Марина Николова

Тази година за тринадесети път фестивалът на комикса „Вавилон”, който бе организиран от „Технополис” в Атина, събра талантливи художници на комикси от Гърция, Русия, Мексико, Украйна, Ливан. Според обща преценка това е един от най-успешните фестивали, които се провеждат в Атина. Досега винаги е бил организиран през септември, но тази година закъсня с няколко месеца. Комикс-фестивалът „Вавилон” навлезе в тийнейджърската си възраст – стана на 13 години. Този факт вдъхнови организаторите да зададат като основна тема на художниците да скицират асоциациите и идеите си относно символиката на числото „13”.

В няколкото зали, където бяха подредени комиксите можеха да се видят освен творбите на гръцките автори, така и на руснаците, представянето на ливанската комикс сцена, самостоятелната изложба на мексиканеца Patricio Betteo и изложбата на известния гръцки художник Леандрос, посвещението на graffiti артистите и много хубава музика.

Веднага след като посетителят влезе в огромния комплекс „Технополис” го посреща прожекция на видео-арт, където се различават две ръце, които се движат хармонично върху една от стените на отсрещната сграда. Хората бързат, за да влезнат в първата зала, която се намира веднага вдясно от входа на комплекса. Вали дъжд и е съвсем подходящо време за една хубава изложба! В залата са подредени комиксите на различни гръцки и ливански артисти. Пълно е с хора, които се скупчват пред кадрите, взират се отдалече или минават набързо, ако скицата не им напълни окото от раз.

Комиксите на темпераментните ливанци са в различен стил, някои са черно-бели, а всички са под общия знаменател – силните вибрации и отпечатъци на едно бурно и нестабилно всекидневие. По-нататък в едно от най-запазените стилово индустриални помещения на комплекса е дадено пространство на издателите да изложат своите книги, списания, фензинове и серии комикси. Тук могат да се намерят броевете на култовото комикс списание „Вавилон”, поредицата „Лъки Лук”, манга, фентъзи, комикси на италианеца Мило Манара (www.milomanara.it/ и http://www.youtube.com/watch?v=GspZhXUo2ic), на ливанката Zeina Abirached, която стана световно известна с биографичния си албум „Умирайки, тръгвайки, връщайки се: Играта на лястовиците”.

Младите автори и издатели на фензинове стоят зад наредените със списания сергии и разговарят с хората, които минават и се спират на техните издания. Когато някой решава да си купи някоя книжка, младите художници на място правят някоя скица – хей така за спомен. Константинос Пандулас е 25-годишен и заедно с брат си е спонсорирал изданието на своята серия комикси за «Войникът Кейн». Те са започнали съвсем наскоро – от септември миналата година, да се занимават с издателска дейност. Изглеждат уверени в това, което правят.

«Аз сам правя скиците и измислям сценария. Серията «Войникът Кейн» излиза през два месеца и се разпространява по павилионите и по специализираните книжарници за комикси. В тази серия главният герой е войникът Кейн, който е една градска легенда. Общото във всички епизоди е, че се говори за един Европейски съюз, който е различен и където на власт са диктаторите. А войникът Кейн убива престъпниците, но всъщност е по-заплетена историята... Засега аз си издавам комиксите, но се надявам някой ден да мога да се препитавам от тази работа. Иначе сега трупам опит като издател, за да видя като как е...» разказва Константинос Пандулас и на свой ред ме пита дали ми харесва да живея в Атина.

На отсрещната сергия има две момиченца, които рисуват задълбочено за своите първи клиенти. Това са Катерина и Данаи, а техните истории в картинки са отпечатани в първия брой на фензина «Писхазон». Катерина се разписва под историите си като Кати и е на 17 години. Тя участва за първи път на фестивала с авторското си издание «Писхазон». Кати скицира и си измисля историите сама, въпреки че понякога «използва истории на приятели».

Тя заедно с приятелите си е издала първия брой на списанието, което е по нейна идея. Нарекла го е така на името на героя от една нейна история, който е касичка-прасенце. «Искам да вляза в Художествената Академия и да се занимавам с илюстрация и комикс. От художниците на комикси най-много ми харесват Каз (http://www.kazunderworld.com/photos.html), Жан-Марк Райзер... Винаги съм си мислила, ако някой ми зададе този въпрос какво ще кажа, а ето че сега не се сещам за всички, които ми харесват (смее се).»

До Катерина е нейната приятелка Данаи, която е на 16 години, а нейната история е включена въс фензина. «От малка чета комикси, но от няколко години започнах да рисувам и аз. Имам участия в различни списания, а преди две години спечелих поощрителна награда на един конкурс за комикси в Патра. С това искам да се занимавам и занапред!»

Катерина Стилу има собствена издателска къща, която е специализирана в изданието на комикси правени от гръцки автори. «От 5-6 години се занимавам с издаването на комикси - фентъзи и на хумористични теми. Имаме и няколко списания – едно от тях беше «Rock the war», но го спряхме. Наше издание са и Real commix, което е всъщност антология с истории на различни автори. Организираме и конкурси, издаваме серии. Една от тях е на Янис Румбуляс «Годините на драконофеникса», което е първата серия на гръцки комикс, който е една фантастична история с герои. Там се разказва за империята на драконофеникса и неговите приключения. До момента са излезли 10 броя от общо 14-те.»

«Трудно е да си на пазара на комикс изданията, защото Гърция няма голяма продукция. Иначе сме много доволни, че този фестивал съществува. През последните пет години всяка година сме тук и мога да кажа, че публиката лека-полека свиква с нас и започват да идват все повече и повече хора.» допълва сътрудникът на г-жа Стилу.

Изложбата продължава. Следват комикси на руски и украински автори (http://www.comics.aha.ru/). За историята на комиксите в Русия Миша Заславски разказва: „Както е Меката за мюсюлманите, така беше и издателство „Муха” на Уфа за художниците на комикси. За пет години издадоха 20 серии. „Муха” беше като рай за младите художници от жанра. В Москва през ’90 години на пазара преобладаваха комиксите на Дисни, но и известният котарак Кешка, творение на Андрей Снегириов.

Но руската истинска комикс сцена се намира в клубовете, а не в големите издателски къщи. Петнадесет серии и много легендарни творци е наследството  ни от списание „Ком”, и няколко десетки сборника от студио „Тема”. Въпреки че и двете са минало, те тласнаха към работа едно цяло поколение художници на комикси. Някога съществуваше предубеждението, че комиксът не допада на руския мироглед. Много ясно, че това не е вярно. Ако парафразирам Антоан дьо Сент-Екзюпери може да кажем, че след като руснаците правят комикси, то тогава значи, че имат нужда от това. ”

Пространство за голяма индивидуална изложба е дадено на младия илюстратор от Мексико сити- Patricio Betteo (http://betteo.blogspot.com/  и http://betteo365.blogspot.com/), който е завършил Графичен дизайн в Школата по пластични изкуства към Независимия Национален Университет на Мексико. Той има отпечатани комикси в много списания, измежду които и Quo, Rolling Stone, Nexos, Expansión, Switch, Cine Premiere и Mad. “Аз бях поканен на фестивала с помощта на мексиканското посолство. Това е моята първа индивидуална изложба. Тя стана и повода да дойда за първи път в Гърция и в Европа.” споделя Patricio Betteo като в същото време скицира трескаво.

Извини се, че трябва да си довърши работата преди да тръгне към летището. „Аз съм илюстратор на детски книжки, но правя и комикси за списания. В Мексико не познаваме добре гръцките художници на комикси и аз много се радвам, че успях да се запозная с творбите на толкова много гръцки и руски автори. Този път съчетах професионалното пътуване с удоволствието и много ми хареса в Гърция... много бих искал пак да се върна тук. Повечето от преживяванията ми като турист и художник бяха много приятни.”

Patricio Betteo е творец, който е „илюстратор, визуален артист, гражданин на запада, на изтока, на юга и на севера, той е представител на утрешния ден, който вече е тук” казва за него Катерина Барабути.

И тази година фестивалът очарова – с чувство за актуалност, за ангажираност, с цвят и разнообразие, със забележително женско присъствие от страна на авторите, с атмосферата, която създадоха и гостите на „Технополис”.