Галерия

1

Какво правим за това? Някои се обръщат към религията, за да създадат един социален „договор” и да живеем помежду си в мир. Други се обръщат към политиката. Гласуват за политици, за да могат да прилагат законите, да наказват несправедливостта и да прилагат една програма в полза на страната и нейните граждани.

Нищо от тези неща не се случи. Досега политиците „галеха” ушите на гражданите, не наказваха никого. Помагаха им да получават финансиране на база на фалшиви данни. Например имаха една нива, а вземаха дотации за 50, разпределяха ги помежду си, независимо дали по реален или фиктивен начин. Защото, когато ти давам дотации за 50 ниви, а ти имаш един декар, вдругиден ти ще ми дадеш своя глас. В този случай размяната е предметна, но много пъти е била и парична. През всички тези години имахме точно такова вземане-даване. Затова Теодорос Пангалос изрече страхотната фраза „Заедно изядохме парите”. Тя беше полезна, защото след яда и нервите си седнахме и я анализирахме. Мисля, че трябва да му благодарим, че я изрече.

Така че смятам, че справянето със социалната криза ще е трудно. Гъркът трябва да се обучи. Това, което ще кажа е трагично, защото хората страдат и заедно с тях страдам и аз, понеже аз съм част от народа, а не от върхушката. Ако хората са зле финансово няма да могат да дойдат в театъра, следователно аз има да мога да упражня изкуството си, няма да мога да предам своите идеи, както и собдтвената си визия за един по-добър свят. Но в тези условия и понеже в качеството си на артист аз трябва да бъда малко по-прозорлив, смятам, че колкото повече продължи тази криза, толкова повече ще се разкриват нещата и хората ще се осъзнават. Това е нещото, което всъщност ще му помогне.

Какво очаквате от изборите?

Очаквам едно многопартийно правителство със засилено участие на по-напредничавите сили. Едно правителство, което няма да се съгласява с всичко и поне нейните членове ще се конфронтират помежду си. Защото, когато всички са съгласни с всичко означава, че гуляят е в разгара си. Това е урокът, на който историята ни научи.

Разбира се, всички искат да бъде излъчено самостоятелно правителство, защото това е много удобно. Ние обаче, понеже вече сме дали и последната си монета, а долните ни гащи са вече пробити очакваме някой там да помисли за нас. Не можем да възложим последната си надежда на никой друг, освен на малките партии, защото и двете големи партии досега показаха, че не мислят за нас. Аз съм безпартиен, никога не съм бил член на някоя партия, въпреки че са ми били отправяни предложения да се кандидатирам. Именно, за да мога да говоря така, както го правя сега.

На коя театрална постановка ви прилича днешната ситуация в Гърция?

На едно произведение, което много бих искал да напише някой драматург със заглавие „Гръцката бъркотия”. То е нещо като парафраза на идиоматичния израз „парапетът на к...” (жаргонен израз, който обозначава обема на тълпа от хора или някакъв шумен спор, пререкание, задължително в смисъла на усещането за дискомфорт – б.а.).

Знаете ли защо наричам страната си „к...”, което доста цинично? Защото още в древността е съществувала една светлинка, като знак за съществуването на един дом. Този дом бил много толерантен. В него влизали всички, свършвали работата си и си отивали.

Как коментирате нападенията срещу хора на изкуството? Миналата година бе нападнат актьорът Стелиос Майнас, преди десетина дни театралният режисьор Статис Ливатинос.

Стелиос Майнас беше нападнат от двама чужденци с цел да го оберат. Нападението срещу Статис Ливатинос е дело на негодуващи граждани, които са ядосани и на четвъртата власт, т.е. медиите. Защото в определени случаи хората смятат, че са предадени и незащитени и от тях.

Може ли обаче да се оправдае едно такова действие?

Не, не може. Насилието води до насилие. няма никаква причина да се стига до там. Съществуват много по-ефективни начини. Хвърлянето на кисело мляко, като обобщен израз на тези действия и побоищата са абсолютно неприемливи. Да, хората са негодуващи и понякога съвсем извън контрол. Но бих искал да кажа нещо: Често тези, срещу които се хвърля киселото мляко са последните в списъка. Трябва да произведем тонове кисело мляко за много други, които са много по-напред в него и са виновни за това положение. Това в случай, че изберем този метод на реакция, без да означава, че той е моят избор. Казвам това, за да вразумя някак хората, които прибягват до тези методи.