Галерия

1

С театралния актьор и режисьор Григорис Валтинос искахме да разговаряме за театъра и кризата. Интервюто обаче получи ярък политически оттенък, но без изобщо да се откъсне от театралната тематика. Освен това, както каза нашият събеседник, театралните произведения са политически. В същото време са насочени към душевността на хората.

Г-н Валтинос, доколко кризата е засегнала гръцкия театър? Защо съвременният гръцки театър не може да достигне дори близо до постиженията на древния?

Първо бих искал да кажа, че няма значими театрални продукции на международно ниво. Т.е съществува международна криза на репертоара. Това виждаме ние, които сме загрижени за това кои постановки ще представим на публиката всяка година и четем всички произведения, които се предлагат поне от 3-4 основни страни и езици, като английски, американски, френски, дори и италиански и испански. Затова казвам, че това е по-скоро криза на драматургията.

Мисля, че тя се дължи на смущението на драматурзите спрямо този ураган, който разрушава народите и планетата. Ако разгледаме нещата в исторически план ще видим, че повечето от творците са били по-прогресивни хора. Те са били на страната на прогреса, в повечето случаи са принадлежали на интелигенцията на Левицата и са били на страната по-слабите в обществото. Т.е. те са били всичко това, което се съдържа в думата прогресивни.

Бих казал, че консервативно настроените драматурзи и онези, които са писали за буржоазията са единични случаи, без да обръщат внимание на проблемите на по-ниските класи. Това, разбира се не означава, че са били по-малко талантливи от останалите.

Та, днешните напредничави драматурзи са смутени. След падането на реално съществуващия социализъм, както в Съветския съюз, така и в Берлин, с промените в Китай всички държави вече следят капиталистическия модел на управление. смущението на творците е свързано с това накъде отиват нещата. Театралните произведения са политически. Дори аполитическият театър е политически, след като не заема позиция по никой въпрос. Затова е съвсем логично вдъхновението и поривът към един по-добър или по-различен свят да са някак пресъхнали. Защото именно това е работата на творците: Да пишат произведения срещу злото. А сега виждаме, че то властва повече от всякога на всички нива и под всички форми. Затова творците се чувстват ранени и по някакъв начин разочаровани, защото цели векове на драматургия, поезия, литература доведоха света до това положение. Днес в драматургията има една горчивина, една депресия.

От друга страна бихме казали, че повечето от нещата вече са казани. Това е причината, поради която се завръщаме непрекъснато към класическите произведения. Те съдържат стереотипи за човека, неговата душевност, с вечните въпросителни, с проблемите, които не намират отговор и т.н.

Но театърът е рожба на своето време. Всяка епоха има своя театър. Фактът, че всички теми вече са били засегнати не означава, че не могат да бъдат открити нови форми и да бъдат представени по начин, подходящ за своята епоха. Това се опитват да направят някои от творците, затова често можете да видите на фона на цялата обстановка на бедност, оскъдност и безводие да изникват нови цветове.

Може ли икономическата криза да се окаже възможност за творците да се завърнат към истинските ценности за хората?

Икономическата криза е един голям световен крах, който според мен ще възбуди чувството на творците. Защото виждат, че това, което прокламираха досега, т.е. един по-добър свят, в чийто център се намира човекът, едно справедливо общество, което спазва законите и се намира на страната по-слабите сега е разрушено. Тази визия, ако щете вече е пропаднала по най-лошия начин, като е върнала човека с десетилетия назад. Иззети са негови придобити права и сега е върнат отново към началото, от позицията на пролетарий, на човек, който няма шанс в живота си. Това е резултатът на една капиталистическа система, която, според Маркс още в зараждането си съдържа в себе си семката на разрушението си. Брашното се издуваше, докато не се пръсна. Разбрахме, че вътре не е имало тесто, а въздух. Аз не съм икономист, но това, което разбирам като обикновен гражданин и човек с повече чувство в качеството си на артист е, че в момента всички се опитваме да спасим капитализма. Защото сме го избрали и трябва да оправдаем този свой избор. Не зня дали ще успеем.

Как смятате, че Гърция ще съумее да се справи със социалната криза?

Гърция не успя никога да се справи със социалната криза, защото не се погрижи за своите деца. Като казвам Гърция имам предвид хората, които я управляват. Всички тези хора, които са ни управлявали досега, с много малки изключения не се погрижиха изобщо за родината си. Завземаха властта, за да крадат, да подсигурят избирането си през следващия мандат, за да назначат своите хора, да увеличат членовете на своето „семейство” и следователно своята сила. Всички се опитваха да откъснат по едно парче от плътта на родината си, в резултат на което тя остана без никаква защита. Видяхме как дори не при първата криза, а с първата „настинка” Гърция рухна. Защо? Защото нямаше инфраструктура. Гражданите също са виновни за това, в по-малка степен, разбира се. Защото всички имат склонност към лесното,  евтиното, неангажиращото, забавното. Към машинацията.

Какво правим за това? Някои се обръщат към религията, за да създадат един социален „договор” и да живеем помежду си в мир. Други се обръщат към политиката. Гласуват за политици, за да могат да прилагат законите, да наказват несправедливостта и да прилагат една програма в полза на страната и нейните граждани.

Нищо от тези неща не се случи. Досега политиците „галеха” ушите на гражданите, не наказваха никого. Помагаха им да получават финансиране на база на фалшиви данни. Например имаха една нива, а вземаха дотации за 50, разпределяха ги помежду си, независимо дали по реален или фиктивен начин. Защото, когато ти давам дотации за 50 ниви, а ти имаш един декар, вдругиден ти ще ми дадеш своя глас. В този случай размяната е предметна, но много пъти е била и парична. През всички тези години имахме точно такова вземане-даване. Затова Теодорос Пангалос изрече страхотната фраза „Заедно изядохме парите”. Тя беше полезна, защото след яда и нервите си седнахме и я анализирахме. Мисля, че трябва да му благодарим, че я изрече.

Така че смятам, че справянето със социалната криза ще е трудно. Гъркът трябва да се обучи. Това, което ще кажа е трагично, защото хората страдат и заедно с тях страдам и аз, понеже аз съм част от народа, а не от върхушката. Ако хората са зле финансово няма да могат да дойдат в театъра, следователно аз има да мога да упражня изкуството си, няма да мога да предам своите идеи, както и собдтвената си визия за един по-добър свят. Но в тези условия и понеже в качеството си на артист аз трябва да бъда малко по-прозорлив, смятам, че колкото повече продължи тази криза, толкова повече ще се разкриват нещата и хората ще се осъзнават. Това е нещото, което всъщност ще му помогне.

Какво очаквате от изборите?

Очаквам едно многопартийно правителство със засилено участие на по-напредничавите сили. Едно правителство, което няма да се съгласява с всичко и поне нейните членове ще се конфронтират помежду си. Защото, когато всички са съгласни с всичко означава, че гуляят е в разгара си. Това е урокът, на който историята ни научи.

Разбира се, всички искат да бъде излъчено самостоятелно правителство, защото това е много удобно. Ние обаче, понеже вече сме дали и последната си монета, а долните ни гащи са вече пробити очакваме някой там да помисли за нас. Не можем да възложим последната си надежда на никой друг, освен на малките партии, защото и двете големи партии досега показаха, че не мислят за нас. Аз съм безпартиен, никога не съм бил член на някоя партия, въпреки че са ми били отправяни предложения да се кандидатирам. Именно, за да мога да говоря така, както го правя сега.

На коя театрална постановка ви прилича днешната ситуация в Гърция?

На едно произведение, което много бих искал да напише някой драматург със заглавие „Гръцката бъркотия”. То е нещо като парафраза на идиоматичния израз „парапетът на к...” (жаргонен израз, който обозначава обема на тълпа от хора или някакъв шумен спор, пререкание, задължително в смисъла на усещането за дискомфорт – б.а.).

Знаете ли защо наричам страната си „к...”, което доста цинично? Защото още в древността е съществувала една светлинка, като знак за съществуването на един дом. Този дом бил много толерантен. В него влизали всички, свършвали работата си и си отивали.

Как коментирате нападенията срещу хора на изкуството? Миналата година бе нападнат актьорът Стелиос Майнас, преди десетина дни театралният режисьор Статис Ливатинос.

Стелиос Майнас беше нападнат от двама чужденци с цел да го оберат. Нападението срещу Статис Ливатинос е дело на негодуващи граждани, които са ядосани и на четвъртата власт, т.е. медиите. Защото в определени случаи хората смятат, че са предадени и незащитени и от тях.

Може ли обаче да се оправдае едно такова действие?

Не, не може. Насилието води до насилие. няма никаква причина да се стига до там. Съществуват много по-ефективни начини. Хвърлянето на кисело мляко, като обобщен израз на тези действия и побоищата са абсолютно неприемливи. Да, хората са негодуващи и понякога съвсем извън контрол. Но бих искал да кажа нещо: Често тези, срещу които се хвърля киселото мляко са последните в списъка. Трябва да произведем тонове кисело мляко за много други, които са много по-напред в него и са виновни за това положение. Това в случай, че изберем този метод на реакция, без да означава, че той е моят избор. Казвам това, за да вразумя някак хората, които прибягват до тези методи.

Постановката „Затворникът от съседната врата”, която се играе само за три седмици в Солун и след това ще направим едно малко турне в цяла Гърция, защото е едно произведение, което искам да видят всички гърци засяга всички тези теми. По един елегантен начин, с много хумор и с предложения как да се справим с гнева си. Т.е. как да се справим с хвърлянето на кисело мляко. С оптимизъм и надежда. В един момент героят казва: „Ако не вземеш ти самият живота си в свои ръце, ще го вземе някой друг, който ще го предопределя”. Нека сложим край на хленченето и мизерията. Нека разберем какво ни се случва и поставим едно ново начало, но не на база на лошите навици от миналото. Нека да започнем с нови привички, ново осъзнаване и нова сила и оптимизъм, защото кризата, независимо дали е икономическа или социална, преди всичко е психологическа. Това, което трябва да направим по-силно е нашата душевност. Това прави театърът винаги. Той се занимава с човешката душа. Ние, театралите вярваме, че ако тя е изпълнена с обич, здраве и оптимизъм, човекът може да се справи и с най-голямата възможна катастрофа. Това е предложението на нашата постановка с помощта на много смях и, бих казал вълнение. Защото много от зрителите си отиват с насълзени очи.

Рядко виждаме да се представят български постановки, същото важи и за гръцките постановки в България. Почти никога не се представят произведения на български драматурзи. Защо е толкова слаба връзката между българския и гръцкия театър?

Размяната на постановки е работа на хората, които ръководят тези неща. Помня, че когато работех в Националния театър бяхме направили няколко обмена на постановки с Националния театър в София. Освен това времената са трудни от финансова гледна точка, а подобни обмени имат големи разходи.

Въпреки това обаче технологията е много напреднала и сега вече с помощта на компютрите и субтитрите имаме възможността да гледаме постановки и на други езици. Преди не можехме да го правим. Просто гледахме руски или български постановки и разбирахме само някои неща. Знаехме какво се случва само, когато гледахме някое класическо произведение, като „Трите сестри” на Чехов например, понеже знаем текста почти наизуст.

Мисля, че една от причините е и липсата на хора, които да работят със съответния език толкова добре, че да могат да превеждат произведенията. Това, което предоставя възможността на британския и американския театър да се разпространяват бързо, лесно и навсякъде е езикът. Преводачите от английски език са много. Веднага щом бъде качена на някоя от сцените в Европа и Америка някоя англоезична постановка или някоя, която е преведена на английски език, тя веднага се популяризира. Винаги се намират някои съвестни преводачи, които предлагат произведението в своите страни.

Смятам, че ако съществуват постановки, в които се разглеждат сродни теми и засягат и двата народа нека преводачи от Гърция и България да ги преведат и да ни ги предложат. Аз също търся постановки, които най-после да бъдат на автори от други страни, а не само от англоезични. Бих се радвал да поставим такава от една страна, която в крайна сметка е много близко до моята от другите.