализма се гледа като на отживелица, която трябва да бъде перодоляна. Етнографски експедиции от втората половина на ХХ век описват реликвите от старата традиционна култура и така се реконструира картината на традиционната празничност – семейна и календарна, на традиционните поминъци, облекло, архитектура, храна, домашна уредба, покъщнина. В наши дни всички те са част от българското културно наследство и се възприемат като символи на българското.
Кои са специфичните белези на българската традиционна и съвременна култура в рамките на славянската общност и на Балканския полуостров?
За да се определят специфичните белези на една култура, тя трябва да се изследва в сравнение с другите култури, в сравнение с близките й в нейния културен кръг. За българската култура това са Балканите, Югоизточна Европа и славянските култури. Приликите и разликите на българската култура с другите славянски култури, с културата на нашите съседи – румънци, сърби, гърци, турци -  се открояват в конкретни проучвания. Многобройни са изследванията на български и чужди учени, които са правели подобни сравнителни анализи – на материалната култура, на погребалните обичаи, календарните празници, езика. От друга страна, за етнолозите е важно да разберат кои елементи от културата се възприемат от носителите й като „свои“ и кои като „чужди“, как се въобразява своята култура и тази на другите.  
Има ли гръцко наследство в бита на българина и българско в бита на гръка? В какво се изразява то?

Категории: Етнографски музей Българска академия на науките Ана Лулева Северна Гърция Южна България културни норми и ценности
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus