Бернар Шуми пред GRReporter

22 Май 2011 / 18:05:27 Анастасия Балездрова

2276 прочитания

Световноизвестният архитект и професор в университета Columbia в Ню Йорк Бернар Шуми е един от създателите на новия музей на Акропола. Той разказа за читателите на GRReporter за най-новия си проект и за предизвикателствата, пред които архитектите се изправят много често.

Разкажете ни за проекта във Франция, по който работите в момента.

Надявам се, че ще е красив проект. Той е по-малък от музея на Акропола, почти на половината от неговата големина. Но мисля, че е един много интересен и красив проект и се гордея с него. Концепцията му е различна. Аз не съм от архитектите, които правят еднакви неща всеки път. Развивам концепциите си специално за конкретното място.

Пречките срещу построяването на музея на Акропола в Атина не бяха малко. Съществуваха проблеми със събарянето на някои сгради, протестни действия от страна на граждани в съда, бяха намалени размерите на терена. Как коментирате всичко това днес, след като музеят е вече факт.

Вижте, всяка сграда има ограничения. Един архитект трябва да е наясно, че не е скулптор или поет, за да може да работи сам в своето ателие или в дома си. Архитектът е заобиколен от много неща, които го ограничават, но той трябва да се научи да работи с тях и дори да извлича предимства от това.

Ограниченията не бяха свързани само с археологичния терен или с жилищните сгради около него. Имаше и ограничения поради вероятността от земетресение, ограничения, причинени от климата. Всички те ни помогнаха да бъдем много ясни за нашето решение. То бе да ги отстраним и да вземем най-доброто от тях. Това е всъщност архитектурата.

Според някои ваши гръцки колеги сградата на музея щеше да бъде много по-различна, ако имахте на разположение целия парцел. Дали е така?

Не мисля, че сградата щеше да е напълно различна. Принципът на трите нива, от които едното е посветено на археологичния терен, второто - на Акропола и Партенона, както и средното щяха да изглеждат по същия начин. Сигурен съм, че горната част също нямаше да бъде променена. Може би щеше да има малки различия, но не мисля, че сградата щеше да е различна в много голяма степен.

Бернар Шуми посети Атина, за да участва в научния симпозиум на тема „Музеят на Акропола – Идеология, музеология, архитектура”, който се проведе в сградата на музея Бенаки на улица Пиреос. В лекцията си със заглавие „Концептуализирайки контекста” той обясни значението на заобикалящата среда при осъществяването на дадена архитектурна идея. „Музеят на Акропола е много по-различен от музея на съвременното изкуство в Билбао, защото той има за отправна точка историята. Той е по-различен и от пирамидата, построена за свързването на кралския дворец в Лувъра. В този случай имаме една отделна сграда, която съществува. Музеят на Акропола е много по-различен и от сградата на музея Метрополитън в Ню Йорк, който е построен с цел да обедини различни култури с преминаването на години”.

Преподавателят по архитектура в университета Колумбия представи и няколко свои творби, от които ясно личи начинът, по който той и неговият екип са построили музеите в хармония със заобикалящите ги сгради. „В Туркоан бяха предвидили събарянето на една стара сграда и построяването на нов център на съвременното изкуство на нейно място. Когато я разгледах обаче видях, че тя е част от общата архитектура на района. Затова решихме да я реставрираме по почти археологичен начин и да я покрием с един покрив, подобно на „чадър”. Така се получиха огромни пространства между новия покрив и покрива на старата сграда, я които артистите могат да творят свободно. Резултатът в Le Fresnoy не имитира миналото, а създава диалог между старото и новото”.