Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

В България не е имало антиеврейски погроми, но е имало антигръцки

08 Юни 2015 / 16:06:09  Анастасия Балездрова
8250 прочитания

Преди месец GRReporter публикува интервю с гръцкия историк и преподавател в Аристотеловия университет в Солун Яковос Михаилидис за лагера в Трикери. В България най-големият изследовател на историческия период, в който се развиват тези събития е ректорът на Софийския университет «Климент Охридски» професор Иван Илчев. В интервюто си за GRReporter  той не само разказва за събитията в Трикери, но представя цялостната картина на българо-гръцките отношения в началото на 20-ти век.

Професор Иван Илчев става професор по нова и най-нова история на балканските народи през 1995. От 2003 е декан на Историческия факултет, а през 2007 е избран за ректор на Софийския университет «Климент Охридски». Бил е гост – професор в няколко американски университети, както и в Университета на Чиба в Япония. Професор Илчев е автор на 13 монографии, 67 научни стати и студии, 40 рецензии, на повече от 150 научно-популярни стати и на сценариите на 17 научно-популярни филми.

Г-н Илчев, каква е била съдбата на българското население в Гърция в периода от разпада на Османската империя до края на Първата световна война?

Българско население попада в пределите на Кралство Гърция като резултат от подписването на Букурещкия мирен договор. Тогава в границите на Кралство Гърция влизат населените предимно с българи области около Костур, Лерин, Бер, Воден (днешна Едеса), както и части от Солунското поле. За съжаление политиката на гръцкото правителство не се различава съществено от политиката на повечето балкански правителства. Още с навлизането на гръцките войски в тази територия са превзети българските църкви и свещениците са принудени да признаят властта на Патриаршията. Тези, които не са съгласни, са отстранени от своите постове и емигрират. Изгорени са българските богослужебни книги. Разтурени са българските църковни настоятелства, затворени са българските училища. На практика веднага се забранява да се преподава на български език. И това предизвиква началото на една бежанска вълна, която не секва десетилетия наред.

В същото време в тези земи започват да се заселват гръцки емигранти, които пристигат от земите на Османска Турция. По време на Първата световна война този процес продължава. Тогава Гърция в продължение на три години не участва във войната. Тя е една от последните държави, които се намесват в нея едва през 1917 г., когато правителството на Северна Гърция, начело с Елефтериос Венизелос, подкрепяно от Антантата, взема властта в цялата страна.

Венизелос е един от малкото балкански държавници, който е имал визия за бъдещето. Когато се водят преговорите за Балканския съюз през 1911 – 1912 г., той настоява много за предварително набелязване на бъдещата граница между България и Гърция. Той е предлагал границата да минава по езерата, които са непосредствено на север от Солун. Българските делегати му възразяват, че тази граница ще остави многобройно българско население в Костурско, във Воден под гръцка власт. Той отговаря, че ще има много българи в областта, но България ще присъедини Източна и Западна Тракия, в която живее многобройно гръцко население. Според него този процес може да бъде изчистен с постепенна размяна на населението между двете държави. Мотивите му не са били до там алтруистични. Той всъщност е искал да има съюзник или поне неутрална страна зад гърба си при един последващ конфликт с Турция за съдбата на Западна Мала Азия и Цариград.

Когато българските преговарящи отказват подобна граница, това дава начало на преговорите между Сърбия и Гърция, които стигат до сключването на съюз, насочен срещу България. Така че в немалка степен България сама си е виновна за това, което се случва през онези години.

След Първата световна война до 1923 г. можем да говорим за два периода. Първият период е от края на войната до 1922 г. Това е периодът, когато по силата на Севърския мирен договор Източна Тракия е дадена на Гърция, Западна Тракия в началото е под временно френско управление, но всъщност всички са знаели, че тя ще бъде присъединена към Гърция, за да се осигури необходимия коридор към Източна Тракия. Така и става. Тогава процесът, който е започнал още през Балканските войни, вече се прехвърля към Западна Тракия. Оттам започват нескончаеми кервани от бежанци да се прехвърлят към България.

За Източна Тракия турците вече са поели грижата още през 1913 г., когато в рамките на три месеца те изгонват цялото българско и гръцко население от областта и тя се превръща в турска по народностен състав.

В Източна Тракия преди Балканската война населението е разделено грубо на три – 1/3 българи, 1/3 гърци, 1/3 турци. След разгрома на България в Междусъюзническата война, когато Турция си завзема отново Източна Тракия, тя не прави съществена разлика между българите и гърците  - гони и двете народностни групи, така че година след края на Междусъюзническата война в Източна Тракия едва ли са останали повече от 1500 българи.

Положението на земите, в които са живели българи и са останали малко, се усложнява изключително много след разгрома на Гърция във войната с Турция 1919-1923 г. В последните месеци на войната, когато става ясно, че Гърция губи и след подписването на Лозанския мирен договор стотици хиляди гърци се изселват от Западна Мала Азия, където са живели в продължение на хилядолетия от времето на Троянската война, и отиват в Гърция. Гръцкото правителство опитва да настанява тези емигранти сред българското население. Това, разбира се, е с една прозрачна цел - да бъде променен етническият състав на областта и той действително е променен. След 1923 г. вече мнозинството от населението навсякъде в днешна гръцка Македония и Западна Тракия е вече гръцко. Допълнителен инструмент за обезбългаряването е спогодбата „Моллов-Кафандарис“, която предвижда размяна на населението.

Респективно, каква е била съдбата на гръцкото население в България през същия период?

В България винаги е имало относително много по-малко гърци, отколкото българи в Гърция. Освобождението заварва някъде около 60-70 хиляди гърци и тече един процес на постоянна емиграция от Гърция към България. Гърците в България живеят в няколко анклава. Единият е района на Пловдив и Станимака, вторият район е черноморското крайбрежие и третият е районът около днешния Тополовград и Елхово.

Големият и силен импулс на гръцката емиграция от България дават антигръцките погроми през 1906 г. В България антиеврейски погроми не е имало, но е имало антигръцки, за съжаление. През 1906 г. в антигръцките погроми е тотално изгорен процъфтяващият тогава гръцки град Анхиало, днешно Поморие.

снимки: zarariswines.gr/history.html

Отношенията между България и Гърция никога не са били добри точно поради историята на църковни, културни взаимоотношения, след това се намесват борбите в Македония и особено случилото се през 1905 г., когато гръцки андарти - четници, нападат българското село Загоричане, Костурско, от което е родом Димитър Благоев, и избиват няколко десетки жители  – мъже, жени и деца. Това дава повод за антигръцки демонстрации в България. Тези демонстрации вървят през няколко месеца през лятото на 1906 г.

Гражданите на Варна отказват да приемат изпратения от Вселенската патриаршия гръцки митрополит. Съгласно решенията на Берлинския договор Варненската и Станимашката гръцки църковни общини остават подчинени на Вселенската патриаршия. Българите превземат имотите на гръцката църква във Варна и изгонват владиката. В Пловдив превземат гръцките църкви в Стария град и ги превръщат в български. Най-сериозният конфликт е в Анхиало, където и до ден-днешен не е ясно кой прави първия изстрел, но гърците от града се барикадират зад стените на манастира в покрайнините на селището и при сраженията се запалва една къща, духа вятър и пламва целият град. Той е дървен град и на практика е изгорен.

 

снимки: zarariswines.gr/history.html

Именно след тези конфликти има силна вълна на емиграция от България за Гърция.

В никакъв случай невинни няма и в двете държави, но винаги съм бил противник на това да мерим кой се е държал по-зверски, по-нецивилизовано и по-некултурно. Няма значение кой се е държал, важното е, че и двете държави са се държали нецивилизовано, некултурно и са потискали поданиците си, които не подлежат към господстващата народност.

Повече от век по-късно как гледаме на Карнегиевата анкета? Може ли тя да бъде приета като документ, който е представил събитията обективно? Какъв е вашият отговор на твърденията, че някои от участниците в комисията са били платени?

Участниците в Карнегиевата анкета са представили в своята анкета това, което са видели, документите, до които са имали достъп. Положението им е било твърде трудно, тъй като Гърция на практика не ги допуска да разпитат участници във войните на своя територия, да видят изгорените български селища, сърбите изобщо не ги допускат на сръбска територия. Това, което те успяват да видят най-вече е Източна Тракия, тъй като турците ги допускат, както и земите, които са влезли в България след Балканските войни. Те са разговаряли най-вече с бежанци. Когато разговаряш с бежанци, очевидно е, че разказът на бежанеца ще бъде емоционално наситен, което не означава, че не е верен. Затова и някои от страниците в Карнегиевата анкета са твърде емоционални.

Всъщност Карнегиевата анкета не иска да разпределя баланса на вината между участниците. По-скоро те говорят, че всички държави са се държали некултурно и нецивилизовано в този конфликт. Ако говорят за някакъв баланс на вината, смятат, че поведението на гръцките и сръбските четници е било много по-лошо от това на българските четници във войната.

Що се отнася до това дали са могли да бъдат подкупени, това е смешен въпрос. Ние разсъждаваме от гледна точка на началото на XXI век. Участниците в Карнегиевата анкета са професионалисти, добре издигнати в професионалните кръгове и никому не е минало на ум да ги подкупва. Така че, категорично – не. Това не са такъв тип хора.

Друг е въпросът, че когато излиза Карнегиевата анкета, българското правителство опитва да получи най-много бройки от книгата, за да я използва като пропагандно оръжие, което и не става, защото тя излиза, когато започва Първата световна война и вече светът не се интересува много от предишния конфликт, а от новия. Така или иначе тяхната лична честност не може да бъде поставяна под съмнение.

Какво точно се е случило на остров Трикери? Кои са били хората, които са били интернирани там, в какво са били обвинени и каква е била тяхната съдба? 

Остров Трикери има много печална слава в България, защото там са били закарани и пленени войници по време на Междусъюзническата война и българи от Егейска Македония, които са били активни до войните или в църковното или националноосвободителното движение.

Островът на практика е един концентрационен лагер без телени огради. Няма и нужда от тях, защото е малък остров без естествени източници на вода. Там не е ясно колко души умират, но вероятно са стотици от закараните няколко хиляди българи. Умират преди всичко от болести, предизвикани от непривичния за тях климат, малария, от режима на хранене, който съвсем не е бил благоприятен за тях. Не съм чул да има съзнателни убийства, не мисля, че е доказано, че има разстрели на пленници. По-скоро условията са били толкова лоши, че много от хората, интернирани там, умират.

Какви са били предприетите от България мерки срещу гръцкото население в черноморските градове? Имало ли е интерниране на хора по подобие на извършеното спрямо българи в Гърция?

Вече споменах гръцкото население в черноморските градове. Няма интернирани. Няма такива условия в България, да бъдат интернирани на такива места като остров Трикери. Има хора, които са били обявени за персона нон грата, които е трябвало да напуснат България, но интернирани – не.

През последните години ставаме свидетели на нови изблици на краен национализъм, който заплашва стабилността в различни региони на Балканите. Какви са поуките, които съвременните жители на балканските страни трябва да извлекат от този период?

Има един мислител, който казва, че национализмът е като огнище, покрито с пепел – когато някой разръшка пепелта, отдолу се показват живи въглени. За съжаление, в много случаи представителите на господстващата народност на съответната балканска държава трудно си дават сметка за настроенията на малцинствата и трудно ги разбират.

Освен това, Балканите, не знам колко от читателите си дават сметка, са районът на Европа с най-голямо разнообразие на култури, религии и езици. Няма друг район в Европа, в който на площ от около 500 000 кв. км. Да живеят поне осем народа, които са над 1 млн. – румънци, българи, турци, гърци, албанци, сърби, бошнаци, хървати. Поне още пет народа има, които са между половин и един милион. На тези 500 000 кв. км. имаме привърженици на исляма в двете му разновидности шиизъм и сунитство, имаме християни – православни, католици и протестанти, имаме юдаисти. На тази територия се пише на три азбуки – гръцката азбука, кирилицата и латиницата. На тази територия до началото на XX век вървят едновременно три календара.

На Балканите е изключително трудно да се намери някоя територия, която да е етнически чиста. Там, където имаме етнически чисти територии, те като правило са резултат от етническо прочистване, било то за кратък или за по-дълъг период от време. Чисти територии има в сърцето на днешна Сърбия, но там до 20-те години на XIX век живеят много турци, които са изгонени от църквата. Чисти територии има в някои райони на Гърция, но там преди са живели много албанци. За България да не говорим – тук на практика няма чисти територии от етническа гледна точка, винаги има малцинства в нея. Така че за съжаление национализмът на Балканите разполага с много сухи дървета, които могат да запалят конфликт.

Не зная доколко си дават сметка хората, че понякога един съвсем дребен конфликт може да ескалира в противопоставяне, при което десетки хиляди да загубят живота си. Да не забравяме, че войната в Босна и Херцеговина започна с конфликт на една сватба. Така че когато обстановката е напрегната, трябва изключително много да се внимава.

Не съм напълно сигурен, че балканските народи са извлекли поуки от това, което се случи. Някои инциденти през последните години ме карат да мисля, че съвсем не са си извлекли тези поуки. Надигат се нови настроения, надигат се нови радикални групи, надига се ново радикално мислене на незачитане на другия. Между другото, във всички балкански държави, а и в Западна Европа това намира израз във т. нар. футболни фенове, които се оказаха на Балканите и един от резервоарите на въоръжените конфликти в Югославия, Македония и т.н.

Така че аз съм умерен оптимист за бъдещето на Балканите. Струва ми се, че влизането в ЕС помогна на държавите, които са в него - Румъния, България, Гърция, Хърватия, Словения, тъй като волю-неволю тези държави трябва да се подчиняват на определени правила, които не са изградени на Балканите, но все пак са доказали, че имат своя смисъл в Западна Европа. 

Категории: История антигръцки погроми българско население в Гърция лагерът в Трикери национализъм на Балканите проф. Иван Илчев ректор на Софийския университет
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus