Галерия

1

Не знам дали знаем нещо повече. Може би фактът, че сме независими ни позволява да кажем много повече неща. Много по-различно е да работиш в голяма медийна група, която има връзка с банки и строителни фирми например, отколото в един вестник, който е основан от журналисти и принадлежи на журналисти. Това ти дава една свобода и независимост да казваш неща без много да се интересуваш кой какво ще си помисли. Затова може би изглежда сякаш ние знаем много и казваме много. Ако знаем нещо повече, то е само заради това което казахме преди малко. Че  ходим и виждаме нещата. Много често създаваме събитията.  Разликата е на всяко едно ниво. Едно е да си в сграда в Екзархия като нас, друго е да си в  стъклена сграда на Кифисиас, където на долния етаж шефът ти развива други дейности.  Това е независим вестник, free press. Един от петте, шест най-големи. Преброихме четенето му с Focus Bari и се оказа, че то е доста високо. Имаме 340 хиляди читатели. Направихме и сайт, който има 300-400 хиляди посещения. Навлязохме в социалните медии, от лятото имаме  фейсбук и можете да видите как се увеличават приятелите ни всяка седмица. Хората обичат вестника ни. Смятат го за най-техен. Не е като другите, които се базират на големи медийни групи. В Гърция намесването на политиката в медиите е в прекалено голяма  степен. Големите телевизионни медии са загубили стойността си. Смятат се за част от горната власт. Докато Athens Voice хората до ден днешен го имат за „свой” вестник. Виждам това в начина, по който идват при нас. Влизат в офиса ни, питат защо написа еди какво си... Постоянно ми пишат писма.

Кои са главните предизвикателства, с които медиите и  Athens Voice се борят сега, в период на криза?

Доходите на Athens Voice са от реклама. Рекламата обаче замря в Гърция. Икономическата криза е много жестока. Спадът, в който се намираме е много жесток. Тук имаме и един допълнителен проблем, освен генералната криза в  печата по целия свят поради навлизането на електронните медии. В  Гърция медиите се субсидират от държавата. Свързани са с управляващото правителство, живеят от държавна реклама. И сега като имаме икономическа криза и  държавните разходи постоянно се съкращават, печатът се бори с  огромни проблеми. Но ние нямаме такива проблеми, защото въпреки, че сме голям вестник, никога не сме взимали държавна реклама, както всъщност би трябвало. Борим се обаче със спад на рекламата. Много е трудо. Но ще издържим... ако не банкрутира цяла Гърция.

Какво предпочитат  да четат атиняни в период на криза?

Насоки, съвети, помощ за това къде какво могат да намерят по-евтино, къде да излязът без да изхарчат много пари. Това е що се отнася до информационния блок. Вълнува ги къде какви мероприятия има. Някой път раздаваме подаръци  тип билет за премиери, партита, концерти. Опитваме се да намираме спонсори, така че различните културни мероприятия да са без вход. Хората  се интересуват от това. От друга страна, освен информационния блок,  ги вълнува  и начина, по който интерпретираме събитията. Показваме им една позиция, в която казваме нещата такива каквито са. Без някой да ни определя насоката от горе. И казваме неприятните неща. Athens Voice може би е единственият вестник, който не ласкае общото мнение. Не казва  това, което всички искат да чуят. А всички искат да чуят определени неща. Лакис Лазопулос например по телевизията казва: „Горкият ни народ,  колко страда, какво ви направиха” и т.н. Използват се клишета като цяло. Тук имаме много такива. Това е нашата национална  идеология. Десни или леви, всички казват едни и същи неща. Въпреки това обаче, ние не казваме нещата,които хората искат да чуят. Обратното. Постоянно казваме: „Не ни симпатизирайте!” Казваме им винаги горчивите истини, а любовта им към нас не се променя. Търсят истините. Искат ги.

Най-близките планове за вестника?

 Броим дни и месеци.  Казваме си: ако мине и тази година добре! Новата 2011 година ще  е много трудна. Да видима как ще се справим. Тук сме 6, 8 журналисти и не можем да направим  класическите бизнес решения, тип: имаме спад в оборота, ще продадем 30% например. Нещата са наистина много трудни. Един журналистически план е развитието на сайта ни. Опитваме се постоянно да го доразвиваме и да пренасяме дейности там, защото знаем, че искаме или не нещата се развиват в тази посока. Аз не съм на мнение, че текстът на хартия ще изчезне. Печатът ще се запази още години, но така или иначе нещата се изместват към екрана. Затова се опитваме да развием сайта, колкото и да е трудно поради малкия ни бюджет, и да развием дейности, които могат да са по-богати от тези, които предлага един вестник. Като това да сложим интервюто, което правим в момента live на сайта. Сайтът ни дава възможност също да сложим целия shooting снимки и в по-големи размери.