Анастасия Балездрова
В края на лятото на 490 г. пр. Хр. се води една от най-важните битки в цялата европейска история – битката при Маратон. В нея атиняните побеждават много по-многобройната персийска армия и така слагат край на първия опит на Персия да превземе гръцките градове - държави. За първи път при Маратон гърците доказват, включително и на себе си, че персийците могат да бъдат победени, и най-вероятно опитът от тази победа оказва влияние и през следващите Гръко-персийски войни.
Историците смятат, че въпросната битка и последвалият я триумф на гърците се превръщат в ключов момент в развитието на западната цивилизация. Следва разцвет на атинската култура, която постига големи успехи в областта на математиката, драмата, философията и астрономията.
Най-популярната легенда за Маратон гласи, че войникът Фидипид бил изпратен от Маратон в Атина да съобщи за победата и след като пробягал 42 километра и съобщил новината на атиняните, той издъхнал от изтощение. Но има и друга легенда. Тя е по-стара и датира от около 600 години след битката. Според нея Фидипид бил пратен първо от Атина до Спарта, за да поиска подкрепление. Там му отказали, след което той бягал до Маратон и чак след битката, в която участвал, пробягал разстоянието от Маратон до Атина, за да съобщи за победата.
Годишнината от битката бе почетена с много културни събития. Едно от тях е изложбата „Битката при Маратон – безкраен пример за героизъм, вечен извор на вдъхновение”, която бе открита във фоайето на гръцкото министерство на външните работи.
Преди да пристигне в Атина експозицията е обиколила над 23 столици в Европа, Азия и Африка. Стари книги и гравюри показват голямото въздействие на Маратонската биткат върху международните идеологически течения от 18-ти и 19-ти век, както и утвърждаването на маратонското бягане като спортна дисциплина. Ето какво разказа за изложбата нейният уредник и писател Георгиос Долианитис:
„Целта ми беше да покажа как революционерите, интелигенцията, поетите и артистите, и особено тези, които са живели и творили през 18-ти век са се вдъхновили от битката при Маратон. Един от тях е Франциско де Миранда, легендарният латиноамерикански революционер. Той е първият човек от американския континент, посетил Гърция и конкретно Маратон две години преди Френската революция, в която е взел участие. Другият е един от най-известните и неразбрани, според мен лидери на Френската революция. „Неподкупният”, но и „Терористът” Робеспиер. В известната си реч на учредителното събрание в Париж през 1793, по време на дискусията за човешките права той казва: „Що се отнася до мен бих предпочел да съм един от синовете на Аристид, да съм израснал в Пританион със средствата на демокрацията, отколкото да бъда бъдещият наследник на Ксеркс, роден в калта на царския двор, за да получа един престол, окичен с унижението на хората, който ще свети от публична нищета”. Година по-късно, малко преди да бъде гилотиниран в опита си да установи във Франция национални празници по примера на древногръцките празници Робеспиер казва: „Никой не би могъл да говори за празниците в древна Гърция без ентусиазъм. Най-важният им елемент са били игрите, в които са блестели силата на тялото, опитът и талантът на поетите и ораторите. Но човек е можел да види нещо по-голямо от игрите. Това са били самите зрители. Народът, победил Азия, чиито демократични добродетели са го издигнали някога над цялото човечество”.
В експозицията са представени преиздадените по време на Френската революция творби на древногръцките писатели Херодот, Павсаний, Тукидид, Плутарх и Лукиан. Георгиос Долианитис е успял да събере и предложи на посетителите ред книги, посветени на героичните маратонци.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
